от Уикипедия, свободната енциклопедия
?
Гьозите
“ е наименованието, дадено на
нидерландските
въстаници по време на
Осемдесетгодишната война
(1568 ? 1648) против владичеството на
Хабсбургска Испания
.
След женитбата на император
Максимилиан Хабсбургски
за
Мария Бургундска
през 1477 г. династията на
Хабсбургите
получава наследствено право над земите на
Бургундия
, включващи и 17-те нидерландски провинции. Когато
Филип II
се възкачва на трона на
Испания
, той си поставя за цел да възвърне достойнството и величието на
Римокатолическата църква
в противовес на разпространаващата се по това време в
Западна Европа
Реформация
. Приелите
калвинизма
нидерландци масово нахлуват в църквите, разрушавайки статуите на светците, които те смятат за противопоставяне срещу
Десетте Божи заповеди
. В резултат, крал Филип II назначава
херцога на Алба
за губернатор на неспокойните земи на Нидерландия, за да накаже холандците
протестанти
, поругаващи храмовете. Започват всеобщи погроми и кланета не само над
евангелистите
, но и над
католици
, които съчувстват на потиснатите.
През 1568 г. избухва Нидерландското въстание. Думата
?гьози“
(на
нидерландски
:
geuzen
) е заемка от френското ?
gueux“
? ?просяк“, с което презрително били назовавани бунтовниците от Хабсбургските благородници. През 1572 г. гьозите превземат по море град Бриел. Градът не е бил силно укрепен и поради това не се смята, че това било голям военен успех, но от стратегическа гледна точка е преломен момент в съпротивата против испанците, тъй като въстаниците получават защитено място, от което успешно продължават военните действия.