Езичество
или
паганизъм
се нарича вярата, основана на поклонението на много богове или идолопоклонство.
[1]
[2]
Като езически могат да бъдат определени почти всички
природни религии
, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина ?езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в
Европа
.
В по-широк смисъл езичеството включва и древногръцката
теософия
, а също и днес разпространените народностни религии като
индуизъм
,
шинтоизъм
и
шаманизъм
, и вярванията на някои примитивни общности.
Славянски ритуал (успение, обжинки, дожинки) в края на жътвата, житен сноп пред дървен
идол
, българският еквивалент е Успение (
Голяма Богородица
)
Като резултат от възстановката на древните езически религии днес биват създавани изкуствени религиозни, гностични и философски течения, познати под общото наименование
неопаганизъм
.
Езичество
(
езичен
,
езически
на
старобългарски
:
?зычьнъ
; 'идолопоклонски', е прилагателно от
старобългарската
дума ?зыкъ; 'народ', която е превод на
старогръцката
дума
?θνικ??
; 'национален').
[3]
В
българския език
тя се развива от
старославянското
понятие
*
?zy?ьstvo, което значи ?народна вяра, народна традиция“ (от *?zykъ ? народ, племе). Първоначално това понятие не е имало оценъчни нюанси, но след процесите на
християнизация
, при които християнската
идеология
е въвлечена в борба с традиционните религии, думата придобива изключително отрицателен смисъл, под натиска на
средновековната
религиозна
литература
и поученията на Църквата.
Днес терминът отново се използва сравнително неутрално.
В съвременния български като синоним на
езичество
се използва и чуждицата
паганизъм
, която обаче има малко по-различна семантична натовареност. Производният от паганизъм термин
поганци
в миналото често е употребяван по отношение на
исляма
.
Езическите религии имат силно изразен
племенен
характер ? всяка една от тях е типична за определен народ и се различава от тези на другите народи, макар отделните вярвания да са съпоставими. Тези религии споделят една обща основа: те са политеистични, базирани са на определена митология, съставени са от множество отделни
култове
? към
земята
, към
прадедите
, към мъртвите, към
фетиши
, към
фалоса
, към природните сили и др.
Езическата ритуалност почти винаги има характер на ?
идолопоклонничество
“ и е тясно свързана с култови изображения на
божества
или
духове
. Като под ?
идолопоклонничество
“ се разбира не почитане на самия идол като материя, а на божествената енергия, на която е проводник даденият предмет. Характерна ритуална проява на езичеството е
магията
и т.нар.
шаманизъм
? общуване на човека със свръхестествени сили, често посредством ?преминаване“ в други светове (на мъртвите, на духовете).
Определението на езическите религии като ?
природни религии
“ касае обвързаността им с природните сили и явления, и тяхното обожествяване. Пречупено през съвременна гледна точка, може да се каже, че езическият светоглед има екологична насоченост; в него не само човекът, а и природата има водещо значение.
За разлика от универсалните религии (
християнство
,
ислям
,
будизъм
), езическите не са плод на проповедите, размислите и поученията на един човек, а са естествено оформени комплекси от племенни вярвания, митове и религиозни идеи, предавани и доразвивани през поколенията.
Появата на езичеството съвпада с появата на самото религиозно мислене у първобитните хора и търпи непрекъснато развитие и обогатяване до изместването му от универсалните религии. В много страни по света обаче местните религии са се запазили и продължават да съществуват. Примери за това са индийският индуизъм, японският шинтоизъм и религиите на някои аборигенски общности.
От посланията на
апостол Павел
е ясно, че той не отрича юдейските предания, не е против народните традиции, стига те да не са в разрез с
Христовото учение
. Като ревнител на отеческите иудейски предания /ср. Гал.1:14/, той изисква да се избягва опасността от съблазън в увличане, което отклонява от евангелската истина. Затова и съветва духовните си чеда: "гледайте, братя да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание/ /Кол.2:8/. Още в апостолско време се изграждат, така да се каже, мостове между християнското учение и народните обичаи и народното творчество, като се отбягват "скверни и бабешки басни//ср.1Тим.4:7/.
Поради това Църквата не страни от народния бит и народната поезия, от цялостната народна култура. Нещо повече, християнството дава на народа духовни богатства, за да продължава да твори и полученото в наследство от предхристиянската епоха се стреми да претворява. Преобразяването на народното творчество в християнски вероизповеден и нравствен дух и очистването на митологични характерни черти в това народно достояние е продължителен процес.
Част от обичаите и традициите съдържат езически елементи, които са били приспособени към християнството от самия народ, като са свързани с някои христ.празници. Самостоятелността в действията на народа за ново осмисляне на езическото наследство говори за вече възприет християнски мироглед, чувстван и изживяван като нещо собствено и правилно. От друга страна, изпъква желанието да не се къса с традициите на дедите, като се очистят от несъвместимото с христ.вероизповед и нравственост, а на останалото се придаде нов облик и функция.
Някои
етнографи
и изследователи на
фолклора
считат, че
курбаните
и свързаните с тях обичаи са непременно езическо достояние.
Исус Христос
изисква премахване на враждата преди да се принесе дар, затова народните трапези са за всички, а и подобни празници са благоприятен повод за преодоляване неприязънта и отчуждението.
Народните обичаи и обреди на различни места са твърде разнообразни.
- ↑
езичество
- ↑
паганизъм
- ↑
Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев
Български етимологичен речник
Издателство на Българската академия на науките, София 1971