Жан Пиаж?
(на
френски
:
Jean Piaget
) е
швейцарски
биолог
,
психолог
,
логик
и
философ
. В
история на психологията
теорията му се свързва с термина
генетична
епистемология
, нова научна дисциплина, която цели да обясни
познанието
посредством неговото формиране.
Роден е на
9 август
1896
г. в
Ньошател
, Швейцария.
На 11-годишна възраст Пиаже написва първата си статия за научно списание по
зоология
(?Наблюдения върху врабчетата ? албиноси“). След това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.
Пиаже създава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г.
Умира на
16 септември
1980
г. в
Женева
на 84-годишна възраст.
Наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на
мисленето
и
езика
не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето ? от стадиите на конкретните операции към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за
реалността
по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от
аутизма
, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ
егоцентризъм
(при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири:
- Сензомоторен интелект
- Предоперационен интелект
- Стадий на конкретните операции
- Стадий на формалните операции
През 1979 г. е награден с наградата Балзан за социални и политически науки.
Пиаже е изключително плодовит автор, издал е 75 книги и няколкостотин статии. Сред по-значимите му книги са:
- ?Език и мислене у детето“
(1923),
- ?Представата за света у детето“
(1926),
- ?Раждането на интелигентността“
(1936),
- ?Увод в генетичната епистемология“
(1950),
- ?Мъдрост и илюзии на философията“
(1965),
- ?Биология и познание“
(1967),
- ?Възможно и необходимо“
(1981).
- На български език
- Психология на интелекта
. Сп. Педагогика, VI,8, 3-100, 1996.
- Детската представа за света
. Изд. Център за психосоциална подкрепа, 2019.
- Румен Стаматов, Веселин Василев, Азаря Джалдети, Тарик Судани,
Жан Пиаже и неговата психологическа теория
. Пловдив: Infoart, 1997, 108 с.
- Емилия Маринова,
Жан Пиаже. Двата морала
. София: М-8-М, 1998, 182 с.
Нормативен контрол
| |
---|
|