от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графология
е анализът на физическите характеристики и модели на ръкописния текст, който претендира да бъде в състояние да идентифицира автора, психологическото му състояние в момента на писане или оценка на личностни характеристики (съдебно-почеркова експертиза).
[2]
Това е понятие за почерка и за факторите, които оказват влияние за изменението му.
[3]
Тълкуването на ръкописния текст се извършва според начина на изписване на буквите, разстоянието между тях, наклона и големината на
почерка
, натиска и др.
Графологията е спорна за повече от един век. По принцип се смята за
псевдонаука
. Емпиричните проучвания не успяват да покажат общовалидността на резултатите от извършения графологичен анализ.
Според ?Оксфордския английски речник“ (
Oxford English Dictionary
) и ?Американския наследствен речник“ (
American Heritage Dictionary
) обаче, терминът може да се дефинира като ?изследване на писането“, което изобщо не е псевдонаучно и може да се окаже един от аспектите при преглед на документ.
Терминът понякога неправилно се използва за обозначаване на съдебномедицинската
експертиза
на документ.
Почеркът е система от привични движения на ръката (писмено-двигателни навици), проявяващи се автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на главния
мозък
динамичен стереотип. Той е неразривно свързан със закрепваната информация или волеизявлението на човека. За това една и съща система от писмено-двигателни навици може да се прояви различно в зависимост от целевото предназначение на документа. Почеркът е един от най-сложните навици на човека. При формирането му участват мозъкът, зрителните и слуховите органи и значителна част от
мускулите
на
ръката
. При това съгласувано проявление на първата и втората сигнална система доминиращо значение има втората сигнална система. Благодарение на това почеркът е един от управляемите и контролируеми навици на човека. Характеризира се с три основни свойства: индивидуалност, устойчивост и комуникативност.