Димитър Симеонов
български музикант, диригент и преподавател
Роден	22 май 1932  г. София , Царство България
Починал	2 януари 2019  г. (86 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Национална музикална академия
Работил	саксофонист , цигулар , диригент , преподавател
Музикална кариера
Стил	поп , джаз
Инструменти	саксофон , цигулка
Семейство
Майка	Недялка Симеонова
Съпруга	Екатерина Симеонова
Деца	3

Димитър Георгиев Симеонов , известен и с прякора си ? Мончо “, е български саксофонист , цигулар , диригент , композитор , аранжор , първият преподавател по саксофон в Консерваторията, автор на учебни помагала по специалността. ^[1]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 22 май 1932 г. в София . Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в Царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка Недялка Симеонова . Баща му, Георги Димитров, е пианист.

Завършва музикалното училище в София 1951 г. и оттогава свири в ?Джаза на младите“. В 1955 г. постъпва в Джаза на оптимистите и същата година завършва Музикалната академия . През 1960 г. е в Естрадния оркестър на Българско национално радио .

Свири в най-различни нашумели формации, работи в Сирия и Ливан . Основава оркестър ?София“ , където е диригент в продължение на 20 години. Има издадени седем учебни школи по саксофон.

Най-страшният ден в живота му е 21 декември 1971 г. Симеонов е заедно с много свои колеги от оркестър ?София“ лети в злополучния самолет, който се разбива на летището в София и в който загива Паша Христова . Той е сред малкото оцелели. Колегите му го избират за ръководител на състава и той остава начело на формацията до края на съществуването ? през 1984 г. ^[2]

От 1984 г. става главен художествен ръководител на група ?Сребърни звезди“ от естрада на армията. За 40 години творческа дейност има над 3000 концерта из цяла Европа. Редовен участник е в ? Златният Орфей “ и ? Мелодия на годината “.

Автор е на редица композиции, включително на пиесите Фантазия за камерен оркестър, сопран саксофон, флейта и пиано (посветена на майка му ? проф. Недялка Симеонова ), ?Софийски хоризонти“ и др. За репертоара на ЕОБРТ пише инструментални парафрази на популярни песни. С аранжимента си на ?Имам земя“ в изпълнение на Мария Нейкова печели награда от ? Златният Орфей “.

От 1973 г. членува в Съюза на българските композитори . Същата година става член на Асоциацията на саксофонистите класици в град Бордо във Франция.

Като диригент на оркестър ?София“ е правил много рецитали на ?Златният Орфей“ с много български и чуждестранни изпълнители.

През 1955 г. се жени за Екатерина Симеонова (гримьор в Българската национална телевизия ), с която има 62-годишен брак, трима синове, двама внуци и две внучки.

През юни 2018 г. музикантът представя своята автобиографична книга ?Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“.

Умира на 2 януари 2019 г. в София. ^[3]

Награди и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

• 1979 г. ? юбилеен медал ?100 години София“
• 1980 г. ? Сребърна лира
• 1981 г. ? 1300 години България
• 1982 г. ? орден ?Кирил и Методий“ първа степен
• 1985 г. ? заслужил артист
• 2007 г. ? Златна лира от Съюза на българските музикални и танцови дейци
• 2018 г. ? Кристално огърлие от Съюза на българските музикални и танцови дейци
• 2018 г. ? Почетен гражданин на София ^{[4] [5]}

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]