한국   대만   중국   일본 
Ебро ? Уикипедия Направо към съдържанието

Ебро

Ебро
(на испански : Ebro )
Река Ебро в Сарагоса
Река Ебро в Сарагоса
43.0453° с. ш. -4.382° и. д.
40.7306° с. ш. 0.8689° и. д.
Изворът и устието на река Ебро в Испания
? начало, ? устие
Общи сведения
Местоположение   Испания
Дължина 928 km
Водосб. басейн 86 800 km²
Отток 618 m³/s
Начало
Място Кантабрийски планини
Координати 43°02′43.08″ с. ш. 4°22′55.19″ з. д. ? / ? 43.0453° с. ш. 4.382° з. д.
Надм. височина 1918 m
Устие
Място Средиземно море
Координати 40°43′50.16″ с. ш. 0°52′08.04″ и. д. ? / ? 40.7306° с. ш. 0.8689° и. д.
Надм. височина 0 m
Ебро в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Ебро

?бро (на испански : Ebro , среща се в разни транслитерации на български (включително архаични) и като Евро и Ибър (т.е. граница), е река в Североизточна Испания (автономни области Кантабрия , Кастилия и Леон , Баския , Арагон и Каталония ), вливаща се в Средиземно море . Дължина 928 km (втората по дължина след Тахо река в Испания и най-дългата изцяло на нейна територия), площ на водосборния басейн 86 800 km² [1]

Етимология [ редактиране | редактиране на кода ]

Реката е била известна на древните гърци под името ?βρο? а на римляните ? като Иберус ( Iberus ) или Хиберус ( Hiberus ) (поради причината, че реката минава през целия Иберийски полуостров ). Произходът на името се свързва с иберийците ? древните хора, които са живели в района, предимно свързвани с предтечите на днешните баски .

Географска характеристика [ редактиране | редактиране на кода ]

Извор, течение, устие [ редактиране | редактиране на кода ]

Река Ебро води началото си на 1918 m н.в., от южните склонове на Кантабрийските планини , в южната част на автономната област Кантабрия , на 18 km западно от град Рейноса . При града се влива в язовира ?Ебро“, след което изтича от южния му край. По цялото си протежение тече в югоизточна посока между южните разклонения на Пиренеите на север и Иберийските планини на юг. В горното си течение чрез дълбока и тясна (на места каньоновидна) долина пресича Старокастилското плато, а след това в средното си течение ? хълмистата Арагонска равнина , където на места се разделя на ръкави и силно меандрира. В долното течение чрез редица тесни и с много завои дефилета проломява южната част на Каталонските планини и северно от град Тортоса излиза в приморската равнина. Влива се в Средиземно море при градчето-курорт Риумар (провинциа Тарагона ) като образува обширна (320 km²) делта, в пределите на която тече в изправено и канализирано корито, оградено с водозащитни диги. Делтата на Ебро е един от най-влажните райони в Европа . Тя е убежище за над 300 вида птици , включително редките розово фламинго и блестящ ибис . Местните видове като морска минога и атлантическа есетра са изчезнали за сметка на пришълци като сомове и други [1] .

Водосборен басейн, притоци [ редактиране | редактиране на кода ]

Водосборният басейн на Ебро обхваща площ от 86 800 km², като само 0,5% от него е на френска и андорска територия. На югоизток водосборният басейн на Ебро граничи с водосборните басейни на реките Тет, Тер, Льобрегат, Франкали, Михарес, Турия и други по-малки, вливащи се директно в Средиземно море , а на югозапад, запад и север ? с водосборните басейни на реките Тахо , Дуеро , Бесая, Пас, Нервьон, Адур и Гарона (от басейна на Атлантическия океан ) [1] .

Основни притоци:

  • леви ? Нела (75 km, 1081 km²), Баяс (64 km, 343 km²), Садора (78 km, 1361 km²), Ега (113 km, 1497 km²), Арагон (195 km, 8524 km²), Арба (96 km, 2249 km²), Галего (193 km, 4009 km²), Сегре (265 km, 22 579 km²);
  • десни ? Ока (82 km), Тирон (65 km, 1272 km²), Нахериля (100 km, 1105 km²), Ирегуа (63 km, 663 km²), Сидакос (83 km, 696 km²), Алама (78 km, 1254 km²), Халон (224 km, 9338 km²), Уерва (128 km, 1020 km²), Агуасвивас (100 km, 1300 km²), Мартин (98 km, 2095 km²), Гуадалопе (160 km, 3890 km²), Матераня (97 km, 1250 km²) [1] .

Хидроложки показатели [ редактиране | редактиране на кода ]

Река Ебро има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено зимно пълноводие, когато нивото на реката се покачва с 4 ? 6 m. През лятото и есента реката е маловодна, но много често явление са епизодичните прииждания през този период в резултат от поройни дъждове във водосборния ? басейн. Среден годишен отток в долното течение, при град Тортоса 618 m³/sec, максимален до 8000 m³/sec и е най-пълноводната испанска река [1] .

Стопанско значение, селища [ редактиране | редактиране на кода ]

Река Ебро има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение за цяла Североизточна Испания . По течението на реката и във водосборния басейн на нейния ляв приток река Сегре са изградени няколко големи ВЕЦ-ове (?Ебро“, ?Макинеса“, ?Флиш“, ?Медиано“, ?Каниелес“, ?Терадетс“ и др.). В пределите на Арагонската равнина от Ебро се отделят големите напоителни канали ?Арагонски“ и ?Таусте“, чрез които се напояват над 100 хил. ха земеделски земи, където се отглеждат интензивно ориз , плодове и зеленчуци . Там са отбелязани най-високите добиви на ориз на единица площ в света. При високи води реката е плавателна за плиткогазещи съдове до град Сарагоса .

По цялото си течение долината на Ебро е гъсто заселена, като най-големите селища са: Рийноса , Миранде де Ебро , Логроньо , Калаора , Тудела , Сарагоса, Тортоса [1] .

Историческа справка [ редактиране | редактиране на кода ]

В древността Ебро е отделяла картагенските владения в Испания и поставените под римско попечителството, северно от реката, бивши древногръцки колониални владения в Западното Средиземноморие с център Масалия .

През 219 г. пр.н.е. Ханибал , който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет Хаздрубал (съпруг на сестра му), преминава реката и обсажда съюзения с Рим Сагунт . Обсадата продължава цели 8 месеца, а жителите на римския Saguntum се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от Римската република помощ за обсадения от пуните град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва Полибий във ? Всеобща история “ ? богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си поход през Алпите , второ ? да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му, и трето ? да елиминира единствения римски укрепен форпост в близост до Нови Картаген . Противно на очакванията си, след обсадата Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от местните, които го изоставят на считаните от тях за вражески сили, предвождани от Ханибал. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява.

Превземането на Сагунт става casus belli за Рим през следващата 218 г. пр.н.е. , след като Адирата отказва да върне Сагунт на неговите жители по ?търговски съображения“. [2] Следва развръзката на първия всеобщ, т.е. глобален античен конфликт, а и въобще в историята, който намира окончателното си решение в битката при Зама , 16 години по-късно.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. а б в г д е ( (ru) ) ≪Большая Советская Энциклопедия≫ ? Эбро, т. 29, стр. 548
  2. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 623, Древен Рим. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X , 1991.