Журналистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кутия за продажба на вестници в Манхатън
Преса за печатане на вестници
Телевизионни новини , 2006 г.
Телевизионен репортер от CN8 , 2005 г.
TV-кола на финансираната от държавата Russia Today в Москва.

Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Тя е също така професия, свързана със съобщаването и предаването на новини , описателни материали, гледни точки и мнения. Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства.

Средствата, с които се осъществява журналистиката са средствата за масова информация , които включват вестници , списания , радио и телевизия , интернет и дори в последно време през социалните мрежи . Съответно според медията , в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио, телевизионна, вестникарска, агенционна, електронна и т.н.

Според журналиста на ББС Андрю Мар ?новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат“ [1] . Журналистиката не представя само една гледна точка, тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателите, слушателите или зрителите сами да избират правилното и истинното становище. Всичко това, разбира се, зависи много и от проблема, по който се дискутира или взема отношение.

Под същото название в учебните планове на университетите фигурира и специалността, в която се изучават журналистическите жанрове , техники и етика .

Дефиниция [ редактиране | редактиране на кода ]

Журналистиката се дефинира от три различни степени.

Обществена степен [ редактиране | редактиране на кода ]

На обществена степен журналистиката се характеризира чрез професионално чуждо наблюдение на различните обществени раздели. Тя представя теми с актуалност, факти и релеванция чрез публикация на обществената комуникация. Това различава журналистиката особено от ПР , рекламата и литературата .

Организаторска степен [ редактиране | редактиране на кода ]

Журналистиката е периодическа и се различава от медиите с липсваща периодичност ( книги ) и липсващ фактицитат (романи, игрални филми, сатирични списания).

Актьорска степен [ редактиране | редактиране на кода ]

На тази степен журналистиката се упражнява от професионални журналисти .

Задача [ редактиране | редактиране на кода ]

Журналистиката допринася за образуването на общественото мнение. Често е наричана четвъртата власт (след законодателната , изпълнителната и съдебната власти).

Етика и право на медиите [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Индивидуална етика (нормативно ориентирана)
  • Етика на медия-системата (системнотеоретична)
  • Обществена етика
  • Казуистка етика ( Case studies , северноамериканска-англосакска)

Финансиране [ редактиране | редактиране на кода ]

В зависимост от своето финансиране журналистиката се дели на държавна и частна.

Професионална подготовка [ редактиране | редактиране на кода ]

В университетите на много страни се учи журналистика като висше образование или следдипломна квалификация. В България Факултет по журналистика и масови комуникации има към Софийския университет ?Св. Климент Охридски“ .

Видове журналистика [ редактиране | редактиране на кода ]

Според темите, с които се занимава, журналистиката може да бъде:

Според използваните технологии и оборудване:

Елементи на журналистиката [ редактиране | редактиране на кода ]

Съгласно Елементи на журналистиката , книга с автори Бил Ковач и Том Розенстил, съществуват девет елемента на журналистиката. [2] За да може един журналист да изпълнява задълженията си да информира, той трябва да е свободен и независим и да спазва следните условия:

  1. Първото задължение на журналистиката е истината.
  2. Нейната лоялност е към гражданите.
  3. Основата ? е дисциплинирана проверка на информацията.
  4. Журналистите трябва да са независими от обектите и субектите на тяхната информация.
  5. Трябва да служи като независим монитор на властта.
  6. Трябва да осигури форум за обществена критика и компромис.
  7. Трябва да се стреми да представи и направи новините значими, интересни и състоятелни.
  8. Трябва да представя новините разбираемо, всеобхватно и пропорционално.
  9. На журналистите трябва да се разреши да упражняват личната си съвест.

В изданието на книгата от април 2007 година [3] авторите прибавят и десети елемент ? правата и отговорностите на гражданите.

Журналистически жанрове [ редактиране | редактиране на кода ]

Съществува изключително голямо разнообразие на журналистически жанрове:

  1. Информационни ? хроника , информация , бележка , интервю , доклад , репортаж , пресконференция и др.
  2. Аналитични ? кореспонденция , коментар , статия , писмо , рецензия , беседа , експеримент , обзор , мемоари и др.
  3. Художествено-публицистичен ? скица , есе , очерк , пасквил , фейлетон , памфлет , история, некролог и др.
  4. Шоу ? игра , конкурс , реалити-шоу , ток-шоу и др.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Журналисти по време на работа в Монреал през 1940 г.

Като първи вестник е признат публикуваният през 1605 г. в Страсбург Relation aller Furnemmen und gedenckwurdigen Historien на Йохан Карол . Първият успешен английски ежедневник е Дейли Кърант , който е публикуван от 1702 г. до 1735 г. [4] Първият български вестник е ? Български орел “ (1846 г.) на Иван Богоров , който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането . От неформалното начало, стимулирано от оползотворяването на механизираното печатане, през масовата печатна продукция и накрая, през 20. век, чрез радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появата на телевизията (1930 г.) и Интернет (70-те, а масово 90-те и особено навлизане на медиите в него в първите години на 21. век) ? днешната журналистика е мащабна, с големи аудитории, както и притежавана от големи корпорации, и включва вестници, телевизия, интернет (и радио, макар че радиото бива силно измествано от другите медии).

Свобода на печата [ редактиране | редактиране на кода ]

Свободата на печата е конституционна гаранция на независимото функциониране на средствата за масова информация в отделно взета страна. [5] Тя означава правото на радиото , телевизиятата и другите медии да упражняват професията си, която се състои преди всичко в нецензурираното издаване на информация и изразяване на мнения. [6] Свободата на пресата трябва да помага на образуването на свободното мнение. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се споменава във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година. [7] .

Цензурата на книги е документирана още през 411 пр.н.е. в Атина , която стига върха си в изгарянето на книги , както произведението ?За Боговете“ на философа Протагор .

През 1695 г. е издаден първият закон за забраната на цензурата в Англия .

В България свободата на печата за пръв път е записана в Търновската конституция .

Международни организации [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Репортери без граници [8]  ? международна неправителствена организация, основана във Франция , която защитава свободата на медиите. Създадена е през 1985 г. от Робер Минар , Рони Брауман и Жан-Клод Гилбо . [9]
  • Freedom House [10]  ? неправителствена организация със седалище във Вашингтон , САЩ . Основана е през 1941 г. [11] и се занимава с изследване състоянието на политическите и гражданските свободи по света
  • Международна асоциация по защита на свободата на словото ? независима организация, основана в Монреал в 1992 година.
  • Комитет за защита на журналистите [12]  ? основан в 1981 година със седалище в Ню Йорк, следи за правата на журналистите и събия информация за репресиите или убийствата на журналисти по света.

Нова журналистика [ редактиране | редактиране на кода ]

Новата журналистика се налага през 60- и 70-те години на 20. век в някои средства за масова информация в САЩ . Това е стил на журналистическо писане чрез методите на художествената литература.

Онлайн журналистика [ редактиране | редактиране на кода ]

Онлайн журналистика е репортаж на факти, публикувани и разпространявани чрез интернет .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ( (en) ) Andrew Marr, Start the Week, ББС Радио 4, 29 декември 2008.
  2. journalism.org , архив на оригинала от 2 октомври 2013 , https://web.archive.org/web/20131002000433/http://www.journalism.org/node/72 , посетен на 28 декември 2011  
  3. Bill Kovach and Tom Rosenstiel. The Elements of Journalism; What Newspeople Should Know and the Public Should Expect, Completely Updated and Revised // journalism.org, 24 април 2007. Архивиран от оригинала на 2009-04-29. Посетен на 18 октомври 2010.
  4. ( (en) ) Concise History of the British Newspaper in the Eighteenth Century [ неработеща препратка ]
  5. www.unesco.ru , архив на оригинала от 9 юни 2009 , https://web.archive.org/web/20090609211755/http://www.unesco.ru/rus/pages/bythemes/pressfreedom.php , посетен на 28 декември 2011  
  6. Словарь ? Свобода печати ? личное право человека // Архивиран от оригинала на 2015-11-19. Посетен на 2011-12-28.
  7. Свобода на печата [ неработеща препратка ]
  8. See for example, ?Ireland tops press freedom index“ [ неработеща препратка ] , Irish Times , 21 октомври 2009.
  9. Reporters sans frontieres , RFO , 6 ноември 2006 ( (fr) )
  10. Freedom House thus strongly endorsed the post-war Atlantic Alliance, as well as such key policies and institutions as the Marshall Plan and NATO. Freedom House: A History Архив на оригинала от 2011-08-23 в Wayback Machine .
  11. Freedom House: About Us , архив на оригинала от 20 февруари 2006 , https://web.archive.org/web/20060220062930/http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=2 , посетен на 20 февруари 2006  
  12. Официална страница на Комитета за защита на журналистите

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на журналистика
  • Дерменджиева, Грета. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят . София, УИ ?Св. Климент Охридски“, 2012, 864 с.  ISBN 978-954-07-3402-6
  • Василка Радева , Журналистика и езикова култура , София, Наука и изкуство, 1981
  • Прохоров Е.В. Введение в теорию журналистики. Учебник для студентов вузов . 7-е изд., испр. и доп. Аспект Пресс, 2009, 351 с.  ISBN 978-5-7567-0475-4 .
  • Трыков В. П. Античная протожурналистика
  • Трыков В. П. ?Курс История журналистики в структуре филологического образования“ // Знание. Понимание. Умение , 2005, № 3, с. 197 ? 199.
  • Steffen Burkhardt (Hrsg.) Praktischer Journalismus. Oldenbourg Wissenschaftsverlag , Munchen 2009, ISBN 978-3-486-58638-1 .
  • Hans Heinz Fabris Massenmedien ? Instrumente der ?Skandalisierung“ oder ?Vierte Gewalt“? zum Kontrollpotential der Medien. In: Christian Brunner (Hrsg.): Korruption und Kontrolle. Bohlau, Wien, 1981, ISBN 3-205-08457-8 , S. 239 ? 264.
  • Mark Briggs Journalism 2.0: How to Survive and Thrive , PDF (2.0MB, 132 S.), J-Lab: The Institute for Interactive Journalism, University of Maryland Philip Merrill College of Journalism, 2007
  • Jorg Sadrozinski Wozu noch Journalismus? Wie das Internet einen Beruf verandert . Vandenhoeck & Ruprecht, 2010. (Sadrozinski ist Leiter der Deutschen Journalistenschule)

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Journalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​