Протойерей Евстати Янков Евстатиев (20 август 1886 - 20 април 1952), наречен още Родопския владика , е български свещеник от град Чепеларе .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Евстати Янков Евстатиев е роден 20 август 1886 г. като първо дете в семейството на Янко и Мария Евстатиеви. По бащина линия има гръцка кръв - Янко Евстатиев идва от гръцко в Чепеларе след освобождението на България , където отваря обущарски дюкан-работилница. ^[2] За Мария брака с Янко е втори. С първия си мъж тя живее само шест месеца, преди той да бъде убит. ^[3] От страна на майката отец Евстати произхожда от свещенически род в Рупчос. На 24 август той получава свето кръщение от свещеник Марин Караджов - вуйчо на неговата майка. ^[4] След Евстати семейството има още три деца - Тодор, Рада и Васил. Тодор почива твърде млад. Семейството е много бедно поради пиянството на Янко, който е даровит църковен певец и отличен майстор-обущар и изкарва добри пари, но се пропива. ^[3]

Евстати завършва Основно народно училище в Чепеларе през пролетта на 1898 г. на 12-годишна възраст, ^[5] после постъпва в Държавното трикласно училище. Поради липса на средства Евстати, едва на 15 години, заминава за Станимака (от 1934 г. Асеновград ). Става ратай в дома на богато гръкоманско семейство. Семейството вижда дълбоката религиозност на младежа и го пуска в почивните дни да служи в църквата като певец.

При едно от посещенията на бившия Скопски митрополит Теодосий Гологанов в Станимака той забелязва младия Евстати как пее ?Отче наш“ и го назначава за свой иподякон. Заема тази длъжност до 1906 г. От 1906 до 1907 Евстати записва и завършва с отличие курса по източно пеене в новооткритото Бачковско певческо училище. Постъпва като послушник в Бачковския манастир , но за кратко и напуска обителта поради влошено здравословно състояние. Среща се с архирейския наместник на Асеновград Владимир Димитров, който го взима за певец в църквата ?Св. Атанасий“, град Чепеларе, и писар в наместничеството. Когато успява да спести достатъчно пари, през 1911 г. Евстати се записва в Трикласното свещеническо училище при Бачковския манастир като самоподдръжник, тоест ученик на собствени разноски. ^[6] Жени се за Тодора Найденова през 1913 г. Митрополит Максим Пловдивски го ръкополага за дякон през 1914 г., а на другата година е ръкоположен за свещеник в храм ?Св. Атанасий“. В периода 1915-1925 отец Евстати служи периодично и в църква ?Св. Богородица“, редувайки се със свещеник Христо Попмаринов. 1933 г. отец Евстати губи своята съпруга и осем месеца след това и майка си Мария. ^[7] Единственият му син Симеон, отец Евстати дава на Пловдивската семинария. ^[8] През 1936 г. е удостоен с офикия ?протойерей“. През 1939 г. съдава християнско братство.

Когато комунистите идват на власт от 1946 г. забраняват да се учи вероучение. Отец Евстати преподава вероучение и Закон Божий в създаденото от него неделно училище към храм ?Св. Атанасий“. Той продължава да преподава и след установяването на новата власт. Опитват се да го спрят да изнася проповеди и да учи децата, дори арестуват сина му.

Кончина [ редактиране | редактиране на кода ]

Десетина дни преди Великден отец Евстати е извикан на свещеническа конференция в в Асеновградското архирейско наместничество. Въпреки че знае за измамата и капана, изготвен му от комунистите, свещеникът се отзовава на поканата. В града го чака кола с двама души и е арестуван веднага щом слиза от автобуса. Откаран е в участъка на Държавна сигурност . Там е задържан заедно с други свещеници от региона на Силистра . Три дни отец Евстатии е подложен на жесток побой. Връща се в Чепеларе, но въпреки увещанията на близкити се да постъпи в болница, свещеникът продължава да служи. Това продължава до петата седмица на Великия пост , когато синът на отец Евстатий Симеон извиква лекар да го прегледат. Свещеникът е откаран по спешност в болницата на село Устово (сега квартал на град Смолян). Там седи шест дена до Лазарова събота , а на празница Цветница се прибира в Чепеларе без да е довършено лечението.

На Велика сряда състоянието му се влошава значително и не може да стане от легло. Откаран е с линейка в болница в Пловдив и приет по спешност. Направена му е операция, която трае три часа, но лекарите на дават надежда, че дори ще се събуди от упойката. Побоят върху свещеникът е бил толкова жесток, че е получил сепсис - отравяне на кръвта, защото неговите бъбреци спират да функционират постепенно и се получава бъбречна недостатъчност . Отец Евстатий понася операцията и се събужда на Велики четвъртък . В събота е посетен от свои близки и дори Симеон е обнадежден, че баща му ще се оправи. Но още същата вечер при настъпнавето на Великден (20 април 1952 г.) умира. ^[9]

Гробът му е в храм ?Св. Атанасий“ в град Чепеларе. ^[9]

Признание [ редактиране | редактиране на кода ]

• През 2002 г. богословът Стефан Илчевски, родом от Чепеларе, издава книга за отец Евстати озаглавена ?Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952 г.) : Българският отец Йоан Кронщадски“. Изданието е финансирано изцяло от Община Чепеларе и пубикувано от Руенски манастир ?Св. Йоан Рилски“, село Скрино. ^[10] Следващата година излиза ?Протойерей Евстати Янков Евстатиев. ПРОПОВЕДИ“, където се съдържат документираните проповеди на свещеника. ^[11]
• През 2023 г., месец август, на отец Евстати Янков му е пресъдено посмъртно признанието ?Почетен гражданин на Община Чепеларе“. ^[1]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Отец Евстатий Янков“ в - Архив на поредицата ?Път към Голгота“
• ?Родопският владика - о.Евстати Янков“ в - текта чете Явор Дачков

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

• Алексиев, арх. Серафим . ?Спомени за протойерей Евстати Янков“ // Православно слово X (3). София, Орган на Българската старостилна православна църква, юли-септември 2002. с. 2-6. (на български)
• Алексиев, арх. Серафим . ?Спомени за протойерей Евстати Янков (продължение)“ // Православно слово X (4). София, Орган на Българската старостилна православна църква, юли-септември 2002. с. 27-36. (на български)
• Илчевски, Стефан. ?Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952): Българския отец Йоан Кронщатски“. Скрино , Руенски манастир ?Св. Йоан Рилски“, 2022. ISBN 978-619-91924-4-2 . с. 488. (на български)

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]