한국   대만   중국   일본 
Голо село ? Уикипедия Направо към съдържанието

Голо село

Голо село
Ακρολ?μνη
? село ?
Гърция
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Централна Македония
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Воденско
40.6803° с. ш. 22.2644° и. д.
Голо село
Страна Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 10 m
Население 940 души (2021 г.)
Покровител Николай Чудотворец [1]

Голо село понякога членувано Голото село [2] (на гръцки : Ακρολ?μνη , Акролимни , до 1926 година Γκ?λο Σ?λο , Голо село , [3] до 1966 година Γυμν? , Гимна [4] ) е село в Република Гърция , дем Пела на област Централна Македония .

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Селото се намира в източната част на Солунското поле , на 4 km източно от Пласничево (Крия Вриси), югоизточно от град Воден (Едеса). [5]

История [ редактиране | редактиране на кода ]

В Османската империя [ редактиране | редактиране на кода ]

В края на XIX век Голо село е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов (? Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година в Голото Село живеят 380 българи и 25 цигани . [6] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия . По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (? La Macedoine et sa Population Chretienne “) в 1905 година в Голото село (Goloto-Selo) има 400 българи патриаршисти гъркомани . [7]

Селото пострадва многократно от андартски нападения. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

? 1905 година ? През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците ? Дионис Чекрели, Васил и Петър Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин.

На 12.02.1906 г. заведох предводителя на цялата група в Голо село, за да задържим този, който ни причини толкова щети ? Дионисий Чекрели, като нападнахме селото. Българите оказаха голяма съпротива, затова успяхме само да раним Дионисий и изгорихме къщата му. Задържахме и другите двама и всяхме паника не само в Голо село, но и в околността. За да прекратят това, двамата войводи Лука и Апостол се разбраха на следващия ден от нашите действия, организираха 110 мъже и нападнаха нашето село Ниси , като успяха да изгорят 27 къщи.

На 10.09.1906 г. с десет въоръжени мъже атакувах Голо село с цел да задържа само Христо Камчев и Тръпче Орфано, за да научим от тях за силите на комитаджиите. Но ни усетиха и оказаха съпротива в селото. В резултат имаше 6 българи убити и двама ранени.

На 09.08.1907 с 12 мъже атакувах Голо село. В резултат убихме двама, пленихме 6, от които успяхме да задържим само двама. [8]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Голото село функционира българско училище. [2]

В Гърция [ редактиране | редактиране на кода ]

В 1912 година през Балканската война Голо село е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Българският свещеник Г. Капаров и свещеник Д. Капаров са изгонени от гръцки войници. [9]

В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Голо село като село населено със ?славяногласни елини“. [10] Българският учител Н. Антонов е инквизиран от гръцки войници. [11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година (? Южна Македония “), че Гооло село има 15 къщи славяни християни, 7 къщи цигани християни и 7 къщи цигани мохамедани. [12]

В България са изселени 53 жители, а в селото са заселени 143 гърци бежанци от Кавказ. [5] В 1926 година името на селото е сменено на Гимна. В 1928 година Голо село е представено като бежанско село с 31 бежански семейства и 105 жители бежанци. [13] В 1966 година селото е прекръстено отново, този път на Акролимни. [5]

След Втората световна война жителите на селото се увеличават, благодарение на пресушаването на Ениджевардарското езеро и извършените мелиорации. Според Тодор Симовски в 1991 година по-големият брой от жителите на селото са с местен произход. [5]

Селото произвежда предимно овошки - праскови и ябълки, както и памук и жито. Отглеждат се и млечни крави. [5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 343 [5] 270 [5] 425 [5] 738 [5] 884 [5] 1003 [5] 1089 [5] 1139 [5] 1192 [5] 1340 1013

Личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Родени в Голо село
  • Сотис Воланис, гръцки певец
  • Христо Ставрев (Χρ?στο? Σταυρ?δη?), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред, куриер на оръжие в Ениджевардарското езеро, арестуван е от турските власти и е освободен едва през 1908 година, след това обикаля селата, за да ги върне в лоното на Цариградската патриаршия [14]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Εκτ?? απ? την Καστορι?, ?λλε? τ?σσερει? π?λει? ?χουν πολιο?χο τον ?γιο Μην? // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. ? В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство ?Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  3. Μετονομασ?ε? των Οικισμ?ν τη? Ελλ?δα? // Πανδ?κτη?: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Για μια Κρ?α Βρ?ση ?πω? ?λοι ονειρευ?μαστε
  5. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов . Населените места во Егеjска Македониjа . Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Еге?скиот дел на Македони?а, Печатница ?Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7 . с. 66. (на македонска литературна норма)
  6. К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 146.
  7. Brancoff, D. M . La Macedoine et sa Population Chretienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Editeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  8. Παπαλαζ?ρου, Ιω?ννη. Ο Μακεδονικ?? Αγ?να? στην περιοχ? των Γιαννιτσ?ν. 2007. σ. 89-91.
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3 . с. 330.
  10. Δεκ?ζο?, Παναγι?τη? Α. "Η Ν?ουσα τη? Μακεδον?α?: Οικονομολογικ? μελ?τη τη? γεωργ?α?, κτηνοτροφ?α? και δασ?ν τη? περιφερε?α? τα?τη?". Εν Αθ?ναι?, 1913.
  11. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 176.
  12. Мило?еви?, Бориво?е Ж . ?ужна Македони?а // Насе?а српских зема?а X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  13. Κατ?λογο? των προσφυγικ?ν συνοικισμ?ν τη? Μακεδον?α? σ?μφωνα με τα στοιχε?α τη? Επιτροπ?? Αποκαταστ?σεω? Προσφ?γων (ΕΑΠ) ?το? 1928 , архив на оригинала от 30 юни 2012 , https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm , посетен на 30 юни 2012  
  14. Μιχαηλ?δη?, Ι?κωβο? Δ., Κωνσταντ?νο? Σ. Παπανικολ?ου. Αφανε?? γηγενε?? μακεδονομ?χοι (1903 ? 1913) . Θεσσαλον?κη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6 . σ. 121. (на гръцки)