Димитър (Дичо) Кръстев (Кръстевич) Дичов
, известен най-често като
Дичо Зограф
, е
български
иконописец
,
[2]
виден представител на
Дебърската художествена школа
.
[3]
[4]
[5]
Дичо Зограф предпочита кавалетната живопис
[6]
и е един от най-плодотворните зографи на Българското възраждане ? огромно количество красиви икони и фрески са разпръснати из Драмско, Охридско,
[7]
Сярско
,
Кумановско
,
Воденско
,
Видинско
,
Кулско
,
Ломско
,
Скопско
и
Албания
.
Роден е в голямото
мияшко
село
Тресонче
,
Дебърско
, през март 1819 година според собствените му бележки. Жени се на 1 юли 1839 година.
[5]
Честите подписи на Дичо позволяват добре да се проследи творческият му път.
[5]
Предполага се, че учи
дърворезба
при баща си, зографа
Кръсте Дичов Перков
,
[6]
а после при зографите
Михаил Анагност
от
Самарина
и сина му
Димитър
? монах Данаил в
Драмско
.
Първите дела на Димитър Кръстев са по беломорското крайбрежие
[3]
и иконите в църквата ?
Свети Георги
“ от 1841 година в съседната на Тресонче мияшка паланка
Лазарополе
.
[6]
[8]
[3]
Иконите в църквата в Лазарополе обаче са подписани ?Дичо Перкоски“ и идентификацията с Дичо Зограф все още е нестабилна,
[3]
[5]
както и не е сигурна работата му по егейското крайбрежие.
[5]
Първото със сигурност известно дело на Дичо Зограф е иконата на Света Богородица Пантонхара (
Радост за всички
) от църквата ?
Свети Йоан Богослов Канео
“ в Охрид, подписана и датирана в 1844 година.
[3]
Именно тази икона показва силно влияние на Михаил Анагност и Димитър Самарински.
[5]
[9]
В 1844 и 1845 година Дичо работи за църквите в родния си край ? за ?
Въведение Богородично
“ в Росоки,
[5]
[3]
където изработва престолните икони от иконостаса.
[5]
Дичо изработва иконите Исус Христос Цар и Велики архиерей, Свети Йоан Предтеча, подписани и датирани в 1844 година, и Света Богородица Одигитрия, подписана и датирана в 1845 година.
[5]
След това работи в ?
Св. св. Петър и Павел
“ в Тресонче, където се връща няколко пъти до 1854 г.
[5]
[3]
Изписването на престолните икони започва в 1845 година, когато датира и подписва иконите ?Света Богородица Одигитрия“, ?Исус Христос Вседържител“, ?Свети Йоан Предтеча“ и ?Събор на Светите Апостоли“. На следната 1846 година изработва иконите ?Свети Никола Чудотворец“, ?Свети Трима Йерарси“ и ?Свети Атанасий“.
[5]
Престолните икони за този храм са едни от най-впечатляващите му дела.
[5]
От 1845 година е подписаната и датирана икона на Въведение Богородично от едноименната църква ?Въведение Богородично“ в
Ябланица
, Стружко.
[3]
Едни от ранните икони на Дичо Зограф ? от 1844 година, са открити в църквата ?
Света Неделя
“ в
Дебрене
,
Мелнишко
.
[10]
Осемнадесет години Дичо работи в
Скопско
,
[6]
като работата му започва непосредствено след края на кървавото
Албанско въстание на Дервиш Цара
.
[5]
Първото известно дело на Дичо в Скопско е обновяването на иконостаса на църквата ?
Свети Спас
“ в Кучевища ? важен духовен център на региона. При пожар от 1983 година по-голямата част от иконите му изгарят, като е запазена олтарната врата на протезиса, на която е нарисуван Архангел Михаил, който отнема душата на богатия, подписана и датирана 30 ноември 1845 г.
[5]
[3]
Изображението се отличава с изискан рисунък и сложна композиция.
[5]
Запазени са и по-малки празнични икони, които не са подписани: Рождество Христово, Кръщене Христово, Влизане в Ерусалим и Свети Петър, за които без съмнение може да се твърди, че са дела на Дичо Зограф. Те днес се пазят в протезиса на храма.
[3]
- Икони от ?
Свети Спас
“ в Кучевище, 1845 г.
-
?Архангел Михаил“
-
?Рождество“
-
?Кръщене Христово“
-
?Влизане в Йерусалим“
-
?Свети Петър“
След това Дичо в края на 1845 ? началото на 1846 и отново в 1847 година работи в ?
Свети Георги
“ в Баняне.
[12]
Ктиторският надпис над западната врата от притвора към наоса дава дата на завършване 5 декември 1846 г.
[3]
За храма Дичо изписва иконите на целия иконостас и цялата нова живопис на храма ? на източната стена на притвора. На иконостаса има четири престолни икони: Исус Христос Вседържител, Богородица с Христос, подписана и датирана 1845, Йоан Предтеча и Архангел Михаил.
[3]
Парапетните плочи са декорирани с флорални елементи. Дичово дело са и царските двери, 15-те апостолски икони, 15-те празнични икони и кръстът над иконостаса. На стената в притвора са запазени пет фрески: Свети Георги, Богородица с Христос, Исус Христос Вседържител, Свети Йоан Предтеча и Свети Димитър, а под тях имитации на парапетни плочи, на които са изписани кантароси с цвете и комплексната композиция на Страшния съд, за която в литературата има спор дали е Дичово дело. Макар да е единствен открит досета пример за подобен тип стенопис от Дичо Зограф, стилистичните характеристики и иконографското решение на композицията навеждат на неговото авторство.
[3]
[5]
- Икони от ?
Свети Георги
“ в Баняне, 1845-1846 г.
-
?Йоан Кръстител“
-
?Богородица с Христос“
-
?Христос Вседържител“
В 1846 година след ?Свети Георги“ Дичо продължава работа в манастирската църква ?
Свети Илия Горни
“, над селото Баняне. На парапетната плоча на иконостаса под престолната икона на Исус Христос Вседържител, подписана и датирана 1846, има надпис, който осведомява за обновяването на иконостаса от страна на Дичо Зограф. Негови са и осемте апостолски икони.
[3]
В края на 1846 г. и началото на 1847 г. Дичо Зограф работи иконите за целия иконостас и стенописите в купола и наоса на манастирската църква ?
Свети Никита
“ край село Горняне. За иконостаса прави престолните икони ?Исус Христос Вседържител“, ?Богородица с Христос“ и двете подписани и датирани 20 декември 1846 г.; ?Свети Йоан Предтеча“, ?Свети Никита“, подписана и датирана 15 февруари 1847 г.; ?Архангел Михаил“, неподписана, но с имената на ктиторите и датирана 1847; ?Коронясване на Богородица“, също недописана, но очевидно Дичово дело. Иконата на Свети Георги и Свети Димитър, подписана от Дичо и датирана 13 април 1856 година, подпряна на долната част на иконостаса, вероятно е от иконостаса от църквата ?
Света Троица
“ в село Чучер.
[3]
Дичо в църквата ?Свети Никита“ изработва и царските двери, апостолските икони, като например иконата с на Апостол Яков, празничните икони, сред които и ?Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител“, кръста над иконостаса и малката икона ?Богородица с Христос и светци“. Дичо изписва наново Божествената литургия с Исус Вседържител в темето на купола на наоса, запазвайки инкарната и линията на формите на по-старите майстори. Композицията се атрибутира на Дичо Зограф по стилистичните характеристики и след сравнение с останалите примери на ?Божествена литургия“, изписани от Дичо за други църкви. В нишата на южната фасада, вляво от входа на църквата са запазени повредени части от Дичови стенописи на патрона на храма Свети Никола на кон.
[3]
- Икони от ?
Свети Никита
“ в Баняне, 1846 ? 1847 г.
-
?Свети Никита“, подписана и датирана 15 февруари 1847 г.
-
?Архангел Михаил“, неподписана, с имената на ктиторите и датирана 1847 г.
-
?Коронясване на Богородица“ недописана
-
?Свети Георги и Свети Димитър“, подписана и датирана 13 април 1856 г.
-
?Свети Яков“
-
?Отсичане на главата на Йоан Кръстител“
-
?Богородица с Христос и светци“
След Скопско в 1848 година Дичо Зограф се прехвърля да работи в църквите в Реканския и Гостиварския край. За манастирската църква в
Бигорския манастир
изписва кивота за мощи
[3]
[5]
според кивота за мощи на Михаил Анагност и Димитър, изписан за същата църква в 1833 година.
[5]
В църквата ?
Свети Архангел Михаил
“ в село Битуше изписва престолните икони за иконостаса и няколко медальона със светци на долния дял от свода на наоса.
[3]
[5]
Подписва се на престолните икони на Свети Никола, Свети Илия, Свети Георги, Св. св. Модест и Спиридон и Свети Димитър.
[5]
В църквата ?
Свети Георги
“ в село Райчица работи дълго време върху стенописите. В 1848 година работи в централния дял от наоса, а в пространството на вътрешния травей със сляпа калота ? в 1849 година. Според запазения надпис от външната страна над входа, работата е завършена в 1852 година.
[5]
В църквата ?Света Богородица“ в село Вапа в 1848 ? 1849 година изписва престолните иконите за иконостаса.
[5]
[3]
Празничните икони от този иконостас са работени в периода от 1851 до 1853 година.
[5]
Повторно в храма ?Свети апостоли Петър и Павел“ изписва светците покровители в цял ръст и с модел на църква в ръцете в нишата над входната врата. Според надписа композицията е завършена на 27 май 1849 година. Празничните икони от иконостаса ги работи в периода от 1847 до 1849 година. В 1851 година прави царските двери с Благовещение и пророците Давид и Соломон, а в 1853 година на южната врата на иконостаса изписва Свети Харалампий и вързаната чума. Художествената декорация на иконоската е монохромна ? от сивосини до интензивно сини тонове. В същия стил и тоналност Дичо Зограф декорира цялата вътрешност на храма. Иконостасът и декорацията са завършени окончателно в 1854 година.
[5]
Междувременно отново в Бигорския манастир в мъжката трапезария изписва портрета на митрополит
Мелетий Дебърски
,
[3]
[5]
датиран 16 юни 1849 година.
[5]
В църквата ?
Свети Никола
“ в село Кичиница изработва иконостасните икони.
[3]
[5]
След Кичиница Дичо работи в храма ?
Свети Ахил Лариски
“ в село Требище. След завършването на работата по живописта ? 8 юни 1850 г., Дичо започва изработката на иконите за иконостаса, който е завършен едва в 1861 г., когато Дичо изписва певницата и го декорира. В иконостаса са вградени икони, работени в периода от 1849 до 1861 година.
[5]
[3]
На иконите са изписани тропари ? рядко срещано явление, характерно за Дичото творчество.
[13]
Повторно се връща в Росоки в 1850 година, в храма ?Въведение Богородично“, където изработва празничните икони за иконостаса и стенописа ?Въведение Богородично“ в нишата над входната врата. За това свидетелства ктиторският надпис над южния вход.
[5]
За този храм получава поръчки чак до 1854 година,
[5]
[3]
между които се отличава иконата на Богородица с Исис и седемте допоясни изображения на светци в долния дял от 1851 година и Свети Харалампий от вратата на дяконикона, подписана и датирана март 1852 година.
[5]
В периода 1849 ? 1853 г. Дичо Зограф работи в Стружко, където изработва на няколко пъти иконите за иконостаса в църквата ?
Свети Атанасий
“ в село Селци. След това изработва иконата на Света Богородица в църквата ?
Свети Никола
“ в село Вевчани, подписана и датирана 1849 г. В 1850 г. рисува иконата ?Рождество Богородично“ за църквата ?
Света Богородица
“ в село Дренок.
[3]
Дичо Зограф завършва и работата по живописта в олтарното пространство на
Кичевския манастир ?Света Богородица Пречиста“
. Иконите за иконостаса ги изписва в дълъг период. Престолните икони са от 1853 г., когато е датирана ?Исус Христос Вседържител“, до 1864 г., когато са датирани ?Свети Никола и Свети Спиридон“ и ?Свети Георги и Свети Димитър“. Половината от празничните икони са от 1848 и 1849 година. Те вероятно са били за друга църква, но поради голямата поръчка били използвани за този иконостас. Останалите празнични икони са от 1864 г., когато са изработени и иконите на апостолите и евангелистите с дейсисната композиция.
[5]
[14]
В 1850 ? 1851 година е извикан обратно в Скопско и изписва престолните икони, царските двери, празничните икони, иконите от Чина и кръста на иконостаса в новоиздигнатия манастир ?
Свето Благовещение Богородично
“ над Баняне и Горняне.
[5]
[3]
В същата година изписва няколко по-малки икони за скопските църкви, като иконата на Свети Тома за църквата ?
Свети Спас
“, подписана и датирана 20 декември 1851 година. 5 март 1851 г. е датирана и подписана иконата Богородица со Христос и други светители от църквата ?
Света Богородица Каменско
“.
[3]
[5]
В 1852 година изписва иконостаса в църквата ?
Свети Димитър
“ във Вълковия. Заедно с тайфата си изписва парапетните плочи, престолните икони, над тях ангелските глави в лунетите и празничните икони. Подписва и датира април 1852 година иконата на Света Богородица Одигитрия.
[5]
[3]
На следната 1853 година изписва престолните икони за
Любанския манастир ?Свети Никола“
.
[5]
[3]
В 1854 година рисува иконите на църквата ?
Свети Спас
“ в Црешево.
[14]
Иконописният ансамбъл на този храм, заедно с този в ?
Свети Никола
“ в Глуво и ?
Свети Георги
“ в Баняне, е един от най-хубавите и най-богатите от Дичовото творчество в Скопско. Негови са петте престолни икони: на Исус Христос Вседържител, подписана и датирана 1854, на Богородица с Христос, подписана и даттирана 6 ноември 1854 г., на Свети Йоан Предтеча, неподписана, на Свети Димитър, датирана 1854 и на Света Петка, подписана и датирана 1854 г. Изписна и царските двери и олтарната врата от протезиса със сцената ?Архангел Михаил взема душата на богатия“. На върха вратата на отворен свитък е изписан тропар и има подпис и дата 1854, в долния дял на вратата също има Дичовите инициали, годината и имената на дарителите. Негови дела се и 15-те икони с апостолите и Дейсиса, 10-те празнични икони и кръстът над иконостаса с Христовото Разпятие, Богородица и Йоан Кръстител.
[3]
Макар и неподписани съдейки по стила и типа светци, Дичо изписва и малките целувателни икони от иконостаса.
[5]
Дичо е автор на много икони от скопската църква ?
Свети Спас
“ ? Архангелски събор, Свети Филип, Света Параскева и Свети Арсений, датирани 1854 година, както и светците Симеон Стълпник,
Арсений Велики
, Авксентий, Орест, Евстатий, Евгений и Мардарий, Кирил и Методий, Владимир и Юлита, Прокопий, Меркурий и Екатерина, пророк Данаил, Трифон и архиерей Стефан, Йоан Лествичник и апостол Варнава, Възнесение Христово, Слизане на Христос в ада.
[14]
[5]
[3]
От същата година е и портрета на йеромонах Самуил от манастира
Трескавец
.
[15]
[5]
[3]
В 1855 година работи в църквата ?
Свети Никола
“ в Глуво.
[14]
Изписва иконите от иконостаса и полуцилиндричния свод в притвора. Дичо се подписва накрая на ктиторския надпис и оставя дата 1855 г. Десетте престолни икони са Исус Христос Вседържител, подписана, Богородица с Христос, подписана, Свети Йоан Предтеча, Свети Никола, подписана и датирана и неподписаните Свети Архангел Михаил, Свети Атанасий Александриски, Свети Георги и Свети Димитър, Коронясване на Богородица, Свети Харалампий и Света Петка. Негови са и царските двери, 12-те апостолски и 12-те празнични икони, между които е и иконата на Христовото Възкресение и кръстът над иконостаса с Разпятието Христово. Малките целувателни икони на иконостасот вероятно са дело на сътрудниците му. Стенописите са силно повредени, тъй като са с лоша подложка. Запазена е сцената на Исус Христос Вседържител на тавана, а от лявата и дясната му страна има фронтални изображения на по четири пророци. Над главата на Исус е композицията Възкресение Христово. Под фигурите на пророците е изписана молитва и на края годината 1855.
[3]
В същата година работи и престолните икони в църквата ?
Свети Никола
“ в Маврово.
[5]
[3]
На следната 1856 г. работи в храма ?
Света Троица
“ в село Чучер. Дичо е автор на всички престолни икони и на кръста над иконостаса със Света Богородица, Разпънатия Христос в средата и Йоан Кръстител, а според надпис, стоял до входната врата на старата църква завършва и живописта на 29 октомври 1856 година.
[5]
[3]
След разрушаването на храма е запазен кръстът на иконостаса и престолните икони на Исус Христос Вседържител, Богородица с Христос, Свети Йоан Предтеча, Свети Никола, Свети Атанасий Александрийски, Коронясване на Света Богородица, Свети Архангел Михаил, Свети Харалампий и Света Петка. На първите шест икони има зле запазени надписи с дарителите и част от Дичовия подпис, а последните три макар и неподписани без съмнение са негово дело.
[3]
В 1856 година рисува големите олтарни икони за ?
Свети Никола
“ в Куманово ? Свети Спиридон, Света Богородица, Христос, Иван Кръстител. През февруари на следната 1857 година изписва за същата църква иконите на Свети Димитър и Свети Георги.
[14]
В същата 1857 година изработва иконостасните икони за
Забелския манастир
край Старо Нагоричане.
[5]
[3]
От същата 1856 година има негова икона на Свети Тома в Неготин, Сърбия,
[16]
която по-късно изчезва.
[17]
В неготинската катедрала ?
Света Троица
“ има негова икона на Света Богородица с Христос.
[18]
След Кумановско се връща в Скопско и през април 1857 година изписва иконите за вече несъществуващата църква ?Свети Никола“ в
Долно Водно
,
[5]
[3]
като тези на Архангел Михаил, Свети Никола, Христос и Богородица са подписани.
[14]
В същата 1857 година изписва и подписва осем икони за църквата ?
Света Богородица
“ в Скопие, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.
[14]
За този храм работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията ?Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.
[3]
Отново в 1857 г. изписва две престолни икони на Света Богородица с Христос и Исус Христос Вседържител за иконостаса в църквата ?
Свети Илия
“ в село Кадино, подписани и датирани 20 април 1857.
[5]
[3]
В края на 1857
[3]
и 1858 година
[14]
Дичо изпълнява голяма поръчка за църквата ?
Свети Спас
“ в Драчево. За иконостаса на този храм Дичо изписва Архангел Михаил на олтарната врата на протезиса, престолната икона с изображението на Свети Харалампий и празничната икона Възнесение Христово, подписана и датирана 26 ноември 1857 г.
[3]
Останалите престолни и празнични икони и иконите с апостолите вероятно са дело на Дичовите сътрудници. В храма има около петдесет по-малки икони, изписани от Дичо Зограф,
[3]
[5]
ценни поради богатия си иконографски репертоар.
[5]
В 1858 година Дичо Зограф изписва за църквата ?Света Троица“ в Гумендже иконите на Света Троица, Свети Йоан Кръстител, Свети Георги и Успение.
[19]
Иконите за тази църква вероятно са работени в скопското ателие на Дичо.
[3]
В 1859 година Дичо работи за църквата ?
Света Марина
“ в гостиварското село Зубовце, като подписва и датира престолната икона на светицата покровителка.
[3]
[5]
В същата година е изработен и иконостасът в църквата ?
Света Петка
“ в Гостивар, където Дичо изписва престолните икони, работени няколко години по-рано от 1853 до 1856 година.
[3]
[5]
От ноември 1859 до март 1860 година
[3]
рисува едни от най-големите си икони в църквата ?
Света Троица
“ във Враня.
[19]
Във Враня Дичо изписва престолните, празничните, апостолските и целувателните икони, като царските двери, иконите на плат и Разпятието са на други иконописци.
[20]
Иконите във Враня показват добър композиционен усет, имат богата колоритна хармония с обилна употреба на злато, сложен охров на лицата с леки зеленикави сенки, изпълнени са с вкус и висока техника.
[19]
По иконите във вранската църква има тропари.
[13]
От 1860 година е и престолната икона на Исус Христос Вседържител от ?Свети Никола“ в Бърчево.
[3]
След Враня се връща в Скопие, работи в ?Света Богородица“ и след това изписва две икони за ?
Св. св. Константин и Елена
“ ? Богородица с Христос и светци, подписана и датирана 2 декември 1860 г., и Въведение на Богородица и светци, подписана и датирана 14 февруари 1861 г.
[3]
На 23 март 1861 г. завършва последното си дело в Скопско ? иконата на Свети Никола и Свети Стефан в ?
Свети Пантелеймон
“ в Горно Нерези.
[3]
[5]
[19]
От 1862 година Дичо работи в Охридско няколко години. В същата година обновява иконостаса на църквата ?
Свети Никола Геракомия
“.
[19]
[5]
Подписва и датира иконата на Христос Вседържител и царските двери.
[5]
Негова е и живописта в сводовете на северния и южния кораб и трите слепи купола.
[21]
От Дичо Зограф са и частично запазените две сценописни сцени на западната страна на наоса на църквата ?
Света Богородица Челница
“.
[19]
[21]
[5]
Стенописите са с по-слаби качества от тези на Дичовите икони. От образите са запазени само Кирил и Методий, а останалите са пейзажи и други.
[19]
Според надписа живописта е завършена на 20 ноември 1862 година.
[5]
Същата 1862 година Дичо работи и в храма ?
Свети Архангел Михаил
“ в село Ташмарунища, където подписва иконите на Свети Йоан Предтеча и Архангел Михаил.
[5]
[3]
От 1862 година са и няколко икони на Дичо Зограф в ?
Света Богородица Перивлепта
“ (?Свети Климент“) ? Кръщене Христово, кръстът с разпятието, Богородица и Йоан. В църквата Дичо работи и през следващите години ? иконите на Свети Климент и Св. св. Кирил и Методий на входа са от 1863 година, Възкресение ? от 1864 година. На иконостаса има надпис с дата 1866 година, който обозначава, че Дичо е рисувал големите табла под иконостасните икони.
[22]
На таблата са композициите Лествици Яковлеви, Гостоприемството Аврамово и Изгарянето на Содом и Гомор.
[5]
В 1863 година завършва живописта в ?
Света Богородица Каменско
“.
[5]
[3]
Рисува в ?
Големи Свети Врачи
“
[3]
и иконостаса в ?
Свети Никола
“ в Долна Влашка махала.
[5]
[3]
В ?
Света Богородица Болничка
“ има три икони ? първата на Екатерина, Параскева, Йоан и Матрона, втората на Василий Велики, Йоан Златоуст и Григорий Богослов и третата на Кирил и Юлита, Климент, Владимир, Архангел Михаил, Йоаким и Ана, Еразъм и Стилиян. Първите две са подписани и датирани 1864 година и са технически отлично изпълнени
[22]
със забележителен колорит.
[23]
Дичо при престоя си в Охрид получава и частни поръчки ? флоралната декорация ? кантарос с цвете в нишата на приемната на Робевата къща от 1862 г., както и иконата със Седмочислениците със Свети Еразъм и Свети Йоан Владимир от декември същата година, по поръчка на Фотияна Робева.
[3]
[5]
За братя Пърличеви в 1864 г. изписва икона на Богородица Сладколюбеща.
[3]
[5]
На 2 май 1864 година Дичо завършва живописта в храма ?
Свети Илия
“ в Селце, а иконостасът, чиято конструкция, според датираните парапетни плочи със сцени от Стария завет е поставена през април 1864 г., е завършен в 1866 година.
[3]
[5]
В 1865 година Дичо Зограф се установява в
Епаноми
с братята си и работи в църквата ?
Успение Богородично
“.
[24]
След работата в ?Света Богородица Перивлепта“ в 1866 г. отново е в Реканско и работи иконите за иконостаса и живописта в ?
Успение Богородично
“ в Гари.
[3]
[5]
В същата година работи и иконостасните икони в ?
Свети Илия
“ в Стенче.
[3]
[5]
В 1867 година работи икони за църквите ?
Свети Никола
“ във Вевчани
[5]
с изписани тропари
[13]
и ?
Света Богородица
“ в Боровец, Стружко.
[3]
[5]
Творби на Дичо Зограф има в църквите в Северозападна България, датирани 1863, 1865 и 1867. Македонските майстори, построили в 1858 година църквата ?
Св. св. Петър и Павел
“ в Кула, препоръчали Дичо Зограф като иконописец и според местни спомени той пребивавал в града в 1863 година. Две от десетте царски икони са негови ? на Богородица с Младенеца и на Христос Вседържител,
[16]
[19]
от които първите две са подписани и датирани 20 август 1863 г.
[5]
Останалите икони са на
Евгений Попкузманов
, положил усилия да имитира стила на Дичо Зограф.
[23]
От 1861 година е иконата на Богородица Сладколюбеща, която е била в ?
Свети Никола
“ в Лом,
[19]
но по-късно изчезва.
[17]
Дичови икони датирани 14, 16 и 20 декември 1867 година
[25]
има и в църквата ?
Свети Илия
“ в Градец ? Архангел Михаил ? изписана с изключително майсторство, Свети Илия, Христос Велик Архиерей.
[23]
В ?
Свети Пантелеймон
“ във Видин иконата на Св. св. Кирил и Методий е на Дичо Зограф. Негова икона на същите светци от 1867 година има и в Ломския музей,
[15]
където има негови икони и от 1866 година.
[16]
Негови икони, датирани от май до септември 1867 година има във ?
Възнесение Господне
“ в Слана бара и в ?
Свети Илия
“ в Градец от декември 1867 година.
[16]
В 1868 година Дичо се връща в Бигорския манастир и рисува портретите на йеромонах Теодосий и игумена Йоаким на източната стена на мъжката трапезария.
[3]
[5]
В ?
Свети Георги
“ в кичевското село Белица са последните подписани и датирани септември 1868 година икони на Дичо Зограф,
[3]
смятани за едни от най-красивите му дела.
[26]
Дичо Зограф поддържа контакти със
Стефан Веркович
в
Сяр
и му изпраща различни старини. В писмо до него от 30 септември 1869 година се подписва като ?Дичо живописецъ Болгаринъ“.
[27]
Умира през 1872 година при нещастен случай, отровен от втората си съпруга, дала му погрешка силна отрова, използвана за позлатяване на икони, вместо лекарство.
[15]
[28]
В предаването ?Премълчаната история“ по програма ?Христо Ботев“ на БНР от 12.07.2017 г. Марияна Шабаркова, издател, пътешественик и изследовател, изказва предположение, че Дичо Зограф най-вероятно е починал вследствие на отровните изпарения при рисуване на стенописи.
Нито синът му
Аврам Дичов
, учил при него, нито внукът му
Кръстьо Аврамов
достигат като зографи високото му майсторство.
[15]
При Дичо Зограф учат и
Максим Ненов
и
Петър Новев
.
[15]
Дичо Зограф е оставил и две ръкописни
ерминии
. Първата (Cod. D. Slavo 412 в Центъра ?Проф. Иван Дуйчев“ в София) е оригинално произведение, написано около 1835 ? 1839 г. Тя е издадена на осъвременен
български
и е преведена на
немски език
. Втората ерминия, написана около 1830 ? 1850 година, се съхранява понастоящем в
Националния исторически музей
?
София
с шифър ?МИС 1286“. Тя е превод от гръцки, представлява компилативно съчинение по
Дионисиевата
ерминия и е от по-малък интерес. В началото Дичо Зограф пише:
?
|
Къ читателю от трудившагося преводе. Сей мой оубогой трудъ бе въ преводе съ греческаго на славенскiи iазикъ показанъй аще кому и благоразумниихъ ? богомудръiхъ читателей мучится чести, или преписовати молю да не оудивляется зде некоимъ просторечiемъ и на некiйхъ местахъ неправилному сочиненiю еже въсей книзе оупотребися а най паче иностранъемъ некiймъ именамъ и простъiмъ болгарскiймъ наречiемъ въ разглаголствiяхъ обносимимъ яже зрятся не по правилнимъ падежамъ и граматическому сочиненiемъ положена битъi...
[29]
|
“
|
- Асен Василиев,
Ерминии. Технология и иконография
, София 1976, с. 33 ? 163.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България
, т. 1, София 1980, с. 250.
- Емил Алексиев,
Дичо Зограф
Скоп?е, 1997 (Ликова уметност 5).
- Ралица Лозанова,
Ерминията на Дичо Зограф от Музея за история на София
. ? Духовна култура, 2001, № 6, 26 ? 31.
- Емануел Мутафов,
Поглед врз двете ерминии на Дича Зограф
. ? Зборник средновековна уметност, нова сер?а бр. 3, Скоп?е, 2001, 268 ? 279.
- Полина Цокова, Дичо Зограф. ? Македонски преглед, 2005, № 3, 149 ? 166.
- Byzance encore vivante. La palette d’or de Di?o Zograf
. Chapelle de la Sorbonne, 12 decembre 2002 ? 25 janvier 2003. Ed. Aleksandra Davidov Temerinski. Belgrade, Institut pour la protection des monuments historiques de Serbie, 2002.
- Ivan Bentchev,
Griechische und bulgarische Malerbucher. Technologie
. Recklinghausen, 2004 (Beitrage zur Kunst des christlichen Ostens, 11), 328 ? 354.
- Сашо Цветковски.
Живописот на Дичо Зограф во црквата ?Св. Георги", Лазарополе (прилози кон познаванье на наjраните потпишани дела)
. ? Проблеми на изкуството, 2011, № 1
- Desiree M.D. Krikhaar,
Ongekende Schoonheid. Ikonen uit Macedonie
, Utrecht 2011, 122.
- ↑
"Почтенородни г-н Стефане, поздравляем те братски! Перво изв?ствуемъ за нашето телесно здравiе, каквото се находиме у здравiе и от многу време не прiимахме чесно писмо от Ваше господство.....И що имате ново книже отъ житие, прати ми по майсторъ Спаса. И тако ке се чинамъ мукаетъ и за прочии книги и има уще мали антики, ке ти и прата. 1869 септемврiа 30, село Деборско Тресонче. Отъ прiятелъ Дичо живописецъ Болгаринъ."
Велева, Дарина, Вълов, Трифон.
Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893
. София, 1969. с. 389.
- ↑
Велева, Дарина, Вълов, Трифон.
Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893
. София, 1969. с. 389.
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
и
к
л
м
н
о
п
р
с
т
у
ф
х
ц
ч
ш
щ
ю
я
аа
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
аи
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ащ
аю
ая
ба
бб
бв
бг
бд
бе
бж
Коцевски, Виктори?а Грозданова.
Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скоп?е и Скопскиот регион
//
Премин
Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 179.
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
и
к
л
м
н
о
п
р
с
т
у
ф
х
ц
ч
ш
щ
ю
я
аа
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
аи
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ащ
аю
ая
ба
бб
бв
бг
бд
бе
бж
бз
би
бк
бл
бм
Алексиев, Емил.
Дичо Зограф ? еден од на?истакнатите македонски зографи
// Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑
а
б
в
г
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 182.
- ↑
Георгиевски, Милчо.
Милчо Георгиевски ? Икони од Охридскиот опус на Дичо Зограф
// Посетен на 13 април 2015.
- ↑
Поповска-Коробар, Виктори?а.
За иконостасот на црквата Св. ?ор?и во Лазарополе
//
Патримониум.мк
(11). Скоп?е. с. 230.
- ↑
Georgievski, Milco.
The icon of the Mother of God Pantonhara in the Icon Gallery-Ohrid
. 2014. Посетен на 13 април 2015.
- ↑
Гергова, Иванка.
Най-ранните икони на Дичо Зограф в България
//
Патримониум.мк
IX (14). Скоп?е, КАЛАМУС. с. 203 ? 2011.
- ↑
Гергова, Иванка.
Най-ранните икони на Дичо Зограф в България
//
Патримониум.мк
IX (14). Скоп?е, КАЛАМУС. с. 210.
- ↑
Црковната традици?а во Скоп?е и Скопско от IV век до денес (2- дел)
//
Премин
Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑
а
б
в
Гергова, Иванка.
Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения
//
Проблеми на изкуството
48 (4). 2015.
ISSN
? 9371 0032 ? 9371
. с. 46.
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 183.
- ↑
а
б
в
г
д
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 187.
- ↑
а
б
в
г
Гергова, Иванка.
Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения
//
Проблеми на изкуството
48 (4). 2015.
ISSN
? 9371 0032 ? 9371
. с. 45.
- ↑
а
б
Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева.
Дебърски майстори във Видинска епархия, том I
. София, Институт за изследване на изкуствата ? БАН, 2017.
ISBN 978-954-8594-66-0
. с. 14.
- ↑
Маку?еви?, Ненад.
Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црно? Гори и Северно? Срби?и у XIX веку
//
Проблеми на изкуството
48 (4). 2015. с. 22.
(на сръбски)
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
и
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 184.
- ↑
Храм Свете Тро?ице
// Епархи?а Вра?ска. Архивиран от
оригинала
на 2017-04-25. Посетен на 26 декември 2017.
- ↑
а
б
Охридско архи?ере?ско намесништво
// Дебарско-кичевска епархи?а. Посетен на 24 март 2015.
- ↑
а
б
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 185.
- ↑
а
б
в
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 186.
- ↑
ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ ΠΟΥ ΕΡΓΑΣΤΗΚΑΝ ΣΤΟΝ ΙΕΡΟ ΝΑΟ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΕΠΑΝΟΜΗΣ
// Ιερ?? Να?? Κοιμ?σεω? τη? Θεοτ?κου Επανομ??. Посетен на 11 юни 2014.
- ↑
Гергова, Иванка.
Най-ранните икони на Дичо Зограф в България
//
Патримониум.мк
IX (14). Скоп?е, КАЛАМУС. с. 203.
- ↑
Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархи?а од XVIII и XIX век
// Македонска православна црква, 6 октомври 2010. Посетен на 19 април 2015.
- ↑
?Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 ? 1893“, София, 1969, Издателство на Българската академия на науките, стр. 389.
- ↑
Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ ?Д-р Петър Берон“, 1988. с. 210.
- ↑
Bentchev, Ivan. Griechische und bulgarische Malerbucher. Technologie. Recklinghausen, 2004 (Beitrage zur Kunst des christlichen Ostens, 11), 350.