от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Константинов Сагаев
е български композитор, диригент и музикален педагог.
Димитър Сагаев се ражда през 1915 г. в семейството на писателя и драматург
Константин Сагаев
, основател на първата драматична школа в България
[1]
.
От 1931 г. учи пиано и теория на музиката при Асен Димитров, а по-късно продължава заниманията си по пиано с Димитър Ненов.
През 1940 г.
[2]
завършва
Държавна музикална академия
. Негови преподаватели са изтъкнатите композитори проф.
Панчо Владигеров
по композиция, проф.
Веселин Стоянов
по
теория
и
оркестрация
и пиано при Тамара Янкова и проф.
Панка Пелишек
пиано
[3]
.
Първите опити в полето на композицията прави в периода 1933 ? 1940 г., когато създава главно песни и камерни произведения въз основа на българската народна музика. От 1940 г. нататък се насочва към симфоничната музика. Сагаев е автор на 7
симфонии
(1 (1964); 2 ?България да пребъде“ (1977), 3 ?Аспарух“ (1979) 4 ?Самарското знаме“ (1981), 6 ?Септември“ (1983), 7 ?Романтична“ (1987)); множество инструментални концерти: за цигулка и оркестър (1963, 1964), за 2 цигулки и оркестър (1967); за тромбон (1988); за пиано и оркестър ? 1992, 1994;2 за виолончело; за валтхорна (1976); за арфа и симф. орк. (2002); за фагот (1973);2 за флейта; за китара ? това е първият такъв концерт създаден в България (1995);2 за обой (1966, 1991) за 2 пиана и оркестър (2000); множество инструментални сонати ? над 17; струнни квартети ? 7 (1946 ? 1967), други музикални произведения, най-известните сред които са
оперите
?Под игото“ (1965)
; ?Самуил“ (1973); балетите ?Мадарски конник“ (1961), ?Орлов камък“ (1977); симфоничната поема
?Полиелей на българката“; оратории, кантати ?Шипченска епопея“ (1987), ?Урвич“ (1983), ?Левски“ (1976)
, ?Художникът“ (1987), ?Раковски“ (1993). Симфонично скерцо (1946); Младежка сюита (1952); Симфонични танци (1956).
Той е автор и на книги по музикална педагогика, учебници по оркестрация, на мемоарни книги:
- ?Ръководство по духова оркестрация“, ?Наука и изкуство“, София, 1957
- ?Музикални инструменти“, ?Наука и изкуство“, София, 1974
- ?Галерия от образи музикални творци на нашето време“ С., 1981 (1 т), 1985 (2 т). Има и трети том, който не е издаден.
- ?Саша Попов и българския симфонизъм“ С., 1997 г.
През май 2003 г. Димитър Сагаев е удостоен с наградата ?Златен век“.
[4]
На Димитър Сагаев е наречена улица в квартал ?
Манастирски ливади
“ в
София
(
Карта
).
Нормативен контрол
 | |
|---|
|
