Джоко Сава Радивоевич
скулптор
Радивоевич през 1970-те години
Роден	13 май 1927 г. Магаш, Югославия
Починал	10 юни 2011 г. Балчик , България
Джоко Сава Радивоевич в Общомедия

Джоко Сава (Джока ?Георги“) Радивоевич (на сръбски : đorđe Radivojevi? ) е български скулптор , сръбски емигрант по политически причини, избягал от режима на Йосип Броз Тито през 1952 г.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е в село Магаш , община Бойник , Югославия . Участва в антифашистката съпротива и партизанското движение в Югославия.

На 30 юни 1952 г. Джока Радивоевич извършва атентат срещу министъра на вътрешните работи на Югославия Пане Джукич-Лимар, който е сред най-близките съратници на Йосип Броз Тито . Причина за атентата е лично отмъщение за смъртта на бащата на Джока Радивоевич, който лично от Пане Джукич-Лимар е натикан в затвора, където умира.

Няколко дни по-късно емигрира в България и получава политическо убежище от Вълко Червенков . По онова време е вербуван и работи за българското контраразузнаване. От 1952 г. до 1980 г., когато умира Йосип Броз Тито, неколкократно е издирван на територията на България от югославските специални служби УДБА .

Кандидатства в Национална художествена академия , където е приет и започва да следва ?Скулптура“. Радивоевич учи при Иван Лазаров , Любомир Далчев и др. Специализира 2 години в Ленинград (дн. Санкт Петербург), СССР.

След завръщането си създава няколко монументални творби, сред по-известните от които са бюст-барелеф на Димчо Дебелянов в Копривщица , ?Паметник на Баронесата“ ( Юлия Вревска ) в гр. Бяла (Русенско) , ?Бенковски на кон“ в Долна Митрополия . В този период се запознава с известни личности като художниците Владимир Димитров ? Майстора и Дечко Узунов , поета Пеньо Пенев и оперния певец Борис Христов .

През 70-те години на XX век печели конкурс за изграждане на паметник на хан Аспарух в град Толбухин (днес Добрич ) по случай 1300-годишнината на България. ^[1] Радивоевич работи близо 8 години по проекта. Когато паметникът е готов, малко преди да се излее 13-метрова фигура от бронз, от Политбюро на ЦК на БКП решават, че Радивоевич не е член на БКП и паметникът трябва да се събори. Нареждането е лично от Людмила Живкова . По нейна заповед Радивоевич е изселен от Толбухин. Живее известно време в Копривщица , където реставрира свои стари творби. През това време неговият паметник на Хан Аспарух заедно с готовите калъпи за изливането му от бронз са напълно унищожени. След смъртта на Людмила Живкова е реабилитиран със почетното звание ? Народен партизанин “ и се завръща в дома си в София, където започва да се занимава със скулптурната техника барелеф .

През 1969 г. работи по Паметника на шестнадесетте и надгробния паметник на Страхил към Мемориално-възпоменателен комплекс ?Барикадите“ и други скулптори в местностите Петдесятница и Столовато краище в района на Копривщица, за които отказва да приеме авторски хонорар. ^[2]

Малко по-късно се премества да живее във вилната зона на Балчик , където продължава да работи серия от малка пластика и се занимава с любимата си тематика в скулптурата ? история на Сърбия. Пресъздава много исторически личности от историята на своята родина.

Живее изключително скромно до последните си дни във вилата си в Балчик.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]