Есхил
(на
гръцки
:
Αισχ?λο?
) е
древногръцки
драматург
.
Роден е през 525 г. пр.н.е. Участва в
гръцко-персийските войни
(битките при
Маратон
,
Саламин
и
Платея
). Първото му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр.н.е. за утвърждаване на
есхиловата драматургическа линия
.
Античните учени изброяват в литературното му наследство около 90 пиеси (трагедии и
сатирни драми
), от които до нас са достигнали само седем: ?Персите“ (единствената запазена историческа трагедия), ?
Седемте срещу Тива
“, една пълна трилогия ? ?
Орестия
“ (?Агамемнон“, ?Хоефори“ и ?Евмениди“), ?
Молителките
“ и ?
Прикованият Прометей
“. От останалите му творби са запазени заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси.
Според
Аристотел
Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хо?ра и дава преднина на
диалога
. Заради тези радикални промени е наречен ?баща на трагедията“.
Скоро след написването на ?Орестия“ Есхил напуска Атина и за трети път заминава за
Гела
на о.
Сицилия
. Там през 456 г. преди н.е. завършва жизнения и творческия си път и е погребан.
Епитафията
на гроба му не споменава нищо за творбите му, а само за участието в битки с персите.
[1]
Преразказана от
Валерий Максим
и
Плиний Стари
легенда гласи, че Есхил загива, когато орел изпуснал костенурка върху голата му глава, приемайки я за камък (някои орли се хранят с костенурки, чупейки ги в твърди предмети). Плиний Стари в своята ?
Естествена история
“ добавя, че Есхил бил на улицата, за да избегне пророчество, че ще го убие падащ предмет. Съществува и версия, че орелът е изпуснал камък, приемайки плешивината му за яйце. Според
Енциклопедия Британика
легендата е изфабрикувана от по-късен сатиричен автор.
[2]
У Есхил елементите на традиционния мироглед се преплитат с гледищата, породени от демократическата държава. Той вярва в реалното съществуване на божествените сили, които въздействат върху човека и често пъти коварно му поставят примки. Есхил се придържа плътно към старинната представа за наследствената родова отговорност ? вината на прадядото се предава на потомците и ги влече към гибел. От друга страна, боговете у Есхил стават пазители на правните основи на новото държавно устройство и той усилено изтъква момента на личната отговорност на човека за свободно избраното от него поведение.
Като материал на Есхил служат героичните митове. Най-често той изобразява съдбата на героя или на героичния род в три последователни трагедии, които сюжетно и идейно образуват една цялостна трилогия; след нея идва сатирната драма със сюжет от същия митологически цикъл, към който спада и трилогията. Но като взема сюжети от
епоса
, Есхил не само драматизира легендите, но и ги преосмисля, пронизва ги със своя проблематика.
Отличен е приживе 13 пъти с наградата ?Най-добър трагически поет“ в
Древна Атина
.
- Есхил. Трагедии. Прев. Ал. Ничев. С., НК, 1967.
- Есхил. Прикованият Прометей. С., Скорпио, 2010.
Aeschyli
Tragoediae septem
, 1552
- Bierl, A.
Die Orestie des Aischylos auf der modernen Buhne: Theoretische Konzeptionen und ihre szenische Realizierung
(Stuttgart, Metzler, 1997).
- Podlecki, A. J.
The Political Background of Aeschylean Tragedy
. 2nd ed. (London, Bristol Classical Press, 1999).
- Cairns, D., V. Liapis,
Dionysalexandros: Essays on Aeschylus and His Fellow Tragedians in Honour of Alexander F. Garvie
(Swansea, The Classical Press of Wales, 2006).
- Zeitlin, F. I.
Under the sign of the shield: semiotics and Aeschylus' Seven against Thebes
(Lanham, Md.: Lexington Books, 1982); 2nd ed. 2009, (Greek studies: interdisciplinary approaches).
- Deforge, B.
Une vie avec Eschyle. Verite des mythes
(Paris, Les Belles Lettres, 2010).
- Кагаров, Е. Г.
Эсхил как религиозный мыслитель. Элементы фетишизма в древнегреческой религии
(М., УРСС, 2011) (Академия фундаментальных исследований: этнология).
Нормативен контрол
 | |
|---|
|