от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държавният комитет на отбраната
(ДКО) е
държавна институция
в
България
, съществувала от
1952
до
1990
година (с прекъсване през
1953
-
1957
година). Тя има за цел да осъществява политически надзор над армията и военната промишленост и да взима стратегически решения по въпросите на сигурността.
Комитетът е създаден през 1952 година със секретно решение на
Министерския съвет
. Първоначално се предвижда той да има 6 члена в мирно време и 9 - в случай на война, като по-късно броят на членовете е увеличен до 13. Комитетът по това време е пряко подчинен на Министерския съвет, а председател е главнокомандващият
Българската народна армия
(министър-председателят, а след 1971 година - председателят на
Държавния съвет
).
[1]
Живковската конституция
от 1971 година за пръв път урежда публично статута на ДКО, който дотогава функционира на основата на секретни документи, и го поставя на подчинение на Държавния съвет. През 70-те години се създава и самостоятелна администрация на комитета. Със закриването на Държавния съвет през 1990 година е прекратено съществуването и на ДКО.
[1]