Иван Горанов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Горанов .

Иван Горанов
Лична информация
Роден
Иван Павлов Горанов
10 юни 1992  г. (31 г.)
Ръст 178 см
Пост Ляв бек
Настоящ отбор
Отбор Йоникос
Номер 14
Юношески отбори
2000 ? 2005
2005 ? 2006
2006 ? 2010
Чепинец
ДЮШ на ЦСКА
ДЮШ на ПФК Левски
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
2010 ? 2011
2011 ? 2013
2014 ? 2016
2015 ? 2016
2016 ? 2017
2017 ? 2020
2020 ? 2022
2021 ? 2022
2022 ? 2023
2023
2023 ?
Левски София
Берое
Литекс Ловеч
Литекс Ловеч II
Локомотив Пловдив
Левски София
Шарлероа
Левски София *
Ламия
Университатя Клуж
Йоникос
2
35
39
13
29
85
2
21
17
8
9
(0)
(0)
(0)
(2)
(0)
(4)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор²
2012 ? 2013
2018 ?
България до 21 г.
България
9
7
(0)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 13 декември 2023 г.
2. Информацията е актуална към 13 декември 2023 г.
* Играе под наем в посочения отбор.
Иван Горанов в Общомедия

Иван Павлов Горанов е български футболист на втородивизионния гръцки Йоникос . Играе като ляв бек или ляво крило.

Състезателна кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Започва да тренира футбол в родния Чепинец (Велинград) , когато е седемгодишен. На един турнир е забелязан от скаутите на ЦСКА и през 2005 г. преминава в школата им, където треньор му е Сашо Борисов . Не се задържа и година по-късно преминава в ДЮШ на ПФК Левски . [1] За първия отбор прави дебют на 2 април 2011 г., когато старши треньорът на ?сините“ Ясен Петров го пуска като смяна на мястото на Марко Видович в шампионатен мач срещу отбора на Видима-Раковски . [2] През летния трансферен прозорец на същата година преминава в тима на Берое с който подписва договор за срок от три години [3] като част от сделката с Тодор Христов . [4] С ?беройци“ печели Купата и Суперкупата на България за 2013 г., но не успява да се наложи и за три сезона записва едва 35 шампионатни срещи.

Горанов с екипа на Литекс през 2015 г.

В края на 2013 г. преминава в отбора на Литекс (Ловеч) , като подписва договор за три години и половина, а ?старозагорци“ ще получат 20% при негов бъдещ трансфер. [5] . За Литекс изиграва 54 мача и отбелязва 2 гола. През лятото на 2016 г. преминава в Локомотив Пловдив като свободен агент, след като Литекс не получава лиценз за Първа Лига. За пловдивчани изиграва 31 мача.

На 13 юни 2017 се завръща в родния си клуб Левски като свободен агент. Подписва договор за 3 години. Налага се като титулярен ляв бранител при сините. На 18 април 2018 отбелязва първия си гол със синята фланелка по време на дербито срещу ЦСКА-София. На 8 август 2018 удължава контракта си с 3 години. Става капитан на сините и получава повиквателна за националния отбор на България, за който дебютира на 6 септември срещу Словения в мач от Лигата на нациите. Превръща се в несменяем титуляр и един от най-постоянните играчи на Левски.

Национален отбор [ редактиране | редактиране на кода ]

Първата му повиквателна е за формацията на 17-годишните, водена от Борис Ангелов . Участва в квалификационния цикъл за европейско първенство проведен в Полша.

През 2013 г. получава повиквателна за младежкия национален отбор от старши треньора Михаил Мадански . Участва в европейските квалификации за младежи срещу отборите на Андора, Естония, Русия и Словения.

В края на декември 2013 г. ръководството на Берое скандално го отзовава от лагер на националите. След този скандал Апелативната комисия на БФС налага глоба на клуба му в размер на 10 000 лв. [6]

Дебютира за А националния тим на България на 6 септември 2018 г. срещу Словения в мач от Лигата на нациите.

Успехи [ редактиране | редактиране на кода ]

Берое (Стара Загора)

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]