Джордже Енеску
(на
румънски
:
George Enescu
) е румънски
цигулар
,
пианист
,
композитор
,
диригент
, педагог, считан за най-великия композитор на Румъния.
Роден е
19 август
1881
г. в
Ливен
,
окръг Ботошани
. Още в детството си показва изключителен интерес към музиката. Започва да свири на
цигулка
на 4-годишна възраст, на 5 години изнася първия си концерт и започва да изучава композиране.
През 1888-1894 г. следва в консерваторията във
Виена
, при музикални светила като
Йозеф Хелмесбергер
(
Joseph Hellmesberger
) (цигулка) и
Роберт Фукс
(
Robert Fuchs
) (композиция). Бързо навлиза в музикалния живот на Виена, като интерпретира при концертите си произведения на
Йоханес Брамс
,
Пабло Сарасате
,
Менделсон
и др., с които предизвиква възторг у публиката и пресата, въпреки че е едва на 12 години.
След завършването на Виенската консерватория със сребърен медал продължава следването си в Консерваторията в
Париж
(1895-1899). На 6 февруари 1898 г. е дебютът на композитора в Париж със симфонична
сюита
? Опус 1
Румънска поема (Poema Roman?)
. През същата година дирижира концерти в
Букурещ
и прави рецитали с цигулка. Адмириран от кралицата на Румъния
Елизабета
, той често е канен да изнася концерти на цигулка в
двореца Пелеш
в
Синая
.
От първите години на
ХХ век
са най-известните му произведения, сред които са 2
Румънски рапсодии
(1901-1902), Сюита № 1 за оркестър (1903), изпълнени за първи път в България на фестивала ?Мартенски музикални дни“ в Русе, както и
Седем песни
по стихове на Клемент Маро (Clement Marot) (1908), изпълнени за първи път в България и записани за БНР от сопраното
Виолета Шаханова
.
Музикалната му дейност е раздвоена между Букурещ и Париж. Същевременно предприема множество турнета из европейските страни.
По време на
Първата световна война
остава в Букурещ, дирижира
Деветa симфония
на
Лудвиг ван Бетховен
(изпълнена за първи път изцяло в Румъния), композиции на
Берлиоз
,
Клод Дебюси
,
Вагнер
, както и собствени произведения: Симфония № 2 (1913), Сюита за оркестър № 2 (1915). През същата година се провежда и първото издание на конкурса за композиция ?Джордже Енеску“.
Енеску през 1930 г.
Гробът на Джордже Енеску в
Пер Лашез
, Париж.
След войната продължава дейността си в Букурещ и Париж, пътува многократно и до
САЩ
, където дирижира оркестри във
Филаделфия
(1923) и
Ню Йорк
(1938). Педагогическата му дейност също заема значителна част от времето му. Сред знаменитите му ученици са Кристиян Фера, Артур Гримо и
Йехуди Менухин
. Последният ? виртуоз със задълбочена култура ? запазва в себе си истински култ към Енеску, смятайки го за свой духовен баща.
По време на
Втората световна война
остава в Букурещ, където развива богата диригентска дейност и окуражава творчеството на румънски музиканти като Михай Жора, Константин Силвестри, Йонел Перля, Сабин Дръгой. След войната изнася концерти заедно с
Давид Ойстрах
,
Лев Оборин
и Йехуди Менухин, които го посещават в Букурещ и Синая.
През последните години на творческата си кариера създава Струнен квартет № 2, Камерна симфония за 12 инструмента, довършва Симфонична поема
Vox Maris
за
сопрано
,
тенор
, хор и оркестър (скицирана още през 1929 г.), Симфонии № 4 и 5, останали недовършени.
След установяването на
социалистическата диктатура
в Румъния емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май
1955
г.
[1]
?За мен Енеску ще остане едно от най-истинските чудеса на света. Характерът и фигурата му са отпечатани в душата ми...“
(
Йехуди Менухин
).
Румънският Атенеул, Филхармония ?Джордже Енеску“
- Край
Онещ
е домът (
конак
), дарен от Енеску на Румънската държава с условието там да бъде изграден културен център за творци.
- Бившият палат ?Кантакузино“ на Букурещката улица ?Калеа Викторией“, в който е живял композиторът, сега е ?Дом на музиката“.
- Филхармоничният оркестър със седалище в Румънския Атенеул носи неговото име.
- В Букурещ се намира Мемориалният музей ?Джордже Енеску“.
- Мемориален дом ?Енеску“ има и в Синая.
- ↑
Виорел Косма, ?Джордже Енеску, един велик музикант“, превод: Огнян Стамболиев, изд. ?Гея Либрис“, София, 2012.
Нормативен контрол
 | |
|---|
|