- Тази статия е за
средновековната държава
. За селото в Южна Италия вижте
Само (Италия)
.
Държавата на Само
е краткотрайно ранносредновековно протодържавно обединение, съществувало от
623
?
626
до
658
?
661
г. на заселените с
венети
,
хорутани
и други
славяни
територии на съвременна
Чехия
(историческата област
Моравия
),
Словения
,
Полша
(по река
Висла
),
Словакия
,
Австрия
,
Унгария
и части от
Бавария
и
Тюрингия
, включващо предците на съвременните
словенци
,
словаци
,
чехи
и
лужишки сърби
. Те отхвърлят аварското и франкско владичество и нанасят поражения на двете империи, водени и обединени от издигнатия от тях за владетел Само, който според едни е гало-римски или франкски търговец авантюрист, а според други ? славянски или
прабългарски
вожд или
византийски
агент. Считано е, със или без основание, за първия опит за създаване на славянска държава и предшественик на утвърдилите се чак около 150 години по-късно първи собствени по-значими княжествата на бъдещите чехи, словенци и словаци.
Оскъдните документи и собственото име на основателя и единствения ? владетел ?
Само
пораждат три тези за народностната му принадлежност:
Първата
? според единствения съвременен на събитията източник френския хронист от
660
г.
Фредегар
роботърговецът ?на име Само, франк по произход, от Сенонианската провинция“ (от
Бургундия
? гр.
Санс
дн. департамент
Йон
югоизточно от
Париж
при р.
Сена
или
Соани
(
Soignies
) в
Белгия
) ?
homo nomen Samo, natione Francos, de pago Senonago
“,
езичник
, попаднал в страната на Венетите (
Моравия
и поречието на р.
Висла
) оглавява бунта им, имал 12 славянски жени, 22 синове и 15 дъщери, победил
франките
през 631 г. в тридневна битка при крепостта Вогастис-бург. Тъй като текстът може да означава и ?Франк по националност“, и ?роден във
Франкската империя
“ или просто поданик/жител на Франкската империя", а самото име е по-скоро
келтско
. Финския филолог Й. Миккола и други изследователи считат, че Само е гало-римлянин. За Само разказва и ръкописът от началото на
9 век
Gesta Dagoberti I regis Francorum
.
Втората
? че името му не е на франк и, макар франкски търговец, той по мнение на съвременни историци може да е етнически
славянин
. Самата дума не е име, а трябва да се разглежда като старославянската титла ?самовластен“, извеждана от значението ? в славянските езици, или е чуждоезиково съкращение на Фредегар от името Самослав. В подкрепа се сочи и текста на Фредегар, че Само налага на Сихарий (
Sicharius
), посланика на краля на франките
Дагоберт I
, да облече славянски дрехи преди да бъде допуснат в замъка му, което е явно пропаганда на идентичността на поданиците му като Венети, и от Залсбургската хроника писана като явно пропагандна книга от немското духовенство срещу славяобългарския просветител св.
Методий
към
870
г. в
Бавария
на
латински
:
?Conversio Bagoariorum et Carantanorum“
`(кръщението на Баврите и Карантаните), който съдържа следния текст определящ Само като славянин:
?По времето на славния крал на франките Дагоберт някакъв славянин, именуем Само, живеещ сред хорутаните, бил вожд на това племе“,
[1]
т.е. Само е вожд на славянското племе
хорутани
от
Каринтия
и
Източните Алпи
, но дали се визира времето преди или след като хорутаните стават част от владенията на Само няма категорична яснота.
Третата
историческа теза отъждествява Само с Шамбат (Шамо бат, Самбатос, оше
Кий
) брат на хан
Кубрат
владетеля на
Стара Велика България
, и основател на
Киев
[2]
изтъквайки хронологията на аваро-българските отношения (горе-долу тогава Велика България се обособява, а впоследствие отхвърля зависимостта си от
Хаганата
и започва настъпление), че такова антиаварско движение са във възможност и най-заинтересовани да организират именно прабългарите в защита на собствените си интереси и на съюзната им тогава
Византия
, а може би и с нейна политическа подкрепа, с явно присъщите на виден племенен вожд, но не и на прост търговец, висок военен опит и политически умения, за да води успешни десетилетни военни кампании срещу Франкската и Аварската империи и да отстоява единството на управляваните племена и независимостта си, с невъзможността един прост търговец да бъде признат за техен господар от видната родово-племенна славянска
аристокрация
и съвпадението на въстанието по време с аваро-българската гражданска война в Аварската държава, когато българските първенци се опитват с преврат да овладеят централните постове в държавата. От друга страна, славяните в освободените земи избиват франкските търговци, което довежда дотам, че краля на
франките
Дагоберт I
е принуден да предприеме злополучния си наказателен поход срещу Само в 631 г. Именно тогава в тази 631 г. същият Дагоберт I заповядва да бъдат избити до един всичките 10 000 българи на
Алцек
и
Кубер
, дотогавашни негови съюзници срещу аварите, приютени от него в
Бавария
след неуспешния им опит за преврат в Аварския хаганат и най-сетне с късната компилация
Джагфар тарихъ
и легендарния волжко-български епос ?Шан кизи дастани“
[3]
, които директно сочат българския хан Шамбат за основател на държавата
[4]
съществувала по това време на тези земи.
Само се появява около
623
?
626
г. при славянското племе
венети
(виндиди), когато там шетат различни франкски търговци и авантюристи, византийски емисари и пр. Тези славяни подчинени от
560
г. и притеснявани от
аварите
, са привлечени от Само и се вдигнат на бунт срещу аварите, който той след това оглавява. Към
626
г. аварите са разбити при
Обсадата на Константинопол
и каганата им започва да запада.
Спечелил победата на въстанието Само е избран за
велик княз
(крал) и от 623 ? 626 до вероятната си кончина в
658
?
661
г. 35 години умело управлява обширна територия в
Централна Европа
. Бидейки
езичник
укрепва властта си като сключва династичен брак с 12 девойки от водещите славянски родове. От центъра на властта си в
Моравия
води победоносни войни с
авари
,
франки
,
алемани
и
лангобарди
. Освобождава от франките в 631 г. земите на
лужишките сърби
(от поречието на
Елба
в днешната
Източна Германия
), присъединява населените със славяни централноевропейски земи от
Силезия
през
Панония
до
Каринтия
в днешна
Австрия
включително. Поддържа широки търговски връзки, в дипломатическите си връзки с франките говори от името на управляваната от него славянска общност, която е признала неговата власт.
В
631
г., по свидетелството на хрониста
Фредегар
, Само побеждава нахлулия с три армии в земите му франкски крал
Дагоберт I
като разбива и изколва в 3-дневна битка при замъка Вогаст (
castrum Wogastisburc
? Вогастисбург) най-голямата му обсаждаща крепостта Австразийска армия, а останалите захвърлят оръжията си и се разбягват. Веднага след което нахлува и окупира голяма част от
Тюрингия
и други франкски земи, тогава отхвърля франкския
васалитет
, минава под негово върховенство и влиза във войната срещу франките и князът на лужишките сърби Дерван вледеещ населените със славяни области на днешните
Хале
,
Лайпциг
и
Дрезден
. Чак в
636
г. херцога на Тюрингия Радулф успява да отблъсне славяните, но сам въстанал против франките, разбива в
641
г. сина на Дагоберт I, краля на
Австразия
Сигиберт III
, обявява ce за крал на Тюрингия и веднага сключва съюзен договор със Само
[5]
.
Към 658 ? 661 г. след вероятната кончина на Само не е известно неговото място да е заел някой от наследниците му и над създадената от него ?държава“ скоро е възстановено господството на
Аварския хаганат
в предишните му граници, а северните области отвъд тях са оставени на славяните. Въпреки че към 150 години след това в тези земи за реални славянски държави няма данни за негови наследници от многобройното му потомство по-късно се прогласяват князете на
Великоморавия
и на
Нитранско княжество
Моймировичи
и кралете на
Чехия
от династията
Пршемисловци
управлявали в
Бохемия
,
Моравия
,
Полша
,
Унгария
,
Австрия
и
Силезия
.
Държавата на Само в Хронологията на преселението на народите
[
редактиране
|
редактиране на кода
]
- ↑
?Conversio“. c. 4. MG, SS. T. XI, p. 7.
- ↑
Споменат с името ?Самбатос“ от имп. Константин Багрянородни в съчинението му ?За управлението на държавата“ ? Constantini Porhyrogeniti, II. De administrando imperio
- ↑
куплет (1313):
?Оттам Шамбат / По заповед на Хана / Пошел на Сулу (Дунав) / И основал там свое царство“
, Микаил Бащу Иби Шамс Тебир, Шан кизи дастани/ 1. Микаэл Башту ибн Шамс Тебир. Шан кызы дастаны (Сказание о дочери Шана). 882 г. Под ред. Ф. Г. Х. Нурутдинова. Казань, 1990.; 2. Mikail Bautu ibn Uams Tebir.San Kizi dastani. 882 yili; Ankara, 1991.; 3. Шамс? Башту. Легенда про доньку Шана. Фрагменты з поеми, Хрон?ка 2000. Вип. 1., Ки?в, 1992.; 4. Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир, Сказание за дъщерята на хана ? епосът на прабългарите 882 г., преводач: Георги Костов, Агато, София, 1997.), к.1313. според издателя епос записан към 865 г. от книжовника в джамията ?Ел Бейда“ Микаел Бащу в гр. Киев
- ↑
От Бащу (Киев), Шам-Бат, с войска от Българи, и анчиевци, в тази година отиде на поход срещу Аварите. Похода се оказал успешен. Шамбат завладял част от територията на Авария, и провъзгласил свое собствено ханство под името Дулоба ? област на Дуло. Славяните почитали Шамбат като светец, защото той ги избавил от аварското робство и винаги му помагали във всичко, а Шамбат наричали ?Само“. Кубрат помолил Шам-бат, двете държави да се обединят но той отказал, и затова Кубрат му дал прозвището Кий (отцепник)...В 658, Шам-бат бил победен от Франките, който наричали държавата му Само.
, Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Оренбург, 1993, Т.1, с.17.
- ↑
Фредегар: Хроника|4|85