| Държавна политехника
|
| Основан
| 1942
|
|---|
| Закрит
| 1953
|
|---|
| Вид
| държавен
|
|---|
| Местоположение
| София
,
България
|
|---|
Местоположение в България София Център
|
Указът за публикуване на закона
Държавната политехника
(до 1945:
Висше техническо училище
, от 1949:
Държавна политехника ?Сталин“
[1]
) в
София
е първото техническо
висше училище
в
България
, съществувало между
1942
и
1953
г. Тя е предшественикът на основните съвременни висши технически училища в страната.
Висшето училище е основано с решение на парламента на България. XXV обикновено народно събрание приема
Закон за Висше техническо училище
на 28 май 1941 г. В съответствие с Указ № 22 от 6 юни същата година на цар
Борис ???
той е публикуван в ?
Държавен вестник
“ ? в бр. 126 от
12 юни
1941
г.
ВТУ се управлява от академичен съвет под надзора на
Министерството на народното просвещение
. Съгласно чл. 2 от закона ?Висшето техническо училище се подразделя на 2 факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически“. Законът определя също и названията на катедрите в бъдещото училище.
В началото на
1942
г. са назначени първите професори:
Учебните занятия за приетите 100 студенти в специалностите
Строително инженерство
и
Земемерно инженерство
започват на
5 октомври
1942
г. Първите учебни програми са създадени въз основа на опита на висшите технически училища в
Цюрих
и
Виена
.
- 1942: започва обучението в специалностите
Строително инженерство
и
Земемерно инженерство
на Строително-архитектурния факултет.
- 1943: открита е специалност
Архитектура
в Строително-архитектурния факултет.
- 1944: след
бомбардировките на София
в началото на 1944 г. училището е евакуирано в
Ловеч
и редовните занятия са преустановени.
- 1945, април: Машинният факултет с наредба-закон се преименува на Машинно-електро-технологически.
- 1945, октомври: Висшето техническо училище с наредба-закон се преименува на Държавна политехника. Факултетите са преименувани на Строителен и Машинен. В Машинния факултет се откриват специалности
Машинно инженерство
,
Електроинженерство
и
Индустриална химия
. В Строителния факултет е добавена специалност
Културинженерство
.
- 1947: издадени са първите 30 дипломи (14 строителни инженери, 11 архитекти, 5 инженер-земемери).
- 1949: Държавната политехника е преименувана на Държавна политехника ?Сталин“. Създаден е новият Хидротехнически факултет със специалности
Водни сили
,
Хидромелиорации
и
Водоснабдяване и канализация
. В Строителния факултет на мястото на
Културинженерство
е добавена специалност
Земеустройство
, а
Строително инженерство
е разделена на 2:
Строителство ? конструкции
и
Строителство ? съобщения
. В Машинния факултет са създадени 2 нови специалности:
Минно инженерство
и
Инженерна геология
.
- 1951: от Строителния факултет са отделени 2 нови факултета: Архитектурен (със специалност
Архитектура
) и Геодезически (със специалности
Земемерно инженерство
и
Земеустройство
). Машинният факултет е разделен на 4 факултета: Машинен (специалност
Машинно инженерство
), Електротехнически (специалност
Електроинженерство
), Минен (специалности
Минно инженерство
и
Инженерна геология
) факултет и Факултет по индустриална химия (специалности
Силикати
и
Органичен синтез
).
През 1953 г. Държавната политехника е разделена на 4 части:
Висше техническо училище:
Държавна политехника:
- ↑
Указ № 966 от 19 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.
