Езиковият знак
са думите и други значещи елементи в езика, които според модела на
Сосюр
, произвеждат зачения на принципа
означаващо
и
означаемо
, където означаващото е
фонетичният
сегмент (тоест например думата, морфемата), а означаемото е
идеационният
елемент.
?Знакът е основна единица на езика (даден език в дадено време). Всеки език е пълна, крайна и цялостна система от знаци. Речта (говорът на индивида) е външната манифестация на езика.“ (Сосюр)
Това разбиране за езика, което е
семиотично
, произхожда от общия семиотичен принцип и дефиниция на
знака
(бил той лингвистичен или не) като вещ, взета в отношение спрямо друга вещ, за да я представя (репрезентира). В действителност означаемото е идеята, представата за реалната вещ в ума, която се репрезентира чрез означаващото в езика. В същото време тази ?реална вещ“ може да е не само материален обект от действителността (стол, къща, балкон, река, небе), но концепция (комунизъм, билингвизъм, красота и т.н.).
В
семиотиката
най-общо знакът има
условен характер
? тоест дадено нещо в една ситуация е вещ, а в друга не е, т.е. нещо ?стои“ за нещо, което може да бъде реално, но може и да не съществува материално. Първи се опитват теоретично да обяснят условния характер на езика
стоиците
от
Мегарската школа
. От тях води началото си едно от съвременните мнения за същността на езиковия знак, тоест това на Сосюр, че езиковият знак представлява отношение между означаващо, означаемо и обект.
Означаващото
е единичен
звук
или съчетание от звуци;
означаемото
е този предмет, който е означен в езика със звука, но който постигаме чрез разсъдъка (тоест това е самата идея), като съществуващ преди това (понятие); обектът е самият предмет. Обектът и звукът са телесното (те и двата биват материални), докато означаемото е безтегловното (идеално). Следователно езиковият знак има тристранна природа и материален характер. Като в лингвистиката най-общо се обозначават със ?знак“ думите.
Според
Сосюр
, езиковият знак свързва не предмет и име, а
понятие
(означаемо) и
акустичен образ
(означаващо, психически отпечатък на звука ? представа получена от сетивата ни). Следователно езиковият знак има двустранна природа ? отношението между означаващо и означаемо. Обектът не влиза в същността на знака, но езиковият знак има отношение към обекта чрез понятието към обекта. Езиковият знак няма материален характер, а двустранна психическа същност.
Знакът
е
арбитрарен
(тоест случаен, на
английски
:
arbitrary
? ?произволен, условен, случаен“) и
билатерален
(на
английски
:
bilateral
? ?двустранен“), има две страни ? форма и значение, като под форма се има предвид звуковото и ортографското оформяне на думата, а под значение ? представата, която има адресатът за формата в паметта си или съдържанието на ?думата“.
Знакът е
конвенционален
(на
английски
:
conventional
? ?уговорен, условен, стандартен“), т.е, когато в комуникацията се има например думата ?дърво“: когато адресатът съобщава поредицата от звуци [
дърв'о
], получателят на информацията трябва да има същата представа за дървото в съзнанието си, каквато има и адресатът.
Знаците имат
реално
и
виртуално
значение. Виртуалното значение е самият знак като абстракция с всичките му значения,
за разлика от реалното значение, което показва реализацията на знака в думата или комуникацията, т.е, употребата в съответната ситуация.
Знаците са
контекстуални
, свързани са със ситуацията, поради гореспоменатите значения.
Има три вида знаци:
Индексът има невербален и паравербален характер. Иконата има картинен характер, но е конвенционална, поради което приемникът на информацията трябва да знае какво значение и какво съдържание има изображението. Имат и международно значение. Символите са най-съвършените от трите знака. При тях има всички горе споменати качества. Най-вече ? те са конвенционални и зад тяхната форма винаги има скрито или интерпретируемо значение. От възприемащия зависи правилната интерпретация на знака. Например: розата е знак за любов. Когато някой ни подари роза, това ?означава“, че той ни обича. И ако ние сме разбрали това значение, това означава, че интерпретацията е правилна и знакът е конвенционален.