Елън Бърстин
(на
английски
:
Ellen Burstyn
) е американска актриса, носителка на много престижни награди, между които и ?
Оскар
“. Номинирана е за ?Оскар“ 5 пъти.
[2]
Елън Бърстин е родена, като Една Рей Джилули на 7 декември 1932 г. в
Детройт
,
Мичиган
.
[3]
Тя е дъщеря на Корин Мари и Джон Остин Джилули, описва своя произход като ?ирландски, френски, холандски от
Пенсилвания
, малко канадски индианец“.
[4]
[5]
Бърстин има по-голям брат Джак и по-малък брат Стив.
[3]
[6]
Родителите ? се развеждат, когато е малка, и тя и братята ? живеят с майка си и втория си баща.
[3]
Бърстин посещава техническа гимназия Кас, подготвително училище за университет, което позволява на учениците да избират конкретна област на обучение. Тя завършва модна илюстрация.
[7]
В гимназията е
мажоретка
, член на ученическия съвет и президент на своя драматичен клуб. Напусна гимназията по време на последната си година, след като се проваля в часовете си.
[8]
[9]
Скоро след това работи като
танцьорка
под името Кери Флин, а след това като
модел
до 23-годишна възраст.
[10]
По-късно тя се премества в
Далас
, където продължава да моделира и работи в други модни работни места, преди да се премести в
Ню Йорк
.
[11]
От 1955 до 1956 г. Бърстин се появява като танцуващо момиче в
?Шоуто на Джаки Глийсън“
под името Ерика Дийн.
[12]
След това решава да стане актриса и избира името ?Елън Макрей“ като свое професионално име, по-късно променя фамилното си име след брака си през 1964 г. с Нийл Бърстин.
[13]
На 24 години тя прави своя актьорски дебют на
Бродуей
през 1957 г. и скоро започва да се появява в телевизионни предавания. Звездата ? изгрява няколко години по-късно с всепризнатата ? роля в
?
Последната прожекция
“
(1971), която ? донесе номинация за
Оскар за най-добра поддържаща женска роля
. Следващата ? поява в
?
Заклинателят
“
(1973) ? носи номинация за
Оскар за най-добра женска роля
. Филмът остава популярен и няколко публикации го смятат за един от най-великите филми на ужасите на всички времена. Тя продължава с филма на
Мартин Скорсезе
?
Алис не живее вече тук
“
(1974), като печели
Оскар за най-добра женска роля
. През 1975 г. тя печели наградата
Тони
за най-добра актриса за ролята си в пиесата в
?Догодина по същото време“
. Изпълнението ? във филмовата адаптация от 1978 г. ? носи награда
Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия
.
Елън Бърстин се появява в множество телевизионни филми и получава по-нататъшно признание за изпълнението си във филмите
?Възкресение“
(1980),
?
Американско сватбено одеало
“
(1995) и
?
Реквием за една мечта
“
(2000). За ролята на самотна наркозависима жена в последния, тя отново е номинирана за Оскар и Награда на Гилдията на актьорите. През 2010 г. тя се появява в телевизионни сериали, включително политическите драми
?Политически животни“
и
?
Къща от карти
“
, като и двете ? спечелват номинации за награда
Еми
.
Написва книгата
?Уроци как да не изневеряваш на самия себе си“
(
Lessons in Becoming Myself
).
Елън Бърстин се омъжва за Бил Александър през 1950 г. и се развежда през 1957 г.
На следващата година тя се омъжва за Пол Робъртс, от когото осиновява син на име Джеферсън през 1961 г. Двойката се разведе през същата година.
[14]
През 1964 г. тя се омъжва за актьора Нийл Нефю, който по-късно променя името си на Нийл Бърстин. Тя описва Нийл Бърстин като ?очарователен и забавен, ярък, талантлив и ексцентричен“, но шизофренията го прави жесток и той в крайна сметка я напуска.
[15]
Той опитва да се помирят, но в крайна сметка се развеждат през 1972 г. В автобиографията си Елън Бърстин разкрива, че той я е преследвал шест години след развода им и че е нахлул в къщата ? и я е изнасилил. Не са повдигнати обвинения, тъй като съпружеското изнасилване тогава не е считано за престъпление. Той се самоубива през 1978 г.
[16]
Елън Бърстин е възпитана като
католичка
, но след това се присъединява към всички религиозни вероизповедания.
[17]
Тя следва форма на
суфизъм
, обяснявайки: ?Аз съм дух, който се отваря към истината, която живее във всички тези религии... Винаги се моля на Духа, но понякога е на Богинята, понякога е на
Исус
... понякога се моля на
Ганеша
, ако имам нужда от премахване на препятствие. Гуан Ин е едно от любимите ми проявления на божественото, въплъщение на състраданието... Така че имам Гуан Ин в себе си през цялото време.“
[18]
В края на 30-те си години тя започва да учи за духовността под ръководството на Пир Вилаят Инайат Хан, който ? дава духовното име Хадия, което означава ?онази, която е напътствана“ на арабски.
[18]
През 1970-те години Елън Бърстин е активист в движението за освобождаване на осъдения боксьор Рубин ?Ураган“ Картър от затвора.
[19]
Тя е поддръжник на
Демократическата партия
[20]
и се появява в документалния филм от 2009 г.
?PoliWood“
. Тя е президент на Асоциацията на актьорите от 1982 до 1985 г.
[21]
Бърстин също е в борда на селекционерите на наградите
?Джеферсън“
за обществена служба.
[22]
През 1997 г. тя е въведена в Залата на славата на жените в Мичиган.
[23]
От 2000 г. тя е съпрезидент на
?Actors Studio“
, заедно с
Ал Пачино
и
Алек Болдуин
.
[24]
През 2013 г. тя е въведена в Американската театрална зала на славата за работата си на сцената.
[25]
- Burstyn, Ellen (2006).
Lessons in Becoming Myself
. Riverhead Books (New York City, New York).
ISBN
978-1-59448-929-7
.
- ↑
www.beliefnet.com
- ↑
IMDb.com
- ↑
а
б
в
Burstyn, Ellen. Lessons in Becoming Myself. Penguin, 2007.
ISBN 978-1-594-48268-7
. с. 4.
- ↑
Clark, John.
Independent Minded
// Los Angeles Times. October 19, 2000. Посетен на October 3, 2021.
- ↑
"Show Business: Gillooly Doesn't Live Here Anymore"
.
Time (magazine)
. February 17, 1975.
Archived
from the original on December 5, 2008
. Retrieved
October 3,
2021
.
- ↑
Burstyn 2007, p. 14
- ↑
Burstyn 2007, p. 36
- ↑
Encyclopædia Britannica, Incorporated.
Britannica Book of the Year
. Encyclopædia Britannica, 1976.
ISBN 0-852-29311-9
. с.
29
.
- ↑
Sweeney, Louise. Burstyn: Women must find own roles in movies // The Baltimore Sun. November 23, 1980. с. N2.
- ↑
Sandra Hebron.
Ellen Burstyn
// The Guardian. 2000-11-05. Архивиран от
оригинала
на April 30, 2019. Посетен на 2020-03-06.
- ↑
Seitz, Matt Zoller.
Ellen Burstyn Talks Her Dogs, Cosmology, and Co-hosting Inside the Actors Studio
// 2019-12-19. Архивиран от
оригинала
на March 2, 2020. Посетен на 2020-03-06.
- ↑
Ellen Burstyn - Movies, Spouse & Exorcist
// Посетен на October 3, 2021.
- ↑
Glover, William.
Ellen Burstyn wants to be director
// The Daily News (Kentucky). May 1, 1975. с. 28. Посетен на January 15, 2013.
- ↑
Timeline?A Chronology of Key Events from Lessons in Becoming Myself
// Архивиран от
оригинала
на 2011-03-07. Посетен на 2022-12-28.
- ↑
Becoming Yourself
// Oprah.com. Посетен на 2020-03-07.
- ↑
(December 1, 2006).
Ellen Burstyn?Burstyn Feared Death as Abusive Husband Stalked Her"
Архив на оригинала от
октомври 10, 2008 в
Wayback Machine
..
contactmusic.com
. Retrieved December 20, 2009.
- ↑
Winsor, Ben.
9 Famous Americans You Probably Didn't Know Were Muslim
// Посетен на 2020-04-11.
- ↑
а
б
Ellen Burstyn's True Face
// Beliefnet, 2006. Архивиран от
оригинала
на January 5, 2014. Посетен на December 4, 2013.
- ↑
N.J. Won't Seek a Retrial of Hurricane Carter
//
Los Angeles Times
. February 20, 1988. Архивиран от
оригинала
на July 17, 2012. Посетен на December 4, 2013.
- ↑
Ellen Burstyn On 'House Of Cards' And The Presidential Race: "I'm Just Stunned"
// 2016-05-19. Архивиран от
оригинала
на November 8, 2017. Посетен на 2020-03-07.
- ↑
How I Got My Equity Card
// Actors' Equity Association. Архивиран от
оригинала
на 2013-10-21. Посетен на 2022-12-28.
- ↑
Our Board of Selectors
// Jefferson Awards for Public Service. Архивиран от
оригинала
на 2010-11-24. Посетен на 2022-12-28.
- ↑
Ellen Burstyn: Michigan's Women's Hall of Fame
// michiganwomen.org. Архивиран от
оригинала
на 2015-09-14. Посетен на 2022-12-28.
- ↑
Leadership
// Архивиран от
оригинала
на December 31, 2019. Посетен на 2020-03-07.
- ↑
Rickwald, Bethany.
Whoopi Goldberg to Host the 30th Annual Musical Celebration of Broadway Honoring Neil Patrick Harris | TheaterMania
// 2014-01-10. Архивиран от
оригинала
на February 17, 2020. Посетен на 2020-03-07.
|
---|
| 1928?1940
| |
---|
| 1941?1960
| |
---|
| 1961?1980
| |
---|
| 1981?2000
| |
---|
| 2001?2020
| |
---|
| 2021?
| |
---|
|
|
---|
| 1950 ? 1969
| |
---|
| 1970 ? 1989
| |
---|
| 1990 ? 2009
| |
---|
| 2010 ? 2020
| |
---|
| 2021 ?
| |
---|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|