За картината на Караваджо ?Бакхус“, вижте Бакхус

Дионис Δι?νυσο?
древногръцки бог на плодородието, лозарството , гроздобера, виното , веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра
Семейство
Баща	Зевс
Майка	Семела , Деметра
Съпруга	Ариадна
Партньор	Афродита Ариадна
Деца	Тоант Енопион Марон Флиант Деянира Харити
Дионис в Общомедия

Дионис (на старогръцки : Δι?νυσο? ; на латински : Bacchus ) е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството , гроздобера, виното , на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра в древногръцката религия и митология ^{[1] [2]} . Виното играе важна роля в гръцката култура и консумацията му заема главно място в култа към Дионис ^[3] . Преклонението към него става твърдо установено през VII век пр. Хр. ^[4] Възможно е култът към Дионис да има още по-стари корени в микенската цивилизация или в минойски Крит . Произходът му остава неясен, но той винаги е чужденец ^[5] , а формите на култа към него са разнообразни, описани от античните източници както при гърците, така и при траките ^{[6] [7] [8]} . При някои религиозни традиции той пристига от изток, като чужденец от Азия, при други ? от Етиопия на юг. Някои учени го смятат за синкретична форма на гръцко божество на природата с богове на траките и фригите ( Сабазий и Залмоксис ). Той е бог на непосредственото явяване , ?пристигащият бог“, и това е съществена част от култа към него. Той е важен бог в древногръцката религия и значението му нараства с времето, като бива включван като последен в списъка на дванадесетте олимпийски богове , единствен с простосмъртна майка ^[9] . Фестивалите в негова чест са движеща сила за развитието на старогръцкия театър .

Почитан е и в Древния Рим ( Бакхус , Либер Патер ), в Тракия и Фригия . Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат Дионисии , в Рим ? вакханалии , в Тракия ? розалии . Изобразяван често с кантарос и тирс (жезъл), понякога обвит с лоза и с капещ мед, който е както магически източник на благодат, така и оръжие срещу враговете на неговия култ. Наричан Eleutherios (освободител), той дава чрез виното, музиката и танца свобода на последователите си, премахва страховете и грижите им и чрез участието си в мистериите те получават неговата сила. Еврипид описва това във Вакханки ^[10]

Култът към Дионис е също ?култ към душите“; неговите менади (вакханки) хранят мъртвите с кървави приношения, а богът осъществява божествената комуникация между живите и мъртвите. ^[11]

Митологията описва Дионис като син на Зевс и на Семела , макар че според орфическата традиция той е син на Зевс и Персефона . В елевзинските мистерии той се идентифицира с Иакхос , син (или съпруг) на Деметра .

Митология [ редактиране | редактиране на кода ]

Дионис е един от главните богове в гръцкия пантеон . Той е син на Зевс и на Семела . Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos (?земен“). Когато ревнивата Хера разбрала, че Семела (смъртна жена, по друга версия ? богиня на земята) е бременна от Зевс, тя ? се явила като старица и посяла в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото ? дете, като накарала Семела да помоли Зевс да ? докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещал да не го моли за това, защото нямало смъртен, който да видел бог и да останел жив, но накрая отстъпил пред молбите ?. Семела загинала от пламъците на Зевсовите мълнии. Зевс спасил нероденото дете, като го зашил в бедрото си. Няколко месеца по-късно се родил Дионис, който по-късно извадил майка си от подземния свят и я направил безсмъртна. Дионис става съпруг на Ариадна , дъщерята на критския цар Минос .

Според орфическата традиция той е син на Зевс и Персефона  ? владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детето, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали. При това Дионис претърпял различни метаморфози ? превърнал се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсали и изяли части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората. Това схващане е основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставил в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис ?дважди роден“. Някъде се казва, че Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.

Още Омир разказва легендата за Ликург , по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони , който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в лоното на Тетида . По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс , който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей . После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Следван винаги от тиас  ? спътници, най-често жени, Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост.

В елевзинските мистерии той се идентифицира с Иакхос , син (или съпруг) на Деметра .

На повторното раждане ( прераждане ) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.

Култ към Дионис [ редактиране | редактиране на кода ]

Макар култът към Дионис да се утвърждава през VII век пр.н.е., съществуването му е регистрирано в много по-ранни източници. Появата на името му в глинени таблички, написани с писмото Линеар Б (XIII век пр.н.е.) свидетелства, че той е почитан още по време на микенския период , ^[12] а следи от сходен култ са регистрирани и в минойски Крит . По-късните легенди за произхода на култа му приписват различен произход ? според някои той е тракийски , според други ? гръцки, според трети той идва от Азия или от Етиопия.

Дионисовият ритуал включва пеещи и танцуващи хорове, както и шествия. Хоровете изпълнявали в чест на бога особен химн, наречен дитирамб . На процесиите, твърде весели и шумни, разнасяли фалос , символ на плодородието и обновлението на природата. Дионис повече от останалите богове подтиквал вярващите към мистичен екстаз, буйни гърчове и необуздано въодушевление; в това сигурно играе роля и виното, но не по-малко и селската традиция на веселите празници, които следват тежката работа през лятото и есента. Участниците в Дионисиевото шествие охотно се преобразявали в легендарните придружители на бога, сатирите , като обличали специален костюм ? брадати, чипоноси маски, около бедрата кози кожи с опашка и изкуствен фалос.

Към края на архаичната епоха в неговия култ се появяват драматични представления. Според сведенията на Аристотел (?Поетика“, IV, 1449 a) трагедията води началото си от дитирамба, чието име ?трагедия“ (?песен на козела“) напомня козел-трагос, животно, посветено на Дионис. На атическия поет Теспис се приписва инициативата да въведе диалог между един актьор и хора с неговия водител, внасяйки по този начин в лирическия химн на дитирамба драматичен елемент, който бързо се развива. В Пароската хроника се посочва датата 534 г. пр. Хр. за първото драматическо представление в Атина; това е една от големите заслуги на Пизистратовото управление. Така се ражда театърът като литературен жанр, както го разбираме ние днес ^[13] .

В походите си към Мала Азия Александър Велики се обявява за ?Нов Дионис“. Той, както и Гай Октавий, бащата на първия император на Римската империя Октавиан Август , получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.

Празници [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Дионисии

Главните Дионисови празници в Древна Атина са Големите Дионисии (Градски Дионисии) в края на март и Ленеите . По селата на Атика в края на ноември се празнуват Селските Дионисии . По време на празниците се дават театрални представления и се устройват състезания. Тези представления запазват ясно изразения си религиозен характер до края на елинистическата епоха ; във всяко от светилищата на Дионис имало специално съоръжение ( орхестра ) ? отначало дървено, а по-късно зидано, предназначено за хора и олтара на бога; почетното място било отредено на жреца на Дионис. Представленията се давали само по случай религиозните празненства и били предхождани от други обреди, шествия, жертвоприношения, очищения ^[14] .

При траките [ редактиране | редактиране на кода ]

Според древните извори култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция. Монети на тракийски царе ( Аматок , Медок и др.) често изобразяват символи на Дионис ? гроздове, двойна брадва , или самия Дионис.

• като слънчев бог ? преди всичко в Тракия, широко засвидетелстван култ. Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий, на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.
• Сабазий според древни автори е ипостас на тракийския Дионис.
• като прорицател; култ само в Тракия, свързан с Марон , Рез , Орфей и др. Сближава се по този начин с култа на Аполон . Вероятно под тракийско влияние в светилището на Аполон в Делфи започва да се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус . Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи . В това прорицалище се пазели и дъсчици със свещените писания на Орфей . Проф. Николай Овчаров предлага хипотеза, че откритото светилище в Перперикон в Родопите е именно този храм.
• официален култ в Севтополис .
• през римската епоха на територията на България са засвидетелствани многобройни култови сдружения, посветени на Дионис, наричани ?бакхейони“ или ? тиаси “.

Светилище на Дионис в Тракия [ редактиране | редактиране на кода ]

По времето на Херодот светилището на Дионис в Тракия вече било знаменито. То било във владенията на тракийското племе Сатри , а жреците в този древен храм били от рода на Бесите . Светилището се намирало на ? най-високата планина в Тракия “ ? според Херодот. Осем столетия след него Макробий според тълкуванията на съвременните траколози, вероятно говори за същото светилище ? ? на хълма Зилмисос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив по средата е открит “. Тези сведения са потвърдени и от Светоний, който съобщава, че при едно предсказание ? такъв голям пламък лумнал, че се издигнал нагоре над върха на светилището “. По тези сведения историците установяват формата на храма ? кръгъл и свързан символично със слънчевия култ. Древните извори споменават и че ?покривът по средата е открит“, за да могат да проникват във вътрешността слънчевите лъчи.

В последните сто години българските археолози и траколози усилено търсят останките на прословутото светилище на Дионис в Тракия. Една от най-агресивните теории е на проф. Николай Овчаров , според който въпросният обект е разположен в монументалните скали на Перперек, който упорито е интерпретиран от българския археолог с вероятните му по-късни названия ? Перперикон. Хипотезата на Овчаров е яростно опровергавана от водещи траколози като проф. Валерия Фол . ^[15]

Според проф. Валерия Фол е голяма вероятността, въпросният обект да е разположен в северозападния дял на Родопите, но тъй като Херодот не е конкретен, трудно може да се посочи планината в Тракия, където е било разположено светилището. Много от проучените светилища на българска територия подсказват, че могат да са посветени на Дионис. Такива обекти са разкрити на територията на Родопите, Рила и в Пирин . Според проф. Фол, въпросният обект не е самостоен, защото такива големи регионални светилища, в които се почита и Дионис, и Слънце-богът същевременно са извършвани и астрономически наблюдения. Херодот говори за това, което е най-близо до егейския бряг, и то може да е именно това в Рила или някое от светилищата в Западните Родопи. Като вероятно нахождение на въпросния обект, проф. Валерия Фол не изключва като евентуално местонахождение и планината Пангей , която е една от Дионисовите планини, където е пещерата на Дионис, където са извършвани пророчества. Тя подчертава и че вероятно местонахождение на обекта може и да е Стара планина . ^[16]

Една от последните хипотези за местонахождението на светилището е изказана от проф. Диана Гергова , която няколко сезона проучва обект на връх Острец , (Родопа планина), който представлява монументално светилище посветено на Дионис. ^[17]

Изображения [ редактиране | редактиране на кода ]

До края на 5 век пр.н.е. като дърво или колона, с маска на брадат мъж, с дълъг хитон и венец от бръшлян или лозови листа и тирс вместо жезъл .

От края на 5 век пр.н.е. и особено от 4 век пр.н.е. ? младеж с дълги коси, високи обувки, много често с преметната през рамо сърнешка или пантерова кожа и атрибути: тирс, чаша, бръшлян, лоза , фалос .

Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство още преди римската епоха: Боровско съкровище (сватба с Ариадна ), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки ) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки ? юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пан , сатири , пантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчна плочка от Мелник от 214 г. ? конник, наречен в надписа ?бог Асдулес“, със спътници под лоза. Релефът на друга плочка изобразява намирането на Ариадна на о. Наксос . По българските земи се срещат и изображения на Дионис и Херакъл на колесница.

• Спътници : Пан , менади , сатири , силени .
• Свещени животни : бик , козел , змия сърна , пантера , лъв , магаре .

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Г. Михайлов, Траките, С. 1972, с. 222 ? 228
• Енциклопедия на изобразителните изкуства на България, т. 1, С. 1980, с. 248 ? 249

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Родословно дърво на гръцки богове
• Беси