Джоко Сава (Джока ?Георги“) Радивоевич
(на
сръбски
:
đorđe Radivojevi?
) е
български
скулптор
, сръбски емигрант по политически причини, избягал от режима на
Йосип Броз Тито
през 1952 г.
Барелеф на Димчо Дебелянов
в Копривщица
Роден е в село
Магаш
,
община Бойник
,
Югославия
. Участва в антифашистката съпротива и партизанското движение в Югославия.
На 30 юни 1952 г. Джока Радивоевич извършва атентат срещу министъра на вътрешните работи на Югославия Пане Джукич-Лимар, който е сред най-близките съратници на
Йосип Броз Тито
. Причина за атентата е лично отмъщение за смъртта на бащата на Джока Радивоевич, който лично от Пане Джукич-Лимар е натикан в затвора, където умира.
Няколко дни по-късно емигрира в България и получава политическо убежище от
Вълко Червенков
. По онова време е вербуван и работи за българското контраразузнаване. От 1952 г. до 1980 г., когато умира Йосип Броз Тито, неколкократно е издирван на територията на България от югославските специални служби
УДБА
.
Кандидатства в
Национална художествена академия
, където е приет и започва да следва ?Скулптура“. Радивоевич учи при
Иван Лазаров
,
Любомир Далчев
и др. Специализира 2 години в
Ленинград
(дн. Санкт Петербург), СССР.
След завръщането си създава няколко монументални творби, сред по-известните от които са бюст-барелеф на Димчо Дебелянов в
Копривщица
, ?Паметник на Баронесата“ (
Юлия Вревска
) в гр.
Бяла (Русенско)
, ?Бенковски на кон“ в
Долна Митрополия
. В този период се запознава с известни личности като художниците
Владимир Димитров ? Майстора
и
Дечко Узунов
, поета
Пеньо Пенев
и оперния певец
Борис Христов
.
През 70-те години на XX век печели конкурс за изграждане на паметник на хан Аспарух в град Толбухин (днес
Добрич
) по случай 1300-годишнината на България.
[1]
Радивоевич работи близо 8 години по проекта. Когато паметникът е готов, малко преди да се излее 13-метрова фигура от бронз, от
Политбюро на ЦК на БКП
решават, че Радивоевич не е член на
БКП
и паметникът трябва да се събори. Нареждането е лично от
Людмила Живкова
. По нейна заповед Радивоевич е изселен от Толбухин. Живее известно време в
Копривщица
, където реставрира свои стари творби. През това време неговият паметник на Хан Аспарух заедно с готовите калъпи за изливането му от бронз са напълно унищожени. След смъртта на Людмила Живкова е реабилитиран със почетното звание ?
Народен партизанин
“ и се завръща в дома си в София, където започва да се занимава със скулптурната техника
барелеф
.
През 1969 г. работи по
Паметника на шестнадесетте и надгробния паметник на Страхил
към
Мемориално-възпоменателен комплекс ?Барикадите“
и други скулптори в местностите Петдесятница и Столовато краище в района на Копривщица, за които отказва да приеме авторски хонорар.
[2]
Малко по-късно се премества да живее във вилната зона на
Балчик
, където продължава да работи серия от малка пластика и се занимава с любимата си тематика в скулптурата ? история на Сърбия. Пресъздава много исторически личности от историята на своята родина.
Живее изключително скромно до последните си дни във вилата си в Балчик.