Карта на водосборния басейн на река Ебро
?бро
(на
испански
:
Ebro
, среща се в разни
транслитерации
на български (включително архаични) и като
Евро
и
Ибър
(т.е. граница), е река в
Североизточна Испания
(автономни области
Кантабрия
,
Кастилия и Леон
,
Баския
,
Арагон
и
Каталония
), вливаща се в
Средиземно море
. Дължина 928 km (втората по дължина след
Тахо
река в Испания и най-дългата изцяло на нейна територия), площ на водосборния басейн 86 800 km²
[1]
Реката е била известна на древните
гърци
под името
?βρο?
а на
римляните
? като
Иберус
(
Iberus
) или
Хиберус
(
Hiberus
) (поради причината, че реката минава през целия
Иберийски полуостров
). Произходът на името се свързва с
иберийците
? древните хора, които са живели в района, предимно свързвани с предтечите на днешните
баски
.
Река Ебро води началото си на 1918 m н.в., от южните склонове на
Кантабрийските планини
, в южната част на автономната област
Кантабрия
, на 18 km западно от град
Рейноса
. При града се влива в язовира ?Ебро“, след което изтича от южния му край. По цялото си протежение тече в югоизточна посока между южните разклонения на
Пиренеите
на север и
Иберийските планини
на юг. В горното си течение чрез дълбока и тясна (на места каньоновидна) долина пресича Старокастилското плато, а след това в средното си течение ? хълмистата
Арагонска равнина
, където на места се разделя на ръкави и силно меандрира. В долното течение чрез редица тесни и с много завои дефилета проломява южната част на
Каталонските планини
и северно от град
Тортоса
излиза в приморската равнина. Влива се в
Средиземно море
при градчето-курорт Риумар (провинциа
Тарагона
) като образува обширна (320 km²) делта, в пределите на която тече в изправено и канализирано корито, оградено с водозащитни диги. Делтата на Ебро е един от най-влажните райони в
Европа
. Тя е убежище за над 300 вида
птици
, включително редките
розово фламинго
и
блестящ ибис
. Местните видове като морска минога и
атлантическа есетра
са изчезнали за сметка на пришълци като
сомове
и други
[1]
.
Водосборният басейн на Ебро обхваща площ от 86 800 km², като само 0,5% от него е на френска и андорска територия. На югоизток водосборният басейн на Ебро граничи с водосборните басейни на реките Тет, Тер, Льобрегат, Франкали, Михарес,
Турия
и други по-малки, вливащи се директно в
Средиземно море
, а на югозапад, запад и север ? с водосборните басейни на реките
Тахо
,
Дуеро
, Бесая, Пас, Нервьон,
Адур
и
Гарона
(от басейна на
Атлантическия океан
)
[1]
.
Основни притоци:
- леви
? Нела (75 km, 1081 km²), Баяс (64 km, 343 km²), Садора (78 km, 1361 km²),
Ега
(113 km, 1497 km²),
Арагон
(195 km, 8524 km²), Арба (96 km, 2249 km²),
Галего
(193 km, 4009 km²),
Сегре
(265 km, 22 579 km²);
- десни
? Ока (82 km), Тирон (65 km, 1272 km²), Нахериля (100 km, 1105 km²), Ирегуа (63 km, 663 km²), Сидакос (83 km, 696 km²), Алама (78 km, 1254 km²),
Халон
(224 km, 9338 km²),
Уерва
(128 km, 1020 km²), Агуасвивас (100 km, 1300 km²), Мартин (98 km, 2095 km²),
Гуадалопе
(160 km, 3890 km²), Матераня (97 km, 1250 km²)
[1]
.
Река Ебро има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено зимно пълноводие, когато нивото на реката се покачва с 4 ? 6 m. През лятото и есента реката е маловодна, но много често явление са епизодичните прииждания през този период в резултат от поройни дъждове във водосборния ? басейн. Среден годишен отток в долното течение, при град
Тортоса
618 m³/sec, максимален до 8000 m³/sec и е най-пълноводната испанска река
[1]
.
Река Ебро има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение за цяла
Североизточна Испания
. По течението на реката и във водосборния басейн на нейния ляв приток река
Сегре
са изградени няколко големи ВЕЦ-ове (?Ебро“, ?Макинеса“, ?Флиш“, ?Медиано“, ?Каниелес“, ?Терадетс“ и др.). В пределите на
Арагонската равнина
от Ебро се отделят големите напоителни канали ?Арагонски“ и ?Таусте“, чрез които се напояват над 100 хил. ха земеделски земи, където се отглеждат интензивно
ориз
,
плодове
и
зеленчуци
. Там са отбелязани най-високите добиви на ориз на единица площ в света. При високи води реката е плавателна за плиткогазещи съдове до град
Сарагоса
.
По цялото си течение долината на Ебро е гъсто заселена, като най-големите селища са:
Рийноса
,
Миранде де Ебро
,
Логроньо
,
Калаора
,
Тудела
, Сарагоса,
Тортоса
[1]
.
В древността Ебро е отделяла
картагенските владения в Испания
и поставените под римско попечителството, северно от реката, бивши древногръцки колониални владения в Западното Средиземноморие с център
Масалия
.
През
219 г. пр.н.е.
Ханибал
, който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет
Хаздрубал
(съпруг на сестра му), преминава реката и обсажда съюзения с Рим
Сагунт
.
Обсадата
продължава цели 8 месеца, а жителите на римския
Saguntum
се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от
Римската република
помощ за обсадения от
пуните
град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва
Полибий
във ?
Всеобща история
“ ? богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си
поход през Алпите
, второ ? да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му, и трето ? да елиминира единствения римски укрепен
форпост
в близост до
Нови Картаген
. Противно на очакванията си, след обсадата Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от местните, които го изоставят на считаните от тях за вражески сили, предвождани от Ханибал. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява.
Превземането на Сагунт става
casus belli
за Рим през следващата
218 г. пр.н.е.
, след като
Адирата
отказва да върне Сагунт на неговите жители по ?търговски съображения“.
[2]
Следва развръзката на първия всеобщ, т.е. глобален античен конфликт, а и въобще в историята, който намира окончателното си решение в
битката при Зама
, 16 години по-късно.