Гниляне, 1925 г.
Гниляне
или
Гиляни
(срещат се и формите повлияни от албански
Гиляне
и
Геляни
, на
албански
:
Gjilani
или
Gjilan
; на
сръбски
:
Г?илане
или
Gnjilane
) е
град
в източната част на
Косово
. Градът е център на едноименната община, както и на
Гнилянски окръг
.
Територията на община Гниляне се намира в югоизточната част на Република
Косово
. Площта ? е 515 km
2
, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката ? 110 464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54 095 жители ? един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.).
[1]
Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища, но и тези, построени и построени по-късно.
Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.
Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.
[1]
Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (
Gjinaj
), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от
Ново бърдо
. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от
гнило място
. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава
Йосиф Ковачев
.
[2]
В края на
1915
година в района се провежда
Косовската операция
през
Първата световна война
. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е освободено от своята първа сръбска
окупация
. Край града са погребани 76 български войници и офицери от Първата световна война.
[3]
По време на
Втората световна война
районът на Гниляне е под българско управление.
По времето на обединена
Югославия
там има завод за радиатори и тютюнева фабрика. На 30 октомври 1972 година в града е осъществен показен
противобългарски
съдебен процес срещу българския гимназиален учител от местното икономическо училище Петър Захаров, открито отхвърлял поне от 1969 година
Македонизма
освен в града и в
Лесковац
,
Ниш
и
Цариброд
, заявявайки истината за българския произход на местните славянски жители на
Македония
и техните език и култура и наричайки
СР Македония
в състава на
Титова Югославия
фикция
и временно и искуствено решение, заради което е осъден на 8 години затвор за ?вражеска пропаганда“ по член 118 - ти от Наказателния кодекс на
СР Сърбия
.
[4]
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
(Kосонски писатели, поети)
- ↑
а
б
Prof.dr.Tefik Basha.
Pozita gjeografike, kufijte dhe madhesia-Релефът
. n-10.
- ↑
Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.
- ↑
Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑
Църнушанов, Коста
.
Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него
. София, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 1992. с. 442.
- 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник,
Тирана
, 2009 г.
- 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово,
Прищина
, 1997 г.
- 3. статистическа служба на
Косово
; Прищина, 2009 г.
- 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, Косово, космическа служба по история, Прищина, 1974 г.
- 5. Косово веднъж и днес,
Белград
, 1973 г., стр. 673.
- 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на
Косово
, 1878 ? 1941 г.,
Прищина
, 2004 г.
- 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908 ? 1912, Prishtina, 1998.
- 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941 ? 1945 г., Ниш, 1975 г.
- 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (
Naselje i poreklo stanovnishtva
), Белград, 1935 г.
Общомедия