Диа?рбекир
(на
турски
:
Diyarbakır
, произношение на турски
Диярбакър
,
кюрдски
:
Amed
или Diyarbekir, на
арменски
:
????
,
Амид
) е
град
в Югоизточна
Турция
, край река
Тигър
и единадесети по големина в страната. Градът е главен административен център на едноименния
вилает
Диарбекир
.
Градът и неговата
крепост Диарбекир
са известни в българската история поради това, че през
19 век
там са изпращани на заточение дейци на
българското
националноосвободително движение.
През 2018 година населението на града е 1 732 396 души.
Исторически този древен град е основан като Амида или
Амед
. В IV в., по заповед на
Констанций II
са издигнати градски
крепостни стени
от
базалтов
камък. През 359 г. Амид е завладян от персийския шах Шапур. Впоследствие
Юстиниан I
си връща града и провежда допълнителни фортификационни работи. След това византийците отново са изместени от иранците. През 640 г. градът е завоюван от арабското племе Бекир (или Бекр) и името му е променено на Диарбекир. Диарбекир е спирка от
Пътя на коприната
. През 958 г. византийците си връщат контрола над града. В 1001 г. Диарбекир става резиденция на кюрдската династия Мерваниди. През 1085 г. преминава в туркменски ръце. В 1534 година Диарбекир е завоюван от султан
Сюлейман Великолепни
и влиза в състава на
Османската империя
. Византийската крепост получава названието Ич-кале.
План на Диарбекир през XVI век.
През 1847 година, избухва кюрдско въстание, оглавено от Бедрхан-бей, но е потушено. Диарбекир става център на провинция Кюрдистан, населена предимно с арменци (съществуват 7 арменски училища). В 1864 г. провинция Кюрдистан е преименувана на
провинция Диарбекир
. В XIX-XX век османските власти често заточват в Диарбекир дейци на българското и македонското националноосвободително движение (в т. ч. над 300 члена на
ВМОРО
).
В хода на
първия погром над арменците
на 1 ? 3 ноември 1895 г. при султан
Абдул Хамид II
, турците извършват в града масово клане на арменци и асирийци.
[1]
Загиват 3000 души, ранени са 1500. До основи са разрушени две крайградски арменски села.
Към 1915 година в града и околните села живеят 296 000 души, от които 105 000 арменци (35,5 %)
[2]
), 55 000 кюрди (18,6 %), 45 000 турци (15,2 %) и 91 000 (30,7 %) други народи (
асирийци
,
араби
,
черкези
и т. н.) Християните съставляват над 50 % от населението на града. Поради организирания от турските власти
арменски геноцид
(ръководен от министъра на вътрешните работи
Мехмед Талат паша
) цялото християнско население е избито или депортирано.
[2]
През 20 век
Турски Кюрдистан
става арена на продължителен конфликт с различна интензивност, стигащ до
партизанска война
между турските въоръжени сили и терористичната кюрдска организация на Кюрдската работническа партия
ПКК
.
Кемалистите
установяват контрол над Диарбекир през 1923 година. В 1937 г.
Ататюрк
лично посещава града след поредния конфликт с местните кюрди и се разпорежда името на града да стане Диарбакър (от турската дума ?bakır“ ? ?мед“).
В 1966 г. в Диарбекир е основан филиал на Анкарския университет, превърнал се през 1973 г. в независимия университет Тигрис.
Районът Сур е заобиколен от градски стени. Източната половина на заградения град, изобразен тук, е била срината през 2015 ? 2016 г. по време на кюрдско-турския конфликт. През 2017 г. е разрушена западната половина.
В периода 1981 ? 2002 години е закрит град поради бойните действия между турските въоръжени сили и отряди на ПКК.
- Родени в Диарбекир
- Сонгюл Йоден
(р. 1979 г.), турска театрална и филмова актриса
Общомедия
Нормативен контрол
 | |
|---|
|