|
|
|
Роден
| Уилям Ралф Дийн
22 януари
1907
г.
|
---|
Починал
| 1 март
1980
г.
(73 г.)
|
---|
Ръст
| 178 см
|
---|
Пост
| Нападател
|
---|
|
|
|
|
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 28 януари 2016.
2. Информацията е актуална към 28 януари 2016.
|
Дикси Дийн
в
Общомедия
|
Уилям Ралф ?Дикси“ Дийн
(на
английски
:
William Ralph 'Dixie' Dean
, роден на
22 януари
1907
г. в
Бъркънхед
, починал на
1 март
1980
г. в
Ливърпул
, е бивш английски футболист,
нападател
. Той е един от легендите на
Евъртън
и през сезон 1927/1928 поставя рекорд, неподобрен и до днес ? отбелязва 60 гола в първенството.
[1]
Със своите 379 гола в 438 мача във всички дивизии на английския футбол Дийн е на второ място в историята след
Артър Роули
, който има 433 гола в 619 мача, но Дикси има най-добри показатели средно на мач ? 0,87. По голове само в
Първа английска дивизия
той е на трето място с 310 гола в 362 мача (средно по 0,86 гола на мач). Двукратен шампион на Англия, носител на
ФА Къп
, голмайстор на Първа (два пъти) и
Втора английска дивизия
. Член на
Английската футболна зала на славата
. Известен е с превъзходнанта си игра с глава, еднакво добрата игра и с двата крака и умението не само да реализира, но и да създава положения за гол за съотборниците си.
[2]
Дийн често е сравняван с легендата на
бейзбола
Бейб Рут
,
[3]
а когато двамата се срещат през
1934
, Рут остава поразен от ниската заплата на футболиста ? залязващият по това време Рут взима по 35000
долара
(на върха на кариерата си ? по 80000), а Дийн ? едва по 416
лири
на година (заради тавана на заплатите на футболистите от 8 лири седмично), или с други цифри ? Рут взима 20% от бюджета за заплати в
Ню Йорк Янкис
, а Дикси 3% от този в Евъртън.
[2]
Дийн се запалва по футбола още от малък и признава, че никога не е посещавал часове в началното си училище и не е спирал да играе мачове (въпреки това се е научил да чете и да пише).
[4]
На единадесет години постъпва в местно
възпитателно училище-интернат
, защото то разполага с футболното игрище и започва да играе в училищния отбор. Напуска на четиринадесетгодишна възраст и започва работа като чирак стругар в железницата, където работи и баща му. Той с радост поема нощните смени, за да може през деня да играе футбол,
[5]
Дикси Дийн а нощем подритва притичващите из депото плъхове.
[4]
Синовете на шефа на Дийн са собственици на отбора
Ню Брайтън
и му предлагат договор, но той отказва и продължава да рита за
Пенсби Юнайтед
.
Докато играе в Пенсби привлича вниманието на скаут на третодивизионния
Транмиър Роувърс
и подписва първия си професинален договор с този отбор. В един от мачовете за дублиращия отбор срещу
Алтринчъм
губи единия си
тестис
след брутално нарушение на противников играч, а в доклада на мача е записано, че когато негов съотборник започва да разтрива мястото, за да успокои болката, Дийн изкрещява ?Не ги разтривай, преброй ги!“
[2]
17 години по-късно в един бар Дийн случайно среща човек, който го черпи бира и след известно време Дикси се сеща къде го е виждал ? това според него е
Дейви Паркс
, извършителят на нарушението ? и така го удря, че се налага да го откарат в болницата; впоследствие обаче се оказва, че през цялото време Дийн е грешал и не Паркс, а друг играч на Алтринчъм е причината за загубата на тестиса.
[6]
През сезон 1923/1924 изиграва само три мача за Транмиър, но през следващия сезон записва 27 мача, в които вкарва 27 гола. С представянето си печели вниманието на няколко отбора, сред които
Нюкасъл
и
Арсенал
, но той избира офертата на Евъртън ? отбор, в който се влюбва от пръв поглед, когато баща му го води на един мач през сезон 1914/1915.
[4]
Един ден, след като се прибира вкъщи от кино, майка му казва, че треньорът на Евъртън
Томас Макинтош
очаква да се срещне с него в един хотел и от вълнение Дийн пробягва четирите километра до хотела, за да подпише договора си.
[4]
Трансферната сума е 3000 лири, рекордна дотогава в историята на Транмиър.
[7]
Дийн по начало не харесва ръководната фигура в Транмиър
Бърт Кук
и след трансфера неговата ненавист се потвърждава ? въпреки че Кук устно обещава да даде на родителите на футболиста 10% от трансферната сума ? 300 лири, в договора, който футболистът подписва без да прочете обстойно е записан само 1% и така Дийн получава чек само за 30, с обяснението, че лигата няма да разреши повече.
[4]
Дийн подава жалба във
Футболната Асоциация
, но от там му съобщават, че нищо не могат да направят, тъй като вече е подписал договора.
[2]
Началото на Дийн в Евъртън обаче не е обещаващо и той отбелязва само два гола в оставащите седем мача до края на сезон 1924/1925. През следващия обаче той подобрява мерника си и записва 32 гола в 38 мача за първенство. През
1926
г. претърпява зловеща катастрофа с
мотоциклет
, след която остава с пукнат череп и счупена челюст, а лекарите дори не му дават големи шансове да продължи с футбола.
[2]
Той обаче се възстановява сравнително бързо и отбелязва гол с глава още в първия си мач след завръщането в игра през октомври, а феновете се шегуват, че лекарите са му поставили метална пластина в главата.
[1]
До края на сезона вкарва 21 гола в 27 мача за първенство и още три в четири мача за ФА Къп. Следващият сезон е най-силният в кариерата на Дийн. Само година по-рано
Джордж Камсел
от
Мидълзбро
отбелязва 59 гола (макар и в първенството на
Втора английска дивизия
) и едва ли някой е смятал, че Дийн ще успее да подобри този рекорд, още повече че след добрия старт с голове във всеки от първите девет мача (включително всичките при победата с 5:2 като гост на
Манчестър Юнайтед
) и общо 30 попадения до
Коледа
, идват четири мача, в които Евъртън не отбелязва гол.
[1]
Евъртън също изостава в борбата за титлата ? в края на март и десет кръга преди края на първенството след серия от осем мача без победа ?карамелите“ изостават с четири точки от
Хъдърсфийлд
. Самият Дийн пропуска два мача през март заради контузия и отбелязва едва два гола през този месец, а в началото на април се нуждае от 15 гола в оставащите седем мача, за да подобри рекорда на Камсел.
[7]
Два кръга преди края на сезона Евъртън вече води с точка пред Хъдърсфийлд, а Дийн има на сметката си 53 гола. В предпоследния кръг Евъртън побеждава
Бърнли
с 5:3 с четири гола на Дикси до почивката и предсрочно става шампион, защото Хъдърсфийлд губи от
Астън Вила
. В този мач обаче Дийн получава контузия в бедрото и е под въпрос за последния мач с Арсенал, в който трябва да отбележи три гола, за да подобри рекорда на Камсел.
[4]
Треньорът на ?карамелите“ решава да рискува и да го пусне в игра, като в дните преди мача е денонощно до него и сменя компресите му през два часа, за да ускори възстановяването.
[7]
На
5 май
1928 г. срещу Арсенал Дийн вкарва два ранни гола, но 60000 зрители, изпълнили до краен предел
Гудисън Парк
, трябва да чакат до 82-рата минута, когато той отбелязва 60-ия си гол за сезона след центриране на
Алек Труп
.
[3]
След гола двама привърженици слизат на терена и започват да прегръщат Дийн и за да се спаси от още повече, Дикси се прибира в съблекалните преди края на мача и моли съдията да каже, че е отишъл до тоалетната.
[8]
Следващите два сезона са по-слаби както за Дийн, който отбелязва ?само“ 26 и 23 гола за първенство (в съответно 29 и 25 мача), така и за Евъртън, който завършва съответно на 18-о и последното 22-ро място и по този начин изпада през
1930
г. ?Карамелите“ обаче печелят първенството на втора дивизия още през следващия сезон (Дикси допринася с 39 гола в 37 мача) и се връщат в елита. Сезон 1931/1932 отново е блестящ за Евъртън и Дийн ? шампионска титла и втори голмайсторски приз (45 гола в 38 мача). През
1933
г. Евъртън завършва едва 11-и (24 гола в 39 мача за Дийн), но печели ФА Къп, като Дикси отбелязва голове във всички мачове освен полуфинала.
[1]
Финалът срещу
Манчестър Сити
(3:0) е първият мач в историята, в който и двата отбора излизат с номера на фланелките (1 ? 11 за Евъртън и 12 ? 22 за Сити) и така Дийн става първата ?деветка“, вдигнала ФА Къп, първата легендарна ?деветка“ в историята на футбола и първата от много велики ?деветки“ в състава на Евъртън като
Дейв Хиксън
,
Алекс Йънг
,
Джо Ройл
,
Боб Лачфорд
,
Анди Грей
,
Греъм Шарп
и
Дънкан Фъргюсън
.
[2]
[9]
С годините контузиите започват да натежават, но въпреки това Дийн, който междувременно вече е станал капитан на отбора, продължава да радва феновете си с немалко голове ? от сезон 1933/1934 до 1936/1937 отбелязва съответно 9 в 12 мача, 26 в 38 мача, 17 в 29 мача и 24 в 36 мача. През
1937
г. губи титулярното си място и през сезон 1937/1938 изиграва само пет мача, преди да премине в
Нотс Каунти
.
В отбора от
Нотингам
обаче също не успява да се наложи като титуляр и до началото
1939
г. изиграва само девет мача, в които отбелязва три гола. През януари същата година отива в ирландския
Слиго Роувърс
. Там той е посрещнат като герой ? хиляди чакат на местната гара, за да го зърнат.
[1]
Той им се отблагодарява с десет гола в седем мача за първенството и гол на финала за
ФАИ Къп
, но и в двата турнира Слиго остава на второ място. Сребърният медал на Дикси от турнира за купата е откраднат от хотелската му стая, но 39 години по-късно, когато той се връща в
Ирландия
, за да гледа финал на Слиго Роувърс за купата, пред стаята му го чака пакет, в който е медалът.
[1]
През
1940
г. Дийн записва два мача и един гол за аматьорския
Хърст
, преди избухването на
Втората световна война
да прекрати първенството и да сложи край на кариерата му.
Дийн дебютира за
националния отбор
срещу
Уелс
на
12 февруари
1927
г. Изиграва 16 мача, в които вкарва 18 гола, като 12 от тях са в първите му пет мача. Става голмайстор на
Домашното първенство на Великобритания
, на което Англия завършва на второ място.
Популярността на Дийн го превръща в рекламно лице на различни стоки, в това число и на марка цигари. През
1931
г. става
масон
. Известен е и извън пределите на Англия ? по време на Втората световна война пленен италиански войник казва на пленилите го войници ?Майната му на вашия
Уинстън Чърчил
и майната му на вашия Дикси Дийн!“
[10]
Един от присъстващите войници по-късно става известен
актьор
, използвайки псевдонима
Бил Дийн
в чест на Дикси.
[10]
След като се отказва от футбола, Дийн първо е собственик на кръчма, а по-късно е портиер в букмейкърска къща. Здравето му се влошава и той започва да прекарва все повече време вкъщи. През
1972
г. остава един месец в болница след тежък грип, а четири години по-късно десният му крак е ампутиран заради
тромб
. През 1980 г. умира от
инфаркт
на стадиона на Евъртън докато гледа дербито с
Ливърпул
.
[2]
- Евъртън
- Слиго Роувърс
- Англия
- Индивидуални отличия