от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държавният комитет за планиране
(ДКП) е бивша
държавна институция
в
България
, създадена с цел да координира дейността на цялата
планова икономика
на
Народна република България
[1]
.
Председателят на Комитета обикновено е член на правителството на НРБ. В историята си учреждението (с ранг на министерство след 1946 г.), е имало следните наименования:
- Върховен стопански съвет
(1945-1947),
- Държавна планова комисия
(1947-1962),
- Държавен комитет за планиране
(1962-1986),
- Държавна планова комисия
(1986-1987).
Комитетът е преобразуван в
Министерство на икономиката и планирането
, в което са включени също функциите на закритите тогава
Стопански съвет при МС
и
Министерство на финансите
, през 1987 г.
Върховният стопански съвет (ВСС) е създаден на
15 май
1945 година от доминираното от
Българската работническа партия (комунисти)
правителство с цел да постави основите на плановата икономика по
съветски
образец. В новата институция са включени и някои съществуващи по-рано структури, като
Дирекцията за гражданска мобилизация
. За времето на своето съществуване съветът разработва един едногодишен и един двугодишен стопански план. ВСС получава и изключително широки правомощия, чрез които да налага изпълнението на плановете, включително правото да мобилизира лица между 18 и 50-годишна възраст и цели предприятия за извършване на безплатен труд в полза на правителството
[1]
.
На 11 декември 1947 година ВСС е преобразуван в Държавна планова комисия (ДПК). С
национализацията
на икономиката нейните функции се променят. Създадените отраслови министерства поемат прякото управление на предприятията, а ДПК разработва стопанските планове на национално ниво, задава методиките на планирането и одобрява и контролира плановете в отделните сектори и региони. През 1962 година ДПК е преименувана на Държавен комитет за планиране, през 1986 година е възстановено нейното старо име, а през 1988 година е преименувана на Министерство на икономиката и планирането
[1]
.
През отделни периоди на ДПК са подчинени други институции:
Главна дирекция на статистиката
(1948-1953),
Институт за рационализация
(1950-1957),
Централно управление за материално-техническо снабдяване и държавен резерв
(1959-1968),
Комитет по цените
(1976-1986),
Комитет по труда и работната заплата
(от 1981)
[1]
.
- Председатели на Върховния стопански съвет
- Председатели на Държавната планова комисия
- Председатели на Държавния комитет за планиране
- Председатели на Държавната планова комисия
- Министри на икономиката и планирането
- ↑
а
б
в
г
Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ ?Д-р Петър Берон“, 1987. с. 60-61, 86-87, 96-97.