Примерите и информацията в тази статия или секция се ограничават само до България , а не представят общовалидното световно понятие. Моля, подобрете статията или изяснете спора на беседата ѝ .

Деспот (на гръцки : δεσπ?τη? , despot?s , despotes , despot ) е титла , въведена през 1163 г. от византийския император Мануил I Комнин (упр. 1143 ? 1180) като най-висшата титла след василевса ( basileus , император).

Семантика [ редактиране | редактиране на кода ]

Титлата ?деспот“ е била запазена за най-висшите благородници. Един деспот може да има една деспотия ( Despotie или Despotats ), от 1261 г. е също титлата на престолонаследника на византийския престол, който едновременно е и владетел в Деспотство Морея . Женската форма е деспина ( Despoina ) и означава жена деспот или съпругата на деспот.

Освен във Византия, титлата се разпространява като най-висока владетелска титла и в Южна Европа. Така Бела III от Унгария (упр. 1172 ? 1196) става първият невизантийски деспот . Обикновено тяхната владетелска територия тогава е наричана деспотат ( Despotat ), както Епирското деспотство или Добруджанското деспотство . В деспотат Епир деспот е титлата на владетеля на византийската държава-продължител . В Средновековна Сърбия се въвежда деспот (виж сръбски деспоти ) по времето на цар Стефан Душан , който с това приема византийските служби и титли. Сръбските деспоти през 15 век получават между 1402 и 1453 г. техните титли винаги от византийския император, след това от унгарския крал. Първият деспот на Моравска Сърбия е Стефан Лазаревич , който приема титлата от византийския император Мануил II Палеолог на връщане от злополучната битка при Ангора в Константинопол.

Във византийската литургия до днес свещеникът е заговарян с ?деспот“ от дякона .

Титлата е станала нарицателна за производния ? термин ? деспотизъм .

Деспоти в България [ редактиране | редактиране на кода ]

По времето на Латинската империя [ редактиране | редактиране на кода ]

• Алексий Слав (1208 ? сл. 1222) в Родопите

По времето на Второто българско царство [ редактиране | редактиране на кода ]

• Яков Светослав (пр. 1261 ? 1275/1277), деспот на София
• Георги I Тертер (1278/1279 ? 1292)
• Алдимир (1280-те?1305), деспот на Крън
• Шишман I (1270 ? 1313), деспот на Видин
• Деян (1310 ? 1371), деспот на Велбъжд
• Йоан Драгаш (1343 ? 1378), деспот на Велбъжд.
• Михаил III Шишман Асен (пр. 1313 ? 1322/1323), деспот на Видин, цар на България през 1322/1333
• Белаур (1323 ? ок. 1331)
• Войсил , деспот на Копсис
• Михаил Шишман Видински (неизвестно), малкият син на цар Михаил Шишман, деспот на Видин (вероятно след Белаур)
• Момчил (1343/1344 ? 1345), владетел в Родопите
• Добротица (сл. 1357 ? 1386), владетел на Добруджа

В Поморавието и в т.нар. Моравско деспотство [ редактиране | редактиране на кода ]

• Йоан Оливер (1310 ? 1346)
• Стефан Лазаревич (1402 ? 1427)
• Георги Бранкович (1427 ? 1456)
• Лазар Бранкович (1456 ? 1458)
• Стефан Бранкович (1458 ? 1459)
• Стефан Томашевич (1459)

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Василевс
• Деспотия
• Севастократор
• Цезар (титла)

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• B. Ferjancic, Despot . Lexikon des Mittelalters , 3, Sp. 733f.
• Lexikon zur Geschichte Sudosteuropas, 2004 S. 183 ? 184 ( ISBN 3-205-77193-1 , ISBN 3-8252-8270-8 )
• Билярски, И. А. (1998), Институциите на средновековна България. Второ българско царство (XII?XIV в.) , София.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Кой лежи в кивота?