Голямото тихоокеанско сметище
(на
английски
:
Great Pacific garbage patch
), също
Тихоокеанският боклуковъртеж
(на
английски
:
Pacific trash vortex
), е циркулиращ морски боклук в централната част на Северния
Тихи океан
.
Открита е между 1985 и 1988 г.
[1]
Размерът му е неизвестен, но оценките за площта му варират от 700 000 km
2
до над 15 000 000 km
2
. Съставено е главно от
микропластмасови
частици с размер под 5 mm, които са в много ниска концентрация - около 4 частици на кубичен метър - поради което не може да бъде наблюдавано без специално оборудване.
[2]
Сметището се простира на 500 морски мили от брега на Калифорния, през северната част на Тихия океан, покрай Хаваите и достига Япония. Пластмасите плават във водата на дълбочина от 1 до 100 метра. Над 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните слоеве, заради което никой не може да определи точно колко боклук има в Тихия океан. Пластмасите са прозрачни и са под повърхността на водата и именно това затруднява наблюдението им от спътници.
Смята са че, както останалите зони на концентриран морски боклук в световния океан, така и Голямото тихоокеанско сметище се е образувало постепенно в резултат на океанско и морско замърсяване, натрупвано от
океанските течения
.
[3]
Зоната с боклук заема голям и относително стационарен регион от Тихия океан. Циркулацията на петното привлича допълнително боклуци от океана, включително от крайбрежните води на Северна Америка и Япония. След това материалът постепенно бива изтласкван към центъра на боклуковъртежа чрез повърхностни течения.
Изследване от 2017 г. на учени от
Калифорнийския университет в Санта Барбара
и
Университета Джорджия
заключва, че от 9,11 милиарда тона пластмаси, произведени след 1950 г., около 7 милиарда тона вече не се използват.
[4]
Авторите оценяват, че едва 9% от тях са
рециклирани
през годините, а други 12% са изгорени, оставяйки 5,5 милиарда тона пластмасов боклук, замърсяващ океаните и земята.
[4]
Голямото тихоокеанско сметище има едни от най-високите познати нива на пластмасови частици, разтворени в горната водна колона. В резултат, това е един от няколко океански региони, където изследователите изследват ефектите и въздействието на разпадането на пластмасите на повърхностния слой на водата.
[5]
За разлика от други органични отпадъци, които се
разлагат биохимически
, пластмасата се разлага на още по-малки частици, докато продължава да е
полимер
. Този процес продължава до
молекулно
ниво.
[6]
Докато пластмасовият боклук се разпада на по-малки частици, той се концентрира в горната водна колона. Разлагайки се, пластмасата накрая става достатъчно малка, за да бъде погълната от водни организми, живеещи на повърхността на океана, и така навлизайки в
хранителната верига
. Някои пластмаси се разлагат година след попадане във водата, изпускайки потенциално отровни химикали като
бисфенол А
,
полихлориран бифенил
и производни на
полистирена
.
[7]
Според ООН, океаните ще съдържат по-голяма маса пластмаси, отколкото риба към 2050 г.
[8]
Някои издръжливи пластмаси попадат в стомасите на морски животни. Сред засегнатите животни са
морските костенурки
и
Phoebastria nigripes
. Атолът
Мидуей
получава значителна част от боклуците на тихоокеанския боклуковъртеж. От 1,5 милиона
лайзенски албатроси
, обитаващи атола, най-вероятно всички имат пластмаса в храносмилателната система.
[9]
Близо една трета от пилетата умират, като много от смъртните случаи се дължат на това, че родителите им са ги нахранили с пластмаса.
[10]
[11]
- ↑
Quantitative distribution and characteristics of neustonic plastic in the North Pacific Ocean. Final Report to US Department of Commerce, National Marine Fisheries Service, Auke Bay Laboratory. Auke Bay, AK (PDF)
// 1988. с. 247 ? 266.
- ↑
Philp, Richard B. (2013). Ecosystems and Human Health: Toxicology and Environmental Hazards (3rd ed.). CRC Press. p. 116.
ISBN 978-1466567214
.
- ↑
David M. Karl. A Sea of Change: Biogeochemical Variability in the North Pacific Subtropical Gyre, Ecosystems. Т. 2. 1999. с. 181 ? 214.
- ↑
а
б
Plastic pollution threatens to smother our planet
// NewsComAu.
- ↑
Thompson, R. C. и др. Lost at Sea: Where is All the Plastic? //
Science
304 (5672). 2004. DOI:
10.1126/science.1094559
. с. 838.
- ↑
Barnes, D. K. A. и др. Accumulation and fragmentation of plastic debris in global environments //
Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences
364 (1526). 2009. DOI:
10.1098/rstb.2008.0205
. с. 1985 ? 98.
- ↑
Barry, Carolyn.
Plastic Breaks Down in Ocean, After All ? And Fast
// National Geographic News. National Geographic Society, 20 август 2009.
- ↑
?UN Ocean Conference: Plastics Dumped In Oceans Could Outweigh Fish by 2050, Secretary-General Says.“ The Weather Channel, weather.com/science/environment/news/united-nations-ocean-conference-antonio-guterres-plastics.
- ↑
Chris Jordan.
Midway: Message from the Gyre
// 11 ноември 2009.
- ↑
Q&A: Your Midway questions answered
// BBC News. 28 март 2008.
- ↑
Moore, Charles. Great Pacific Garbage Patch. Santa Barbara News-Press, 2 октомври 2002.
|
---|
| Ключови понятия
| | |
---|
| Екологични стратегии
| |
---|
| Отпадъци
| |
---|
| Инфраструктура и строителство
| |
---|
| Градинарство и земеделие
| |
---|
| Енергия
| |
---|
| Икономика
| |
---|
| Венчърс
| |
---|
| Организации
| |
---|
|