Иван Андреев Богoров
(или
Богоев
) е виден
български
енциклопедист
от
Възраждането
, създател на български вестник, почетен член на
Българското книжовно дружество
(дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на
чуждици
, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се
български книжовен език
.
По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Второ упътване за българския език от д-р Иван Богоров, Виена, 1870 г.
Иван Богоров е роден през 1820 година в
Карлово
във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в
Пловдив
и поставя началото на рода
Гешови
.
[1]
Богоров учи в родния си град, във
Велика народна школа
на вселенската патриаршия в
Куручешме
,
Цариград
, където са учили
Георги Раковски
,
Алеко Богориди
и
Сава Доброплодни
. На 19 години (1840 ? 43) учи в Ришельовския лицей в
Одеса
, училище и на
Найден Геров
,
Ботьо Петков
и
Добри Чинтулов
. Следва химия в Лайпциг (1845 ? 47), завършва медицина в Париж (1855 ? 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 ? 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб (?царски беляз“) от книгата на
Христофор Жефарович
. Известно време пътува през
Букурещ
,
Свищов
,
Търново
,
Габрово
,
Изворник
и накрая се установява в
Ески Заара
. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не
гръцки
. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата
граматика
на
българския език
, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името ?
Първичка българска граматика
“ (1844 г.). Заминава за
Лайпциг
, където издава първия български вестник ?
Българский орел
“ (1846 г. ? две години след първото българско списание ?
Любословие
“ на
Константин Фотинов
). Връща се в Цариград, където 3 години пише в ?
Цариградски вестник
“. След това заминава за
Париж
, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание ?
Журнал за наука, занаяти и търговия
“. По-късно в Букурещ издава вестник ?
Народност
“ и подготвя ?Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник ?
Турция
“. В Пловдив издава ?Книговище за прочитание“ и ?Селски лекар“. Написва ?Упътване за български език“ и ?
Чисто-българска наковалня за сладкодумство
“. По време на
Руско-турската война
служи като преводач.
Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на
чуждици
, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се
български книжовен език
. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза ?драсни-пални-клечица“ за ?
кибрит
“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за ?кибрит“:
паличе
,
палерка
и други, а сам той предлага
огниво
. В ?Наковалня“ изразът ?клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза ?клечица кибрит“. Във Великотърновския исторически музей, раздел ?Нова и най-нова история“ в залата посветена на войните сред вещите на войници може да бъде видяна кутийка кибрит с надпис" Български пали-дръвца" което показва че макар и за кратко замяната е имала частичен успех.
Мемориал в Карлово
Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския:
български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред
вместо
болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд
.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:
| ?
|
?Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват ? те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега ? турям и себе си в това число ? грешим против чистотата на езика.“
|
“
|
Много от въведените от Богоров думи (
предимство
,
приемлив
и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на
Александър Теодоров-Балан
).
Мисли на Богоров за българския език и руското вливане
[
редактиране
|
редактиране на кода
]
| ?
|
Русите са крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм... А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.
[2]
|
“
|
| ?
|
Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай Руският, защото тук разликата стои в думите; с р?чи
булка
,
спор
,
сад
, един Русец разумява:
хляб
,
препирня
,
градина
, когато един Българин разбира
невяста
,
умножаване
[изобилие],
ново лозе
...
[2]
|
“
|
(Думите, дадени с
удебелени букви
се използват и днес, някои и във всекидневната реч)
- предимство
- предимствен
- обноски
- приемлив
- приемливост
- книжнина
(литература)
- познавач
- чакалня
- дъждобран
- сегашно време
- минало (заминало, преминало) време
- редилник (вм. рус. правилник)
- правилник (автор)
- беляз (вм. рус. герб; картина)
- бивалица
(история)
- книговище (библиотека)
- небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
- гостилня (хотел)
- гостилник (хотелиер)
- застан (станция, гара)
- денник (дневник, журнал)
- отсебен (специален)
- правачница (фр. фабрика, рус. завод)
- вестник
- вестникар
- часовник
(сахат)
- четец
(читател)
- пратеник
- многопътен (многократен)
- прочетник (рус. читател)
- еднопътен (еднократен)
- самосебен (собствен, специфичен, специален)
- земеопис (география)
- наговор (рус. заговор)
- крайка (точка, пункт)
- прязпол (профил)
- пр?лич (образец, модел)
- сподялба (причастие)
- биватно (съществително)
- обрезд (характер)
- белезач (художник, рисувач)
- брездеж (чертеж)
- брездач (чертожник)
- лъчитба (химия)
- присъщие (рус. ?присъствие“)
- бивност (рус. ?присъствие“)
- градство (политика)
- ветреник (газ)
- притурно име(прилагателно)
- свърз (съюз)
- свързник (съюзник)
- свръзка
(копула)
- свръшка (окончание)
- четно име (числително име)
- кланица
(касапница)
- плув (кораб)
- самосвет (фотография)
- самосветар (фотограф)
- държавство (политика)
- владалство (политика)
- питен, попитен, питатен (въпросителен)
- ставица (определителен член)
- словница (граматика)
- л?карство
(медицина)
- искреник (електричество)
- гледобод (гледна точка)
- чудатен (удивителен)
- забележка
- самоплув (параход)
- провадилня (рус. посолство)
- провдничество (рус. посолство)
- средореч (рус. междуметие)
- вместоиме (рус. местоимение)
- запирка (рус. запетая)
- запиратен (рус. препинателен)
- дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
- почетлив (вм. рус. уважаем)
- тачлив (вм. рус. уважаем)
- тръпен
(пасивен, страдателен)
- азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
- мини-брод (паспорт)
- пътулка (паспорт, тескере)
- зададка (рус. задача)
- училня (училище, школа)
- училник (учител)
- скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
- трикътник (днес: триъгълник)
- словник (текст)
- вършатен (действителен, деятелен)
- деен
- дейност
- деец
- бездеен
- бездейност
- съдейност
- сторност, струватност (вм. ?стойност“, което е от рус.)
- отговорник
(ответник)
- самораст (природа, натура)
- саморастен (природен, натурален, физически)
- разноски
(харчове)
- пла?тен (материален)
- тъкмост (точност)
- презръчница (заведение)
- самоуправа (автономия)
- стопанствен
(притежателен)
- народоуправа (република)
- народосбор (парламент)
- преизповед (протест)
- преизповедник (протестант)
- преизповядам (протестирам)
- писмар (секретар)
- писачница (редакция)
- цветило (боя)
- каквина
(качество)
- колчавина (количество)
- сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
- цветарник
(саксия)
- основник (елемент)
- ставник (елемент)
- въгленик (въглерод)
- водиник (водород)
- кислиник (кислород)
- затривач (убиец)
- опорник (противник)
- обаждатно клонене (изявително наклонение)
- сговарятно клонене (условно наклонение)
- молач (вм. тъжител)
- лицевен (персонален)
- свърз (рус. съюз)
- придръжност (рус. зависимост)
- придръжен (рус. зависим)
- шестолик (куб)
- казало (рус. сказуемо)
- изведнъжен (внезапен)
- еднодружен (взаимен)
- сторник (фактор)
- словник (текст)
- равноденник (екватор)
- пладник (меридиан)
- поврътник (тропик)
- азар (егоист)
- азарски (егоистичен)
- едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
- бивалник, биваличник, биваличар (историк)
- непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)
- бодка; бодки (
тур.
пара,
лат.
монета; пари)
- молба
- бележа (и в смисъл на ?знача“)
- забелязвам, забележвам
- обичен
- смет (тур. ?боклук“)
- бележка
- книжовен (рус. от гр. ?грамотен“)
- гледка (рус. ?зрелище“, тур. ?сеир“)
- сбъдник (който държи на своето)
- хром (тур. ?куц“)
- вещ (знаещ)
- свяст (вм. рус. ?съвест“, ?съзнание“)
- шатър (
вместо турското
?чадър“)
- шаторник (чергар, номад)
- окол (рус. ?окръжност“)
- кът
- подпрег (
тур
. колан)
- паличе, палерка (кибрит)
- пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. ?кеф“)
- отволявам (рус. удовлетворение)
- лих (лош, несгоден;
тур.
тек,
рус.
нечетен)
- загуба
- пригледвам (рус. ?проверявам“)
- слово (според народния език: слово = ?буква“, ?текст“)
- словце (буква, буквичка)
- печалба
- верига (
тур.
синджир)
- почит
- валка (вм. ?топка“, което е от тур.)
- бащиния (вм. ?отечество“; защото ?отец“ = ?поп“ в народния език !)
- мъзда (
рус.
?награда“)
- дарило (рус. ?награда“)
- отрив (тур. ?сапун“)
- поревка (перс.-тур. ?ищах“, рус. ?охота“; каприз)
- ревне ми са (
гр.
харесва ми)
- честит (рус. щастлив, тур. късметлия)
- чест (тур. късмет, рус, щастие)
- честитост (благополучие)
- кълка (бут)
- искатен (желателен)
- пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг)
- разкол (
тур.
мегдан,
рус.
площад)
- челяд (
рус.
семейство)
- челяден (рус. семеен)
- гадка (
рус.
задача,
гр.
проблема)
- вреден (
рус.
способен)
- вредност (рус. способност)
- вреднувам (струвам; важа)
- здравнина (сигурност)
- същин, същина (същност)
- брезня (лат. линия)
- брездя (чертая)
- брезда (черта, линия)
- пруст (салон)
- отдвор (зала, салон)
- став (част, член)
- свойщина (характерна черта, осбеност)
- имовина (
рус.
имущество)
- валка (
тур.
топка)
- цветосвам (
тур.
боядисвам)
- отсек, отсека (
рус.
решение)
- почак (
рус.
срок)
- пределям (определям; ограничавам)
- слог (
рус.
граница)
- багрило, багрилка (тур. боя)
- шарило (тур. боя)
- кръстак, кръстаче (квадрат)
- животен (жизнен; общителен, любезен)
- наплата (спица)
- пречник (диаметър)
- връшник (свод)
- раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция)
- разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция)
- дохватка (рус. доказателство)
- износен, поносен (полезен)
- напреднина (успех, напредък)
- извръстен (превъзходен)
- едностаен, едностанен (постоянен)
- становит (масивен)
- бод (рус. точка, пункт)
- токо-речи (рус. почти)
- тач, тачене (рус. уважение)
- размет (разпределение; рус.разбор)
- разлог (план, схема; разположение)
- строй (тип, сорт)
- обръжвам (рус. въоръжавам)
- оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам)
- снабавям (рус. снабдявам, доставям)
- умовити похватности (?интелектуални способности“)
- прекореча (рус. противореча)
- прекоречене (рус. противоречие)
- прекоречен (рус. противоречив)
- родлив (плодороден)
- разноска (тур. ?харч“, рус. ?разход“)
- чет (число)
- стопаня, стопанявам (притежавам)
- отсебвам (рус.обособявам)
- възвара (рус.брожение)
- показ (пример; образец)
- приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма)
- вишен (рус. висш)
- глед (рус. зрение)
- самострел (арбалет)
- чуене (рус. звучене)
- звънтлив (рус. звучен)
- отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам)
- можен (възможен)
- можност (възможност)
- неможност (невъзможност)
- зарнувам (излъчвам лъчи)
- яра (рус. ?зарево“)
- зара (лъч)
- заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен)
- замощност (възможност)
- вреден (рус. способен)
- вредност (рус. способност)
- пазухник (тур. джоб)
- връст (рус. възраст)
- пора (вм. рус. възраст)
- ука (наука, учение; вм. рус. ?урок“, в народния език ?урок“ = ?уроки“)
- почак (рус. ?срок“)
- чудовен (рус. ?удивителен“)
- непрекъснат (вм. рус. ?непреривен“)
- ред (рус. ?състояние“)
- заемувач (кредитор)
- на?ред (правило)
- видовен (видим)
- бележит
- залог
- лучене, мерене (вм. нем.-рус. ?цел“)
- обтока (тур. ?гайтан“)
- подплата (тур. ?хастар“)
- целина (вм. рус. ?материк“)
- наумен (у Богоров: ?абстрактен, субективен“; иначе: ?идеен, концептуален, понятиен“, от ?наум“ = ?идея, понятие, концепция, представа“)
- знатен, знаятен (знаещ, вещ)
- дея (действам)
- разобаждам (съобщавам)
- дълг
- потъкмяване (договор)
- купило (рус. ?покупка“)
- наречница (орисница)
- съ?дба (рус. ?съждение“; ?съдебен процес“)
- омисъл (съмнение; рус. ?подозрение“)
- гузни ма (съмнявам се; рус. ?подозирам“)
- отхрана (рус. ?възпитание“)
- подадене (дарба, талант, качество)
- уреден (правилен; рус. ?изряден“)
- уредба (система)
- запис
- диха (същество)
- стройник (посредник)
- сетнина (рус. ?последствие“, лат. ?резултат“)
- отглашане (рус. ?отзив“)
- стъкленица (рус. ?бутилка“, тур. ?шише“)
- надържане (твърдение)
- надържам (твърдя)
- увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение)
На Иван Богоров е наречена улица в квартал ?
Сухата река
“ в
София
(
Карта
).
?Кратка география математическа, физическа и политическа“ (1851). Експонат на
Музея на Възраждането, Варна
- ?Български народни песни и пословици“ (1842)
- ?Всеобща география за децата“ (1843)
- ?Първичка българска граматика“ (1844) ? първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена три пъти като ?Първичка българска словница“)
- ?
Български орел
“ (1846 ? 1847) ? първият български вестник
- ?Кратка география математическа, физическа и политическа“ (Букурещ, 1851)
- Различны познания за ученици. Пловдив, 1865.
- ?Няколко дена разходка по българските места“ (1868) ? първият български пътепис, издаден самостоятелно
- Първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871)
- ?Академичен български речник“
- ?Упътване за българский език“
- ?Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879)
- ?Цариградски вестник“
- ?Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив)
- вестник ?Народност“ (Букурещ)
- вестник ?Турция“ (Цариград)
- ?Книговище за прочитане“ (Пловдив, 1874 ? 1875)
- ?Селски лекар“ (Пловдив)
- ?Животът ми описан от мене“ (1879)
- ?Бранилник за българския език и за народна облага“ (1880)
- Енциклопедия ?България“, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978.
Уикицитат
Нормативен контрол
 | |
|---|
|