Захария Василева Кръстева
, по мъж
Шумлянска
, е
българска
общественичка и
просветна деятелка
от късното
българско възраждане
в
Македония
.
[1]
Родена е на 15 май 1864 година в
битолското
българско село
Могила
, тогава в
Османската империя
.
[1]
[2]
Завършва начално училище и прогимназия в Битоля и със стипендия отива да учи в Пловдивската гимназия, която завършва в 1895 година.
Учителства 7 години в южномакедонския град
Воден
(днес Едеса), а следващите седем години в
Скопие
,
Одрин
и в
българската девическа гимназия
в
Солун
. Жени се за поляка
Юлиан Шумлянски
и заедно с него и други видни български дейци в Битоля, основава в 1905 година дружество ?
Утеха
“ в Битоля, което, подпомагано по-ксъно от
Македонското женско дружество
, основава сиропиталище ?
Надежда
“, което приютява около 120 деца, останали кръгли сираци след разгрома на
Илинденско-Преображенското въстание
в 1903 година и ученическа трапезария.
[3]
[4]
В 1910 година е избрана за председателка на
солунското българското благотворително женско дружество ?Вяра, Надежда и Любов“
. Определя целите му като ?национални, благотворители и просветителни“ и специално подчертава грижата, която то полага за затворниците.
[5]
По-късно е интернирана със съпруга си в Солун поради съмнения, че подпомага ВМОРО.
По време на
Междусъюзническата война
е сред главните организтатори заедно със съпруга си за създаването на българската болница ?Червен кръст“ за ранените български войници в Солун, като за целта е иззета турската болница ?Хамидие“ (днес
Солунска многопрофилна болница ?Свети Димитър“
).
[6]
След загубата на Междусъюзническата война от България Захария Шумлянска е заточена със съпруга си от гръцките власти в 1915 година. След освобождението им Шумлянски се установяват в
София
и в 1919 година основават сиропиталище ?
Битоля
“ за бежанци от Македония.
[7]
[8]
[9]
Шумлянска умира на 18 ноември 1937 година.
[1]
[10]
[11]
[12]
[13]
Погребана е в Централните софийски гробища.
[9]
- ↑
а
б
в
Известия на Народна библиотека ?Кирил и Методий“ и на Библиотеката на Софийския университет ?Климент Охридски“, Том XXIII/XXIV, Народна библиотека, СОфия, 1983, стр. 460.
- ↑
Пелтеков, Александър Г
. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014.
ISBN 9789544961022
. с. 541.
- ↑
Стоянова, Р.
Сиропиталище ?Битоля“, София
// Енциклопедия ?Дарителството“. Посетен на 4 февруари 2017.
- ↑
Шумлянска, Захария.
Какъ се основа, уреди и унищожи Битолското сиропиталище
//
Илюстрация Илиндень
IX (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация. с. 9 - 10.
- ↑
Константинова, Юра.
Българите в османския Солун
. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020.
ISBN 978-619-7179-12-5
. с. 319.
- ↑
Крайничанецъ, Тодоръ Г.
Солунъ като икономически и културно-просв?тенъ центъръ на Македония
. София, Печатница ?Гладстонъ“, 1938. с. 35.
- ↑
Колектив, Знача?ни личности за Битола, НУУБ ?Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр. 267-268
- ↑
Хр., К.
Сиропиталище Битоля
//
Илюстрация Илиндень
2 (112). Илинденска организация, Февруарий 1940. с. 10 - 12.
- ↑
а
б
Парцел 28
// София помни. Посетен на 4 ноември 2020 г.
- ↑
Шумлянска, Захария. Спомени в: ?Борбите в Македония и Одринско (1878 - 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 651 - 660.
- ↑
Захария Юлиянъ Шумлянска
//
Илюстрация Илиндень
3 (93). Илинденска организация, мартъ 1938. с. 8 - 10.
- ↑
Куманов, Милен. ?Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 278.
- ↑
Николов, Тома
.
Спомени от моето минало
. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 353 - 359.