Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия
Западна Морава
или
Сръбска Морава
(на
сръбски
:
Западна Морава
или
Zapadna Morava
) е река в
Сърбия
, лява съставяща на
Велика Морава
(десен приток на
Дунав
). Дължина 184 km (с дясната съставяща я река
Голийска Моравица
282 km), площ на водосборния басейн 15 849 km².
[1]
Река Западна Морава се образува на 302 m н.в., източно от град
Пожега
от сливането на двете съставящи я реки
Джетиня
(лява съставяща, 75 km, 1210 km²), извираща от планината
Златибор
и Голийска Моравица (дясна съставяща, 98 km², 1513 km²), извираща от планината
Голия
. На 5 km след образуването си Западна Морава навлиза в дълбокия и живописен 20-километров
Овчарско-Кабларски каньон
, който завършва на 6 km западно от град
Чачак
. След излизането си от дефилето Западна Морава тече в посока изток-югоизток, а в най-долното си течение на североизток през плодородната и гъсто заселена Моравска равнина, в широка долина и спокойно течение. На 1,5 km северозападно от град Сталач, на 139 m н.в. се слива с идващата отдясно река
Южна Морава
и двете заедно дават началото на река Велика Морава (десен приток на Дунав)
[1]
.
Водосборният басейн на Западна Морава е с площ от 15 849 km² (42,32% от водосборния басейн на
Велика Морава
), като обхваща югозападните части на
Сърбия
, северната и централната част на
Косово
и малък участък от крайната източна част на
Черна гора
. На изток водосборния басейн на Западна Морава граничи с водосборния басейн на река Южна Морава (дясна съставяща на
Велика Морава
), на юг ? с водосборния басейн на река
Вардар
(от басейна на
Егейско море
), югозапад ? с водосборния басейн на река
Дрин
(от басейна на
Адриатическо море
), а на запад и север ? с водосборните басейни на реките
Дрина
и
Колубара
(десни притоци на
Сава
), Ясеница,
Лепеница
и
Лугомир
(леви притоци на
Велика Морава
)
[1]
.
Основните притоци:
леви
?
Джетиня
(75 km, 1486 km²), Гружа (62 km, 617 km²);
десни
?
Голийска Моравица
(98 km, 1486 km²),
Ибър
(276 km, 8059 km²),
Расина
(92 km, 990 km²).
Западна Морава има предимно дъждовно и снежно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие. Често явление през пролетта са епизодичните прииждания в резултат на преждевременно затопляне и бързото снеготопене във водосборния ? басейн. Среден годишен отток в устието 120 m³/s
[1]
.
В най-тясната част на
Овчарско-Кабларската клисура
е изградена преградната стена на Медувърския язовир, в основата на която функционира мощна ВЕЦ. Долината на реката е гъсто населена и в нея са разположени множество селища, като най-големите са:
Пожега
,
Чачак
,
Кралево
,
Врънячка баня
,
Тръстеник
, Велики Дреновац и
Крушевац
.