Иван Андрейчин

Иван Андрейчин
	Иван Андрейчин
български литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач
	Портретна снимка на Иван Андрейчин от 1934 г.
Роден	1 май 1872 г. Габрово , Османска империя
Починал	15 февруари 1934 г. (61 г.) София , Царство България
Националност	България
Работил	учител, преводач, редактор
Литература
Псевдоним	Оцеола
Жанрове	стихотворение, есе, драма

Иван Стоянов Андрейчин е български литературен и театрален критик , поет , белетрист , драматург и преводач . ^[1]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е в Габрово на 1 май 1872 г. Получава гимназиално образование в Габрово, след което учителства във Враца . Следва литература във Франция. Работи като прогимназиален и гимназиален учител по френски език и българска литература в София (1898?1927). До 1912 г. ежегодно посещава Франция, където слуша лекции по литература. През 1913 г. става председател на новоучредения Съюз на българските писатели . През 1915?1919 г. живее в Швейцария . Участва в Първото международно сдружение на прогресивните писатели ?Кларте“, основано от Анри Барбюс през 1919 г. След завръщането си в България , до 1927 г. е учител .

Като ученик през 1888 г. печата свои преводи на руски поети в сп. ?Библиотека ?Св. Климент“ и ?Искра“. Сътрудничи редовно на сп. ? Мисъл “ и участва в редактирането му. Издава символистичните списания ? Из нов път “ (1907?1910) и ?Бисери“ (1911?1914); главен редактор е на първата годишнина (1908?1909) на сп. ?Барабан“; редактира в. ?Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика“ (1921). Печата и в списанията ?Ден“, ?Илюстрация Светлина“, ?Дело“, ? Българска сбирка “, ?Ново време“, ?Художник“, ?Ново общество“, ?Съвременник“, ?Съвременна мисъл“, ?Начало“, ?Художествена култура“, ?Литературна беседа“, в. ?Нов живот“, ?Свободно слово“ и др.

Иван Андрейчин е поет, разказвач, литературен критик и теоретик, театрал, преводач, съставител на популярни сборници с преводна поезия, проза и драматургия. Започва литературната си дейност с реалистични, социално ангажирани стихове и разкази. В края на ХIХ и началото на ХХ в. еволюира към символизма. ?Из нов път“ е първото типично символистично българско списание. В него Андрейчин помества едни от първите манифести на българския символизъм: ?Из нов път. Литературен манифест“, ?Декадентство и символизъм“, ?Анекдот и символ“.

Съставя сборници и антологии, добили широка известност в България: ?Из чуждата книжнина. Литературен сборник от преведени разкази, драми, поеми, стихотворения и изречения“ (1898); ?Вечеринки и утра“ (т. 1?4, 1903?11; т. 1?2, 1930?31); ^[2] ?Цветя от всички полета. Малки шедьоври из всемирната литература“ (1910); ?Любов и страдание. Най-хубавите любовни поеми от всички времена и народи“ (1926); ?Любовта пряко времената. Най-хубавите любовни поеми от всички времена и народи“ (1926); ?Театър за малките. Сборник от пиеси, монолози, диалози, хумор и сатира…“ (1931).

Превежда ?Капитанска дъщеря“ от А. С. Пушкин, ?Тарас Булба“ от Н. В. Гогол, ?Пелеас и Мелизанда“ и ?Княгиня Малена“ от М. Метерлинк, ?Веселият човек“ от О. Марден, ?Скитникът под звездите“ от Дж. Лондон, ?Приказки“ от Х. Кр. Андерсен, ?Давид Коперфилд“ от Ч. Дикенс, романи от М. Рид и др.

На 26 юли 1929 г. в София писателят е арестуван и осъден по обвинение в педофилия . ^[3]^[4]

Умира на 15 февруари 1934 г. в София след като се отравя със сънотворни. ^[1]

Съчинения [ редактиране | редактиране на кода ]

Мамо, защо се бият хората, 1895.
Навеяни мисли: Стихотворни мотиви. 1895 (1896).
Първата крачка. 1896.
Любов и мъка: Случайни стихове. 1898
Първата стъпкал 1898.
Драматически етюди. 1902.
Песни: Нови стихове. 1902.
Книгата и животът: Лит.-общ. бележки. 1903.
В мълчанието на нощта: Мозайки. 1905.
Христо Ботйов: Литературна мозайка. 1906 (1909).
Книга за любовта и за жената. 1910.
Книга за театъра: Истор., теорет. и крит. бележки. 1910.
Книга за любимата: Поеми в проза и стихове. 1914 (1919).
Целувка. 1919.
Из най-хубавите любовни писма. 1919.
Градина на милувките: Мавритански касиди. 1919 ([1919-1920])
Слепец и Чудото на кръвта. разкази. 1923
Песни за нея. Представен, [предг.] от Николай Ликовски. 1996.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Иван Андрейчин в Литературен свят
Кратка биографична справка за Иван Андрейчин на сайта на Регионална библиотека ?Любен Каравелов“ в Русе
Росен Тахов, ?Писателят с лулата Иван Андрейчин се самоубива с веронал след обвинение за блудство с 4-годишно дете“ , в-к ?168 часа“, 27 септември 2017
Пенчо Ковачев, ?Иван Ст. Андрейчин осъден на 3 години за педофилия“ , в-к ?24 часа“, 24 август 2011
Борис Данков, ?Рицар на свободния дух“ , в-к ?Дума“, бр. 47, 25 февруари 2012
Списание ?Из нов път“ на сайта Българският литературен модернизъм

[ебт-1] а ^б Енциклопедия на българския театър . София, Книгоиздателска къща ?Труд“, 2008. ISBN 9545287713 . с. 22. (на български)

[2] Народна сила - седмичен орган на Варненския окръжен демократически комитет / Ред. Н. Кънев - Варна / No. 20, 26/02/1911, стр.4

[3] Черно море - Всекидневник за културен и стопански живот / Ред. стоп. Александър Великов - Варна; печ. Добри Тодоров / No. 30, 28/07/1929, стр.1

[4] Черно море - Всекидневник за културен и стопански живот / Ред. стоп. Александър Великов - Варна; печ. Добри Тодоров / No. 32, 30/07/1929, стр.1

[1]

[2]

[3]

[4]