Дунавци

Вижте пояснителната страница за други значения на Дунавци .

Дунавци
Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ във Видбол
Църквата ? Рождество на Пресвета Богородица “ във Видбол
България
43.9103° с. ш. 22.8119° и. д.
Дунавци
Област Видин
43.9103° с. ш. 22.8119° и. д.
Дунавци
Общи данни
Население 2380 души [1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина 35 m
Пощ. код 3740
Тел. код 09314
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 24061
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
    ? кмет
Видин
Цветан Ценков
( СДС , НДСВ , Новото време ; 2019)
Кметство
    ? кмет
Дунавци
Димчо Скорчев
(ОБТ, ДПС, ВМРО-НИЕ, ПБСД)
Дунавци в Общомедия

Ду?навци е град в Северозападна България , област Видин , община Видин , в близост до Видин .

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 2380 души по настоящ адрес и 2399 души по постоянен адрес.

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Град Дунавци е разположен във Видинската низина близо до река Дунав на 8 километра от областния град Видин. В северната му част (кв. Видбол) протича река Войнишка река (или Търнянска река ), а в южната му част (кв. Гурково) протича река Видбол .

Недалеч (след с. Синаговци ) се намира Божурица  ? местност с курортен комплекс (туристическа хижа ?Божурица“ , хотел-ресторант ?Божурица“, почивни станции) и язовир ?Божурица“.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Кръст от бял мек варовит камък из гробището на с. Видбол от 1881 г. Скициран от Иван Енчев ? Видю през 1930 г.
?Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, икона на Петър Новев от ? Рождество Богородично “ в Дунавци

Дунавци е обединено населено място , образувано на 12 декември 1955 г. чрез сливането на селата Видбол и Гурково , считани днес за негови съставни квартали. Обединеното село е обявено за селище от градски тип на 11 септември 1964 г., което става град от 4 септември 1974 г.

Село Видбол е административен център на Община Видбол (включвала и с. Гурково) от 28 септември 1949 година. Тя е преименувана на Община Дунавци при създаването (12.12.1955) на обединеното село Дунавци, което става неин административен център. Общината просъществува до 6 октомври 1987 година, когато е присъединена към Община Видин.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство ?Ново време“ , преименувано по-късно на ? Климент Тимирязев “. [2]

Икономика [ редактиране | редактиране на кода ]

Поради близостта му до областния град Видин и разположението му край главни автомобилен и железопътен път, макар и лишен от статута на общински център, градът успява да запази темповете на икономически растеж след 1989 г. Развито е селското стопанство, има фуражен завод, производство на колбаси, изградени са бази на транспортни фирми и спомагателен бизнес.

Край града минава първокласният Републикански път I-1 от София за Видин , който е част от Европейски път E79 и 4-ти паневропейски транспортен коридор . Селището се обслужва от гара Видбол и спирка Синаговци-Гурково на железопътната линия Видин ? София, преминават автобусни линии от Видин до други селища, включително София и Бургас.

Култура [ редактиране | редактиране на кода ]

В града работят читалище ?Светлина“ и библиотека. Провежда се ежегоден панаир на 2 ? 5 юни.

Личности [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Иван Стоянов Качков ? кмет на с. Видбол преди 09.09.1944 г. Работил като писар в Националната библиотека ?Кирил и Методий“ в София. Автор на първата Летописна книга на българското образование, съхранявана в Държавния архив.
  • Асен Тодоров Качков (1933 ? 1989) ? родолюбив българин и пламенен патриот, представител на стария български род Качкови с почти 170-годишна документирана история. Виден общественик, иновативен машинен конструктор, учител, актьор с десетки роли в театъра. Талантлив музикант, свирил в Градския духов оркестър на Видин и в оркестъра на Дома на учителя. Създател, ръководител и диригент на първия фанфарен оркестър във Видин и втората мажоретна ученическа формация във Видински окръг. Научната му дейност е отбелязана в специализирани издания на Министерството на образованието и ЦИУУРК към БАН. В периода 1968 ? 1972 г. конструира и създава първите 3 модела български автомобили, преминали задължителните технически изпитания и получили разрешение за движение по пътната мрежа на страната, но не стигнали до серийно промишлено производство.
  • Цветана Кирова (1920 ? 2004) ? общественичка, кметица (1944 ? 1954) на с. Гурково
  • Цветана Марчова Ненова ? почетен гражданин на гр. Дунавци
  • Савина Томова Тошевска-Панкова (1938 ? 2002) ? лекар-педиатър, учила медицина в Букурещ и София, дългогодишен главен лекар на Дом ?Майка и дете“, Видин
  • Цветан Йоцов Ванков ? общественик, допринесъл за културата на града

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил . Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те ? 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5 . с. 124.