Държавният съд е непостоянно действаща съдебна институция, създадена със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция ( 16 април 1879 г. ? 4 декември 1947 г.).

Устройство [ редактиране | редактиране на кода ]

Законът за съдене на министрите предвижда следната процедура.

• Предложение за съдене на министър или министри може да прави всеки депутат в Народното събрание , но за да се предприеме тази мярка, тя трябва да бъде одобрена и подписана най-малко от 1/4 от народните представители.
• На санкция от Държавен съд подлежат всички случаи, предвидени в чл. 155 от Търновската конституция ? от държавна измяна и предателство до нанасяне на вреди на държавата с цел лична изгода.
• Предварителното следствие на обвиняемото лице или лица се възлага на особена следствена комисия, състояща се от трима души ? един от Върховния касационен съд , който обикновено става председател на комисията, и по един представител, избран измежду апелативните и окръжните съдилища.
• Членовете на комисията се назначават с височайши указ по предложение на правосъдния министър.
• След приключване на предварителното следствие делото се препраща до държавния обвинител .
• При водене на делото Държавният съд се ръководи от общите правила за решаване на углавните дела . Присъдите му са окончателни и не подлежат на обжалване.

От 1903 г. работата на държавния обвинител се подпомага от няколко негови заместници, а от 1904 г. според височайши указ е внесено допълнение към Закона за съдене на министрите, което ограничава дотогавашната материя. Според това допълнение министрите могат да бъдат съдени само при нарушение на някой член от конституцията, а служебните им нарушения подлежат на углавно и гражданско преследване.

Претърпява промени и самият състав на Държавния съд. Първоначално той се състои от председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели , от които 10 действителни и 4 запасни.

С промените от 1923 г. съставът на Държавния съд е председател, избран от Народното събрание, и 16 народни съдии, от които 12 действителни и 4 запасни.

Работа на Държавния съд [ редактиране | редактиране на кода ]

Първи държавен съд [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Първи държавен съд

Държавният съд е свикан за първи път през 1903 година по искане на депутати от XI обикновено народно събрание , заседавало през 1901 ? 1902 година. Подсъдими са министри от правителството на Тодор Иванчов , обвинени в измяна и корупция. Държавен обвинител е Александър Малинов . На 3 юни 1903 година съдът осъжда на осем месеца затвор Тодор Иванчов, Димитър Тончев и Васил Радославов , но присъдата не влиза в сила, тъй като осъдените са амнистирани от избраното малко по-късно от XIII обикновено народно събрание . ^[1]

Втори държавен съд [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Втори държавен съд

Второто свикване на Държавния съд е през 1911 година по искане на депутати от XIV обикновено народно събрание (1908 ? 1911). Подсъдими са министри от правителствата на Рачо Петров , Димитър Петков и Петър Гудев . Държавен обвинител е Георги Данаилов с помощници Александър Малинов и Александър Милев . Съдът е разпуснат от XV обикновено народно събрание преди да издаде присъда. ^[1]

Трети държавен съд [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Трети държавен съд

Третият държавен съд функционира на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа , приет от правителството на Българския земеделски народен съюз , чиято цел е наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война . ^[1] Наричан по онова време ?закон-присъда“, водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на т.нар. ? Народен съд “ от 1944 ? 1945 година. ^[2]

Съдът е свикан на 12 януари 1920 година по искане на депутати от XVIII обикновено народно събрание , ^[3] като първоначално обвиняеми са министри от кабинета на Васил Радославов, управлявал по време на Първата световна война . Държавен обвинител става Райко Даскалов с помощници Александър Радолов , Константин Консулов и Георги Величков . След проведен през 1922 година референдум , обвинението е разширено и в него са включени правителствата на Иван Гешов , Стоян Данев и Александър Малинов. Третият държавен съд е най-продължително заседавалият и обхващащ най-голям брой обвиняеми. ^[1] Най-тежката присъда, доживотен строг тъмничен затвор, получават шестима осъдени ? Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев , Христо Попов , Петър Динчев и Добри Петков . ^[2] Осъдените са амнистирани през 1924 г. ^[1]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Аврамов, Румен . Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2 .
• Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879 ? 1986. София, ДИ ?Д-р Петър Берон“, 1987.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Народен съд
• списък със закони в република България

Портал ? Политика “            Портал ? Право “            Портал ? История на България “