Западносибирската равнина на картата на Русия.

62 , 76

За?падносиб?рската равнина или Западносибирска низина (на руски : Западно-Сибирская равнина, Западно-Сибирская низменность ) е сред най-големите низинни акумулативни равнини на земното кълбо , заемаща западната част на Сибир в Русия и крайните североизточни части на Казахстан - по-голямата част от равнината е разположена на територията на Русия ? в Тюменска , Свердловска , Курганска , Омска , Новосибирска , Томска и Кемеровска област и Алтайски и Красноярски край , останалата, на юг, попада в северните предели на Казахстан.

Простира се между Средносибирското плато на изток, планините Алтай и Кузнецки Алатау и Салаирското възвишение на югоизток, Казахската нископланинска земя на юг, планината Урал на запад и бреговете на Карско море на север. Дължината ? от север на юг е около 2500 km, а от изток на запад от 1000 на север до 1900 km на юг. ^[1] В тези си граници заема площ около 2,6 млн. km². ^[2]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми [ редактиране | редактиране на кода ]

Западносибирската равнина се е формирала в пределите на епихерцинската Западносибирска плоча , фундаментът на която е изграден от интензивно дислоцирани палеозойски седименти. Те навсякъде покриват чехъла от рохкави морски и континентални мезо- кайнозойски наслаги (глини, пясъчници, мергели и др.) с обща мощност над 1000 m, а в падините на фундамента ? до 3000 ? 4000 m. Най-младите, антропогенни наслаги на юг са предимно алувиални и езерни, често покрити с льос и льосовидни наслоявания, а на север - предимно ледникови , морски и ледниково-морски с мощност на места до 200 m. В чехъла с рохкавите наслаги са включени хоризонтите на подпочвените води ? пресни и минерализирани, като се срещат и горещи извори (до 100 ? 150°С). ^[1]

В недрата на Западносибирската низина са заключени богати промишлени находища на нефт и природен газ , като по-голямата част от руските количества нефт и газ през 70-те и 80-те години на XX век са добити тук. ^[3]

Географска характеристика [ редактиране | редактиране на кода ]

Релеф [ редактиране | редактиране на кода ]

Релефът е равнинен , слабо разчленен с малки височинни амплитуди , като равнината е описвана като най-голямата непрекъсната равнина в света. ^[4] Надморската височина на низините в северните и централни райони не превишава 50 ? 150 m. Ниските възвишения (до 220 ? 300 m) са характерни основно за западните, южните и източните ? покрайнини. Ивица от възвишения образуват също т.нар. Сибирски Ували , простиращи се в средната ? част от река Об почти до река Енисей . Навсякъде преобладават широки и плоски междуречия с незначителни наклони, силно заблатени и на места усложнени от ниски моренни хълмове и височини (на север) или ниски пясъчни височини (основно на юг). Значителна част от площта на равнината заемат плоските древноезерни котловини, т.нар. ? полесия “. Речните долини образуват сравнително рядка мрежа и в горните им части те представляват плитки понижения с почти незабележими склонове. Само малко от най-големите реки протичат в добре разработени, дълбоки (до 50 ? 80 m) долини, със стръмни десни и терасирани леви склонове. ^[1]

Климат [ редактиране | редактиране на кода ]

Климатът в равнината е суров, континентален или субполярен . Зимно време над равнината преобладават студени континентални въздушни маси от умерените ширини , а през лятото се формира област на ниско налягане , поради което често нахлуват влажни въздушни маси от Северния Атлантик . Средната годишна температура на въздуха е от ?10,5°С на север до 1-2°С на юг. Средната януарска температура варира от ?28°С на север до ?16°С на юг, а средната юлска ? съответно от 4°С до 22°С.

Основното количество валежи, пренасяно от западните влажни въздушни маси, падат през юли и август. Годишната сума на валежите варира от 200 ? 250 mm в тундровите и степните зони до 500 ? 600 mm в горската зона.

Дебелината на снежната покривка е от 20 ? 30 cm в степите до 70 ? 100 cm в тайгата около река Енисей . ^[1] Продължителността на снежната покривка в северните райони е около 240 ? 270 дни, а на юг около 160 ? 170 дни. За крайните южни райони на равнината са характерни засушаванията , а в северните райони е широко разпространена вечната замръзналост . ^[5]

Хидрология [ редактиране | редактиране на кода ]

На територията на Западносибирската равнина протичат над 2000 реки с обща дължина над 250 хил. km. ^[6] Най-големите реки в равнината са Об , Енисей и Иртиш , които заедно със своите стотици големи и малки притоци ежегодно пренасят в Карско море около 1200 km³ вода. Гъстотата на речната мрежа не е много голяма и се променя в зависимост от релефа и климатичните особености ? в басейна на Тавда тя достига 350 km/km², а в Барабинската лесостеп ? 29 km/km². Някои от южните райони се отнасят към безотточни територия и се отличават с обилие на големи безотточни езера. ^[5]

Основният дебит на повечето реки идва от топенето на снеговете и лятно-есенните дъждове. В съответствие с характера на източника на вода , оттокът по сезони е неравномерен ? около 70 ? 80% от годишния отток е през пролетта и лятото. Особено много вода се оттича в периода на пролетно пълноводие, когато нивото на големите реки се покачва със 7 ? 12 m (в долното течение на Енисей дори и до 15 ? 18 m). През зимните месеци (на север това са 8 месеца) западносибирските реки са сковани от ледове . Поради това, през този период оттокът възлиза на не повече от 10% от годишния. ^[5]

За реките в Западен Сибир, в това число и най-големите, са характерни незначителни наклони и малка скорост на течение. Например, обичайната скорост на течението на река Об не превишава 0,5 m/s. ^[5]

В Западносибирската равнина са разположени около 1 милион езера с обща площ над 100 хил. km². Най-големи от тях са Чани , Убинско , Кулундинско и др. Теренът е много блатист . Тук се намира най-голямото блато в северното полукълбо ? Васюганското (51 600 km²). Равнината е рекордьор по количество блата на единица площ, а площта на заблатената територията възлиза на около 800 хил. km². ^[6]

Природни зони [ редактиране | редактиране на кода ]

Равнинността на релефа на Западносибирската равнина обуславя отчетливо изразената широчинна географска зоналност. Специфична особеност за мнозинството от природните зони в равнината е излишъкът от грунтово овлажняване и като резултат от това - широкото разпространение на блатните ландшафти , сменящи се на юг със солонци и солончаци .

На север е разположена тундровата зона , в която върху тундрови арктически и тундрово-торфени почви се формират арктическа, мъхова и лишейна, а на юг ? храстова тундра .

Южно от нея следва тясната ивица на лесотундрата , където основно върху глинесто-торфени, глинесто-подзолисти и блатни почви са развити сложни ландшафтни комплекси от храстова тундра, смърчово-лиственични редки гори, сфагови и низинни блата.

Голяма част от равнината е заета от горската зона (горско-блатиста зона), в пределите на която върху подзолисти почви преобладава иглолистната тайга , състояща се от смърч, ела, кедър , бор и сибирска лиственица . В южния край на зоната иглолистната тайга се заменя от полоса от дребнолистни гори от бреза и осика . Общата площ на горите в равнината превишава 60 млн. ха, като запасите от дървесина се изчисляват на 9 млрд. m³, а ежегодния прираст ? на 100 млн. m³. Тази зона се отличава с обилие от сфагови блата, които на места заемат на 50%. Типичните животни за горската зона са: кафява мечка, рис , росомаха , норка, видра, собол , лос, сибирска сърна , белка, северноамериканска катерица, ондатра и други представители на фауната на Европейско-Сибирската подобласт на Палеарктика . Броят животинските видове в равнината варира от 107 в тундрата до над 278 в горските и степните региони.

Южно от подзоната на дребнолистните гори е разположена лесостепната зона , където върху излужени, обикновени и ливадни черноземи , тъмносиви горски и блатни почви и солонци се формират брезово-осикови редки гори и обширни тревисти пространства .

Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) в крайния юг достига до 175 ? 180 дни. Крайните южни райони на равнината се заемат от степната зона , в която преобладават коилните , а на юг ? коилно-типчаковите степи. Сега тези степи с техните плодородни черноземни и тъмнокафяви почви се обработват и само площите на места със засолени почви съхраняват своя целинен характер. ^[1]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата West Siberian Plain и страницата ?Западно-Сибирская равнина“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за творби, създадени преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук , за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .

Портал ? География “            Портал ? Русия “