Главоболие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Главоболието е обединяващо понятие за различни болки и болезнени усещания в областта на главата . То винаги е признак или резултат на някаква болест или реакция на организма към дадени условия на живот. Трудно е да се диагностицират причините на главоболието, за което е необходимо всеки болен да проследи общото състояние на организма си, периодичността на болките, областта, в която се явяват, времето на явяване и обстановката, при която болките са най-силни.

По-голямата част от болките в главата се дължат на схващане и напрежение във врата , лицевите мускули , дължащи се на стрес или неправилна стойка. Все пак главоболието е и следствие на глад, злоупотреба с алкохол или наркотици, отказване от кафето или воъбще всякаква рязка промяна в начина на живот, прекалено дълъг сън , непроветрено помещение, шум, различни видове алергии , синузит , ниска кръвна захар , високо кръвно налягане . Често главоболието е свързано и с напрежение в дъвкателните мускули или смущения в темпоромандибуларната става .

Упоритото главоболие, за което няма видна причина, или главоболие, което събужда хората нощем или идва и отминава с внезапни пристъпи, говорят за по-сериозни симптоми, което изисква медицинско лечение.

Класификация [ редактиране | редактиране на кода ]

Главоболието е класифицирано най-пълно от Международната класификация за главоболие (МКГ) на Международното дружество за главоболие. [1] Тази класификация е възприета и от СЗО . [2]

Първично главоболие [ редактиране | редактиране на кода ]

МКГ определя като основни типове първично главоболие: мигрената , тензионното главоболие , клъстърно главоболие , автономните тригеминални цефалгии. [3] Според същата класификация към първичното главоболие се причисляват и някои по-рядко срещани типове като главоболие породено от кашлица , напрежение и сексуално главоболие ( коитусова цефалгия ).

Вторично главоболие [ редактиране | редактиране на кода ]

Вторичното главоболие за класифицира въз основа на своята етиология, а не на проявените симптоми. [3] Според МКГ основните типове вторично главоболие са причинени от травма във врата или главата като: ?камшичен удар“, вътречерепен хематом , посткраниотомия или други наранявания на главата и врата.

Като вторично главоболие се класифицира и такова причинено от смущение в черепните и шийните съдове като исхимичен инсулт и преходна исхемична атака, нетравматична вътречерепна хеморагия, съдова малформация или артериит.

Други типове вторично главоболие са вътречерепни смущения с несъдов произход като: високо или ниско налягане на гръбначно-мозъчната течност ( ликвор ), асептично възпаление, туморно образувание, епилептичен пристъп или друг тип заболяване, което е вътре черепно, но не е свързано със съдовата система на централната нервна система .

Според МКГ главоболие причинено от поемането на някаква субстанция, както и от продуктите на нейното метаболизиране се отнасят към тази група. Този тип главоболие може да бъде и причиненото от предозирането на даден медикамент.

Тази система за класификация отнася към вторичното главоболие всички типове възникнали вследствие на отклонение от хемеостазата и заболяванията възникнали като следствие. Това означава, че главоболие причинено от диализа , високо кръвно налягане, хипотироидизъм и дори спазване на диета се отнасят към групата на вторичните.

Вторична главоболие е и това свързано с нараняване на някои от лицевите структури като зъби , челюст , очи и т.н. Главоболие породено от психични разстройства като соматизация или психоза .

Невралгии [ редактиране | редактиране на кода ]

МКГ класификацията поставя черепната невралгия и други видове невралгия в отделна категория. Съществуват 19 типа невралгии и главоболие причинени от централен източник на лицева болка.

Други [ редактиране | редактиране на кода ]

Други видове главоболие не отнесени в предходните категории. [3]

Епидемиология [ редактиране | редактиране на кода ]

В течение на една календарна година 90% от хората страдат от главоболие. От тези потърсили медицинска помощ при около 1% се установява наличието на сериозно първично заболяване. [4]

Първичното главоболие съставлява повече от 90% от оплакванията от главоболие, а от тези най-често срещаното е епизодочното тензионно клавоболие. [5]

Установено е със сигурност, че жените са около три пъти по-често склонни от мъжете да изпитват мигрена. Също така изглежда, че този конкретен вид главоболие варира в зависимост от конкретното място по света, където потърпевшият живее. Все пак, мигрените засягат между 12% до 18% от популацията. [5]

Смята се, че клъстърното главоболие засяга по-малко от 0,5% от популацията, макар че тяхното разпространение е трудно за установяване, защото често се бъркат и се приемат като проблеми със синусите. Въпреки това по наличните данни се забелязва значително преобладаващ брой мъже с клъстерно главоболие над жените с приблизително отношение пет до осем пъти към 1.

Патофизиология [ редактиране | редактиране на кода ]

Човешкият мозък сам по себе си не е чувствителен към болка , защото в него липсват рецептори за болка ( ноцицептори ). Някои области от врата и главата, все пак, са снабдени с ноцицептори и могат да създават чувство за болка. Такива области са екстракраниалните артерии, големите вени, черепните и гръбначно-мозъчните нерви, главовите и шийните мускули и менингите . [6]

Главоболието често е резултат от въздействието на или върху менингите и кръвоносните съдове. Ноцицепторите могат да бъдат стимулирани и от други фактори освен травма на главата или тумори; и пак да причинят изпитването на главоболие. Такива фактори могат да са стрес , разширени кръвоносни съдове или мускулно разтежение. След като е стимулиран ноцицептора изпраща аферентен сигнал по нервното влакно към мозъка, сигнализирайки, че част от тялото (в случая главата) боли. [7]

Нивата на ендорфини в човешкото тяло оказват съществено влияние върху начина и силата на възприемана на болка в частност главоболие. Така хора страдащи от хронично главоболие или остро главоболие имат по-ниски нива на ендорфини, от тези нестрадащи от главоболие.

Първичното главоболие е по-трудно за обяснение и разбиране от вторичното. Въпреки че, патофизиологията на мигрената, тензионното и клъстърното главоболие не е добре изяснена, все още, съществуват различни теории за това какво точно се случва в главата на страдащия от главоболие. Една от най-старите теории, развита в средата на миналия век е васкуларната. Според нея вътречерепната вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове) е отговорна за аурата при мигрена. Главоболието е резултат от последващото обратно разширение ( вазодилатация ) на кръвоносните съдове, при което се активират периваскуларните ноцирецептори.

Повечето специалисти приемат невроваскуларния подход към първичното главоболие. Според тази нова теория мигрената се задейства от сложна серия от нервни и съдови събития. Различни изследвания заключават, че индивиди страдащи от мигрени, но не и от главоболие, са в състояние на нервна хипервъзбудимост на мозъчната кора , особено в тилната област на кората. [8] Хора, които са по-податливи на мигрени без главоболие са тези, които имат фамилна обремененост; жени; жени с хормонални проблеми; приемащи хормонални противозачатачни; или са на заместваща хормонална терапия при менопауза. [9]

Лечение и профилактика [ редактиране | редактиране на кода ]

При лечението на остро главоболие се използва преди всичко неопиоиден аналгетик (например ибупрофен ). При продължителна употреба (злоупотреба) на комбинирани аналгетици възниква опасността от медикаментозно индуцирана хронична болка.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ 216.25.100.131 (PDF) // the Headache Classification Subcommittee of the International Headache Society. Архивиран от оригинала на 2008-11-27. Посетен на 2011-11-10.
  2. ↑ Olesen et al., p. 9?11
  3. ↑ а б в Headache: classification // Архивиран от оригинала на 2011-06-26. Посетен на 6 август 2010.
  4. ↑ Amal Mattu; Deepi Goyal; Barrett, Jeffrey W.; Joshua Broder; DeAngelis, Michael; Peter Deblieux; Gus M. Garmel; Richard Harrigan; David Karras; Anita L'Italien; David Manthey. Emergency medicine: avoiding the pitfalls and improving the outcomes . Malden, Mass, Blackwell Pub./BMJ Books, 2007. ISBN 1-4051-4166-2 . с.  39 .
  5. ↑ а б Headache // Посетен на 6 август 2010.
  6. ↑ Edlow JA, Panagos PD, Godwin SA, Thomas TL, Decker WW. Clinical policy: critical issues in the evaluation and management of adult patients presenting to the emergency department with acute headache // Ann Emerg Med 52 (4). Октомври 2008. DOI: 10.1016/j.annemergmed.2008.07.001 . с. 407 ? 36.
  7. ↑ Headache ? Pathophysiology // Архивиран от оригинала на 2009-11-21. Посетен на 21 юни 2010.
  8. ↑ Pathophysiology and Treatment of Migraine and Related Headache // Посетен на 6 август 2010.
  9. ↑ Migraine Without Headache // Архивиран от оригинала на 2012-01-21. Посетен на 6 август 2010.
Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Главоболие&oldid=11958081 “.