Държавният съвет на Народна република България е висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България в периода 9 юли 1971 до 10 април 1990 г.

Рожба е на концепция, която дава предимство на принципите за единство на народа и за единство на властта пред принципа за разделение на властите . Държавният съвет стои на върха на пирамидата от държавни органи, сливайки законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия, осъществявайки комунистическата концепция за ? демократичен централизъм “.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Решението за създаване на Държавен съвет е взето на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1968 г. Създаден е с Конституцията на НРБ от 1971 г. Първоначално функциите на Държавния съвет се изпълняват от Президиума на Народното събрание . Държавния съвет се състои от Председател, Първи заместник-председатели, Заместник-председатели и членове както и от секретар избирани от народното събрание. За пръв път държавен съвет е съставен от председател, първи заместник-председатели, заместник-председатели и членове, избрани на 8 юли 1971 г., след съставянето на първия парламент по новата конституция.

Оттогава до 17 ноември 1989 г. на практика несменяем председател на Държавния съвет е Тодор Живков , а Секретарите (Председатели) на БЗНС Георги Трайков и Петър Танчев са Първи зам. председатели на Държавния съвет от (1972 ? 1974) и от (1974 до 1989), както и Кръстьо Тричков , а Заместник-председатели на Държавния съвет са Георги Джагаров 1971 ? 1989 г., Ярослав Радев (1971 ? 1989) Митко Григоров (1971 ? 1987) и Секретарят (Заместник-председател) на Постоянното присъствие на БЗНС Георги Андреев (1971 ? 1973). Членове на Държавния съвет на НРБ са всички членове и кандидат членове на Политбюро на ЦК на БКП и част от секретарите (заместник-председатели) на Постоянното присъствие на БЗНС както и други лица избрани в състава на Държавния съвет. Секретарите на ЦК на БКП които не са членове и кандидат членове на Политбюро на ЦК на БКП нямат право да бъдат членове на Държавния съвет на НРБ. Секретар на Държавния съвет от 1976 до 1989 г. е Никола Манолов. От 17 декември 1989 до 3 април 1990 г. председател на Държавния съвет е Петър Младенов , а Първи заместник-председател на Държавния съвет е новият Секретар (Председател) на БЗНС Ангел Димитров , докато заместник-председател на Държавния съвет е дотогавашния главен прокурор на НРБ Васил Мръчков . През април 1990 г., въз основа на споразумението, постигнато от управляващи и опозиция на Кръглата маса , IX народно събрание гласува изменение в Конституцията, с което институцията Държавен съвет е заменена от институцията председател (президент) на Републиката .

Конституиране [ редактиране | редактиране на кода ]

Членовете на Държавния съвет се избират на първата сесия на Народното събрание измежду народните представители; техните пълномощия продължават, докато следващото народно събрание избере новия държавен съвет.

Юридически актове [ редактиране | редактиране на кода ]

По въпросите, които са му възложени да решава, Държавният съвет издава укази и приема решения, обръщения и декларации.

Правомощия [ редактиране | редактиране на кода ]

Правомощията на Държавния съвет могат да бъдат класифицирани в 3 основни групи.

Постоянни правомощия [ редактиране | редактиране на кода ]

По чл. 93 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет като висш орган на държавната власт може да:

• насрочва избори за Народно събрание
• свиква Народното събрание на сесии
• упражнява правото на законодателна инициатива
• обнародва приетите от Народното събрание актове в ?Държавен вестник“
• отменя противозаконните и неправилни актове на Министерския съвет
• назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили
• назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на България в други страни
• учредява ордени и медали и награждава с тях
• създава и закрива административно-териториални единици

Правомощия между сесиите на НС [ редактиране | редактиране на кода ]

По чл. 94 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет, само когато Народното събрание не заседава (през този период НС не е постоянно действащ орган), може:

• да издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълнителната и разпоредителната власт в държавата
• с указ да изменя или допълва отделни разпоредби на законите
• да назначава и освобождава от длъжност членове на Министерския съвет

Всички тези укази и решения на Държавния съвет се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

Правомощия при военно положение [ редактиране | редактиране на кода ]

Съгл. чл. 95 от Конституцията на Народна република България от 1971 г., когато е обявено военно положение Държавният съвет изпълнява по-голямата част от функциите на Народното събрание, вкл. и законодателни.

Приетите през този период укази и решения се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

Въпреки тези официални правомощия в свое изказване при гласуването на оставката му от Народното събрание Георги Джагаров (член на Държавния съвет от създаването му) казва следното:

? След първите 2 ? 3 години от създаването си Държавният съвет се съсредоточи преди всичко върху наградите, помилванията, кръглите годишнини... От време на време биваше информиран за някои посещения на държавния глава в други страни и за някои международни форуми и техните решения. От година на година заседанията се разреждаха, превръщаха се в ритуални срещи с държавния глава, на които не се вземаха никакви съществени решения. Като налагаше този стил на работа, Тодор Живков винаги обръщаше внимание, че истинската власт не е в Държавния съвет, а в Централния комитет на БКП. През 80-те години работата на Държавния съвет беше напълно формална, с по едно заседание през 1985 и 1986 и нито едно заседание през 1987 и 1988 г. ... Обединяването на двете длъжности ? председател на Държавния съвет и генерален секретар на БКП в лицето на Тодор Живков доведе не само до пълно смесване на партийните и държавни работи, но и до поставяне на партията над държавата. “ ^[1]

Държавни съвети [ редактиране | редактиране на кода ]

След I Държавен съвет, 9 юли 1971 [ редактиране | редактиране на кода ]

• Председател на ДС на НРБ: Тодор Живков .
• Първи зам.-председатели на ДС на НРБ (2): до 27 юли 1972 ? Кръстю Тричков ; до 1 ноември 1974 ? Георги Трайков ; от 1 ноември 1974 ? Петър Танчев .
• Зам.-председатели на ДС на НРБ (3): Пеко Таков , Георги Джагаров ; до 30 април 1973 ? Георги Андреев ; от 1 ноември 1974 ? Иван Попов , Митко Григоров .
• Членове на ДС на НРБ (17): Ангел Балевски , Ангел Шишков , Борис Велчев , Боян Българанов , Гриша Филипов , Елена Лагадинова , Иванка Дичева , Иван Михайлов , Найде Ферхадова , Пандо Ванчев , Ради Кузманов , Стоян Тончев , Тодор Стойчев ; до 1 ноември 1974 ? Владимир Виденов , Митко Григоров; до 4 юли 1974 ? Костадин Гяуров ; до 27 април 1972 ? Николай Иванов ; от 4 юли 1979 ? Ярослав Радев ; от 1 ноември 1974 ? Георги Трайков, Мишо Мишев , Евгени Матеев ; от 2 юли 1975 ? Пенчо Кубадински .
• Секретари на ДС на НРБ (1): Минчо Минчев .

След II Държавен съвет, 16 юни 1976 [ редактиране | редактиране на кода ]

• Председател на ДС на НРБ: Тодор Живков .
• Първи зам.-председатели на ДС на НРБ (1): Петър Танчев .
• Зам.-председатели на ДС на НРБ (3): Пеко Таков , Георги Джагаров , Митко Григоров .
• Членове на ДС на НРБ (21): Александър Лилов , Борис Велчев , Гриша Филипов , Пенчо Кубадински , Иван Михайлов , Цола Драгойчева , Тодор Стойчев , Мишо Мишев , Ангел Балевски , Ангел Шишков , Елена Лагадинова , Емил Христов , Евгени Матеев , Живко Живков , Ярослав Радев , Стоян Тончев , Лалю Ганчев , Иванка Дикова , Найде Ферхадова , Ради Кузманов ; до 21 декември 1977 ? Дража Вълчева ; от 19 декември 1979 ? Пантелей Зарев ; от 4 януари 1981 ? Милко Балев , Начо Папазов , Огнян Дойнов .
• Секретари на ДС на НРБ (1): Никола Манолов .

След III Държавен съвет, 17 юни 1981 [ редактиране | редактиране на кода ]

• Председател на ДС на НРБ: Тодор Живков .
• Първи зам.-председатели на ДС на НРБ (1): Петър Танчев .
• Зам.-председатели на ДС на НРБ (5): Пеко Таков , Георги Джагаров , Митко Григоров , Ярослав Радев ; до 4 януари 1984 ? Георги Атанасов .
• Членове на ДС на НРБ (21): Александър Лилов , Ангел Балевски , Ангел Димитров , Ангел Шишков , Владимир Бонев , Елена Лагадинова , Емил Христов , Живко Живков , Иванка Дикова , Милко Балев , Кръстю Тричков , Найде Ферхадова , Начо Папазов , Огнян Дойнов , Николай Жишев , Пантелей Зарев , Пенчо Кубадински , Петър Дюлгеров , Ради Кузманов , Станка Шопова , Цола Драгойчева .
• Секретари на ДС на НРБ (1): Никола Манолов .

След IV Държавен съвет, 19 юни 1986 [ редактиране | редактиране на кода ]

• Председател на ДС на НРБ: Тодор Живков ; от 17 ноември 1989 ? Петър Младенов .
• Първи зам.-председатели на ДС на НРБ (1): до 14 декември 1989 ? Петър Танчев ; от 14 декември 1989 ? Ангел Димитров .
• Зам.-председатели на ДС на НРБ (3): Митко Григоров ; до 20 ноември 1989 ? Ярослав Радев ; до 18 декември 1989 ? Георги Джагаров ; до 18 декември 1989  ? Васил Мръчков .
• Членове на ДС на НРБ (22): Ангел Балевски , Андрей Бунджулов , Ася Емилова , Борил Косев , Владимир Бонев , Гиньо Ганев , Гриша Филипов , Димитър Й. Димитров , Елена Лагадинова , Емилия М. Костова , Живко Живков , Иван Панев , Йордан Йотов , Костадин Джатев , Милко Балев , Николай Жишев , Пантелей Зарев , Пенчо Кубадински , Петър Дюлгеров , Чудомир Александров , Янко Марков ^[2] ; до 18 декември 1989 ? Ангел Димитров .
• Секретари на ДС на НРБ (1): Никола Манолов . ^[3]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Протоколи и решения на Политбюро на ЦК на БКП , портал на Държавна агенция ?Архиви“ .

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Портал ? България “            Портал ? Политика “