от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голямата съветска енциклопедия
(на
руски
:
Больша?я сове?тская энциклопе?дия
) е най-известната и най-подробната универсална съветска
енциклопедия
.
След
Великата октомврийска социалистическа революция
и настъпилата обществено-политическа, икономическа и културна промяна в бившето руско общество, транспонирано и трансформирано в съветско, настъпва необходимост за управляващите и от преоформяне на предходното
знание
в такова от нов съветски тип, особено в областта на
хуманитарните
и
социалните науки
. Излизането на Голямата съветска енциклопедия идва в отговор именно на тази потребност на новите управляващи на бившата
Руска империя
?
болшевиките
.
Голямата съветска енциклопедия замества остарелия
енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон
, излизайки в три издания:
- Първо издание (1926 ? 1947) в 65 тома и един допълнителен на
СССР
без номер;
- Второ издание (1950 ? 1958) в 49 тома, и един допълнителен 50-и ? СССР, като след тях има два допълнителни 51 и 52 том индекси (1960);
- Трето издание (1969 ? 1978) в 30 тома (том 24 излиза в две книги, като втората допълнителна книга е СССР) и един допълнителен том озаглавен Азбучен именен указател, без номер (1981).
След края на
Съветския съюз
и възстановяване
независимостта
на
Русия
, от 2004 г. започва издаването на заместилата тази
универсална енциклопедия
,
Голяма руска енциклопедия
. Тя е своеобразен продължител на предходните енциклопедични традиции от времето преди революцията, понеже енциклопедичните статии в Голямата съветска енциклопедия от областите на хуманитарните и социалните науки са
идеологически
обременени от господствалата по съветско време
марксистко-ленинската идеология
и съответно са необективни.
Том
|
(
(ru)
)
Наименование
|
Година на издаване
|
1
|
А ? Аколла
|
1926
|
2
|
Аконит ? Анри
|
1926
|
3
|
Анрио ? Атоксил
|
1926
|
4
|
Атоллы ? Барщина
|
1926
|
5
|
Барыково ? Бессалько
|
1927
|
6
|
Бессарабия ? Больм
|
1927
|
7
|
Больница ? Буковина
|
1927
|
8
|
Буковый ? Варле
|
1927
|
9
|
Варлен ? Венглейн
|
1928
|
10
|
Венгрия ? Вильно
|
1928
|
11
|
Вильом ? Водемон
|
1930
|
12
|
Воден ? Волховстрой
|
1928
|
13
|
Волчанка ? Высшая
|
1929
|
14
|
Высшее ? Гейлинкс
|
1929
|
15
|
Гейльброн ? Германия
|
1929
|
16
|
Германия ? ГИМН
|
1929
|
17
|
Гимназия ? Горовицы
|
1930
|
18
|
Город ? Грац
|
1930
|
19
|
Грациадеи ? Гурьев
|
1930
|
20
|
Гурьевка ? Дейки
|
1930
|
21
|
Дейли ? Джут
|
1931
|
22
|
Джуца ? Договор торговый
|
1935
|
23
|
Доде ? Евразия
|
1931
|
24
|
Евреи ? Железняков
|
1932
|
25
|
Железо ? Зазор
|
1932
|
26
|
Зазубные ? Зерновые
|
1933
|
27
|
Зерновые ? Империализм
|
1933
|
28
|
Империалистическая война ? Интерполяция
|
1937
|
29
|
Интерполяция ? Историческое языковедение
|
1935
|
30
|
История ? Камбиформ
|
1937
|
31
|
Камбоджа ? Кауфмана пик
|
1937
|
32
|
Каучук ? Классон
|
1936
|
33
|
Классы ? Конкуренция
|
1938
|
34
|
Конкурс ? Крестьянская война
|
1937
|
35
|
?Крестьянская газета“ ? Ларсон
|
1937
|
36
|
Ларте ? Лилло
|
1938
|
37
|
Лилль ? Маммалогия
|
1938
|
38
|
Маммилярия ? Мера стоимости
|
1938
|
39
|
Мерави ? Момоты
|
1938
|
40
|
Монада ? Нага
|
1938
|
41
|
Наган ? Нидерландское искусство
|
1939
|
42
|
Нидерланды ? Оклахома
|
1939
|
43
|
Окладное страхование ? Палиашвили
|
1939
|
44
|
Пализа ? Перемычка
|
1939
|
45
|
Перемышль ? Пол
|
1940
|
46
|
Пола ? Призмы оптические
|
1940
|
47
|
Признаки делимости ? Равенстон
|
1940
|
48
|
Рави ? Роббиа
|
1941
|
49
|
Робер ? Ручная граната
|
1941
|
50
|
Ручное огнестрельное оружие ? Серицит
|
1944
|
51
|
Серна ? Созерцание
|
1945
|
52
|
Сознание ? Стратегия
|
1947
|
53
|
Стратиграфия ? Телец
|
1946
|
54
|
Телецкое озеро ? Трихофития
|
1946
|
55
|
Трихоцисты ? Украинское искусство
|
1947
|
56
|
Украинцев ? Фаянс
|
1936
|
57
|
Феаки ? Флор
|
1936
|
58
|
Флора ? Франция
|
1936
|
59
|
Францоз ? Хокусаи
|
1935
|
60
|
Холангит ? Цянь
|
1934
|
61
|
Ч ? Шахт
|
1934
|
62
|
Шахта ? Ь
|
1933
|
63
|
Э ? Электрофон
|
1933
|
64
|
Электрофон ? Эфедрин
|
1933
|
65
|
Эфемериды ? Яя
|
1931
|
Без номер
|
Союз Советских Социалистических Республик
|
1947
|
Знанието според новата идеология е разпространено и на
езиците
на
народите
в
съветските републики
.