Дмитрий Викторович Харин
е бивш руски футболен вратар. Най-известен с изявите си за
Челси
и руския национален отбор. Олимпийки шампион в тима на СССР през 1988 г. В началото на 90-те г. е бил рекламно лице на Сникърс.
Харин започва кариерата си в тима на Торпедо Москва. Дебютира на 21 ноември 1984 г. в мач със
СКА Ростов
. Тогава Дмитрий е едва на 16 години и 97 дни. И до днес държи рекорда за най-млад вратар, играл в шампионатите на Русия и СССР. Харин е резерва на
Валерий Саричев
, но през 1986 г. успява да го измести от титулярното място. Същата година става носител на Купата на СССР. През 1988 г. вратарят е закупен от
ФК Динамо Москва
. По време на престоя си в Динамо дели титулярното място с
Александър Уваров
. През 1990 г. получава тежка травма и пропуска целия сезон. Лекува се в Испания, като клубът поема разноските по лечението даже след изтичането на контракта на Харин.
[1]
През лятото на 1991 е привлечен от
ЦСКА Москва
за заместник на загиналия в автомобилна карастрофа
Михаил Ерьомин
. В края на сезона ?армейците“ печелят последния шампионат на СССР. Много от звездите на отбора преминават в западни отбори, но Харин остава и получава капитанската лента. ЦСКА обаче завършва едва на 5-а позиция в шампионата, а във финала за
Купата на СССР
губи от
Спартак Москва
. Все пак тимът успява да отстрани европейския клубен шампион
Барселона
в
Шампионската лига
и да се класира за груповата фаза на турнира (по тогавашните правила 2 групи по 4 отбора).
През декември 1992 г. Харин преминава в
Челси
за 400 000 паунда, като става първият руснак, играл за този тим. Дмитрий става твърд титуляр, но докато е под рамката на вратата, Челси нямат особени успехи и са в средата на таблицата. През 1994 г. Челси достига финала за
ФА къп
, загубен с 0:4 от
Манчестър Юнайтед
. През 1996 г. Харин получава тежка травма и отсъства от терените около година. Печели ФА къп през 1997 г., но записва едва 5 срещи през сезона. Когато
Джанлука Виали
поема Челси, той избира
Ед де Гуй
за първи избор под рамката и Харин играе крайно рядко. По време на престоя си при ?сините“ от 11 дузпи успява да спаси 5 удара, което е рекорд на
Премиършип
по процент спасени дузпи - 45%.
[2]
През лятото на 1999 г. Дмитрий преминава в
Селтик
. Там обаче вратарят отново е преследван от контузии, което ограничава игровото му време. Поради скандал с треньора
Мартин О'Нийл
играе крайно рядко и за 3 сезона изиграва само 11 мача.
[3]
През 2002 г. отива да играе в осма английска дивизия с екипа на Хончърч. Там той изиграва 23 мача, след което слага край на кариерата си.
От 2004 до 2013 Харин тренира вратарите на
Лутон Таун
. През сезон 2015/16 е в треньорския щаб на
Теди Шерингам
в
Стивънидж
. Тренира вратарите на
Хемел Хемпстед Таун
.
Харин дебютира на националния тим на СССР през 1986 година. Две години по-късно става олимпийски шампион, като е титуляр във всичките мачове на олимпийския тим на СССР. През 1992 участва на
европейското
с отбора на
ОНД
. По-късно участва на Мондиал 1994 и Евро 1996. Последния си мач за Русия изиграва през септември 1998. Общо е изиграл 16 мача за СССР, 9 за ОНД и 23 за Русия. За кратко е капитан на ?Сборная“ през 1994 г.
- Шампион на СССР ? 1991
- Купа на СССР ? 1986
- ФА Къп ? 1997
- Купа на Лигата на Англия ? 1998
- КНК
? 1998
- Суперкупа на УЕФА
? 1998
- Шампион на Шотландия ? 2001/02
- Купа на Шотландия ? 2001
- Олимпийски шампион ? 1988
- Европейски шампион за юноши ? 1985
- Европейски шампион за младежи ? 1990