| Герда Вегенер
Gerda Wegener
|
|
 Герда като булка през 1904 г.
|
| Родена
| Герда Мари Фредрике Готлиб
Хамелев, Дания
|
|---|
| Починала
|
|
|---|
|
| Жанр
| портрет
|
|---|
|
| Баща
| Емил Готлиб
|
|---|
| Майка
| Юстин Остерберг
|
|---|
| Съпруг
| Лили Елбе
Фернандо Порта
|
|---|
| Герда Вегенер
в
Общомедия
|
Герда Мари Фредрике Вегенер
(
Gerda Marie Fredrikke Wegener)
, родена с фамилията
Готлиб
(
Gottlieb
), е
датска
илюстраторка и
художничка
. Известна е с модните си илюстрации и по-късно с картините си, които разширяват границите на нейното време по отношение на пола и любовта. Тези произведения понякога са класифицирани като лесбийска еротика и много от тях са вдъхновени от нейния съпруг ?
транссексуалната
жена
Лили Елбе
.
[1]
Вегенер създава тези произведения в стиловете
Ар нуво
и по-късно
Ар деко
.
[1]
Тя е известна със своите илюстрации, създадени за реклами, а също така е и портретистка. Занимава се с изкуство в Париж, но в Дания има по-малко успех, тъй като хората намират работата ? за много различна и странна (често изобразява съпруга си като жена).
[2]
Готлиб е роден в Хамелев, Дания, в семейството на Емил Готлиб,
викарий
в
Лутеранската църква
, и Юстин (по баща Остерберг). Баща ? има
хугенотско
потекло и семейството ? е консервативно. Тя има трима братя и сестри, но е единствената, доживяла до зряла възраст. Наслаждава се на изкуството от ранна възраст и започва да се обучава. Семейството и се премества в
Хобро
. По-късно тя се премества в Копенхаген, за да продължи образованието си в Кралската датска академия за изящни изкуства.
[1]
?Лили Елбе“, ок. 1928 г
Герда се запознава с художника Еймар Вегенер (бъдещ
Лили Елбе
), докато двамата следват в Кралската датска академия за изящни изкуства в
Копенхаген
.
[3]
Женят се през 1904 г., когато тя е на 19, а Еймар на 22 г.
[4]
Пътуват из Италия и Франция и накрая се установяват в Париж през 1912 г. Двойката се потопява в
бохемския
начин на живот на времето, сприятелявайки се с много художници танцьори и други фигури от света на изкуството, често посещавайки карнавали и други обществени фестивали.
През това време съпругът ? започва да носи женски дрехи и приема женското си име и идентичност
[5]
, превръщайки се в любимия ? модел в нейните картини на красиви жени с натрапчиви бадемовидни очи, облечени в шикозни дрехи. През 1913 г. светът на изкуството е шокиран, когато научава, че моделът, вдъхновил нейните изображения на дребни фатални жени, всъщност е нейният съпруг.
[4]
Герда Вегенер обикновено представя мъжа си като негова братовчедка, когато е облечена в женско облекло.
[6]
През 1930 г. Елбе се подлага на една от първите операции за
смяна на пола
. Тъй като датското законодателство по онова време не признава брака между две жени, бракът им е анулиран през октомври 1930 г. от крал
Кристиан X
.
[1]
Елбе умира през 1931 г. от усложнения след операция.
[2]
През 1931 г. Вегенер се жени за италианския офицер, пилот и дипломат майор Фернандо Порта и се премества с него в
Мароко
.
[1]
Тя се развежда с него през 1936 г. и се връща в Дания през 1938 г. по неизвестни причини.
[1]
[2]
Прави последната си изложба през 1939 г., но по това време произведенията ? са излезли от мода, тъй като по-простият
Функционализъм
става по-популярен през 30-те години.
[1]
Тя е бездетна, живее сама в относителна неизвестност и започва да пие много.
[7]
Изправена е пред финансова нестабилност и поддържа своите доходи, като продава ръчно рисувани пощенски картички.
[2]
Умира на 28 юли 1940 г. във
Фредериксберг
, Дания, на 55-годишна възраст, малко след като
Нацистка Германия
нахлува в страната. Нейното малко имение е продадено на търг и има само малък некролог, отпечатан в местния вестник.
[4]
Работата на Вегенер често е такава на уверените и елегантните жени, извършващи различни дейности, или в стил, вдъхновен от Ренесанса, в стил
Ар нуво
или
Ар деко
. Изображенията обикновено показват жени, позиращи или участващи в артистични начинания като театър, литература и танци.
[8]
По-късно във Франция Вегенер създава творби с жени, показващи съблазнителна сила или участващи в сексуални дейности. Това рисково изкуство се смята за ?лесбийска еротика“ и се публикува в незаконни книги за изкуство.
[1]
Наред с промяната на начина, по който жените са представени в изкуството, Вегенер също оспорва ролите на пола и сексуалната идентичност в нейната работа. Тя прави това по малки начини, като рисува мъже със стройни тела и меки линии, или изображения на нейния транссексуален съпруг
Еймар (Лили Елбе
).
[1]
Портрет на Елена фон Кол (1906)
Работата на Вегенер е изложена в художествената галерия Шарлотенборг през 1904 г., но тя не привлича много внимание за произведенията си. Кариерата ? на художничка започва да се ?мобилизира“ след завършване на Академията през 1907 и 1908 г., когато се появява във вестник ?Политикен“.
[1]
След това художничката е в центъра на полемика, наречена ?Спор на селския художник“, след като една от нейните творби от 1906 г., ? ?Портрет на Елена фон Кол“, е отхвърлена от изложбите на Den frie Udstilling и Шарлотемборг поради стила на произведението. То предизвиква притеснения относно италианското ренесансово плагиатство и разделяне на мненията за това, че показва слаб индивид или елегантна красива жена. Вегенер никога не се включва в дебата. Портретът е изложен от търговската къща на ?Винкел и Магнусен“ и получава внимание, което дава тласък на нейната кариера като художничка.
[1]
Вегенер печели две състезания за скициране във вестник ?Политикен“: през 1908 г. и през 1909 г. за най-добро изобразяване на ?Жените от Копенхаген“ и след това на ?Фигурите на улицата“.
[1]
През 1912 г. Вегенер и нейният съпруг
Лили Елбе
се преместват в Париж, Франция.
[8]
Там Вегенер започва да разширява границите в своето изкуство, като създава по-провокативни картини на жени, ангажирани в сексуални дейности и в съблазнителни пози.
[2]
Тя често рисува себе си с Лили Елбе или Лили сама, представяна като мъж или жена.
[1]
Работата ? привлича внимание и тя успява да организира партита и да изживее печална слава.
[2]
Заедно с това се развива и нейната работа в модната индустрия, тъй като тя илюстрира за списания като ?Фантазио“, ?
Вог
“ и ?Ви Паризиен“
.
Нейните илюстрации са използвани в широка гама от платформи от реклами за красота до политически антигермански изображения в ?
Матен
“ и ?Байонет“ по време на Втората световна война.
[8]
През 1925 г. печели два златни медала и един бронзов за произведенията си в конкурс на
Световното изложение
в Париж през 1925 г.
[9]
Творбите са изложени на художествените изложения Salon des Humoristes, Salon des Independants и Salon d'Automne.
[8]
Сприятелява се с
Ула Пулсен
(1905?2001) ? датска балерина, която често става модел за нейните картини. Герда и съпругът ? също са близки приятели с художника
Рудолф Тегнер
и съпругата му Елна.
Картина на Герда Вегенер от 1925 г. на две жени, ангажирани в сексуална дейност в леглото.
През годините, като се започне с литературния успех на книга за нейния и съвместния ? живот с
Лили Елбе
и след това с издаването на филм, базиран на книгата, историята на двойката създава култ в Дания и по света. Техните произведения на изкуството са преоткрити и изложени и продадени на търг с успех. Специална изложба на творчеството на Герда Вегенер е в Музея за модерно изкуство Аркен до януари 2017 г., последвана от пътуваща изложба на нейното изкуство, показвана по целия свят.
?
Момичето от Дания
“ ? романът на
Дейвид Еберсхоф
от 2000 г. за тях е международен
бестселър
и е преведен на дузина езика. Герда Вегенер е представена от шведската актриса
Алисия Викандер
във филма от 2015 г.
?Момичето от Дания“
, в който също участва британският актьор
Еди Редмейн
като Лили Елбе. Филмът получава известна критика за прикриване на действителната история на исторически транс човек и пропускане на определени факти,
[10]
и за това, че е базиран на измислена книга, която не разказва истинската история на двойката.
[11]
Темата за собствената сексуалност на Герда Вегенер, за която тя никога не е говорила публично, не се споменава във филма или книгата.
[12]
[13]
[14]
Корицата на Басните на Лафонтен
- Den skønne Ubekendte
на Анрдеас Виндинг (1912)
- L'Anneau ou La Jeune fille imprudente
на Луи дьо Робер (1913)
- Amour Etrusque
на
Жозеф-Анри Росни-старши
(1914)
- Le Peplos vert
на Морис дьо Валеф (1915)
- Les Colombes poignardees
на Морис Магър (1917)
- La Guerre est morte
на Луи Делюк(1917)
- Le Journal de Marinette на
une Femme curieuse
(1917)
- La Petite faunesse
на Шарл Дерен (1918)
- La Tendre Camarade на Морис Магър (1918)
- L'Abdication de Ris-Orangis
на Лео Ларгийе (1918)
- Contes de mon Pere le Jars
на Ерик Алатини (1919)
- Le Parfait Suiveur
на Морис Магър (1919)
- Le Livre des vikings на
Гео-Шарл
(Шарл Гуйо) (1924)
- Douze sonnets lascifs
на Луи Персо (1925) - придружен от набора от акварели
Les Delassements d'Eros
- Une Aventure d'amour a Venise
на
Джакомо Казанова
(1927)
- La Mythologie
(1928) - албум от дванадесет плочи
- Les Contes
на
Жан дьо Лафонтен
(1928?1929)
- Sur Talons rouges
на Ерик Алатини (1929)
- l'Œuvre du Divin Aretin
(1930?1931) ? набор от дванадесет цветни гравюри
- Fortunio
на
Теофил Готие
(1934)
-
Натюрморт с цветя, 1904 г.
-
Гледка към Версай, 1917 г.
-
Две русалки
-
На пътя към Анакапри, 1922 г.
-
Момиче и булдог в автомобил, ок. 1927 г.
-
Фаталните жени, 1933 г.
-
В огледалото, 1930-те г.
-
Герда и Еймар Вегенер на терасата
-
Карнавал
-
Дама пред огледалото
- Man into woman: an authentic record of a change of sex
/ Lili Elbe; edited by Niels Hoyer [i.e. E. Harthern]; translated from the German by H.J. Stenning; introd. by Norman Haire. - London, Jarrold Publisher's, 1933 (Original Danish ed. published in 1931 under title:
Fra mand til kvinde.
Later edition:
Man into woman: the first sex change, a portrait of Lili Elbe - the true and remarkable transformation of the painter Einar Wegener. -
London, Blue Boat Books, 2004
- Gerda Wegener
/ edited by Andrea Rygg Karberg ... [et al.]. - Denmark, Arken Museum of Modern Art, 2015
- Corrado Farina,
Parigi o cara. Gerda Wegener e l'erotismo de luxe
, "Charta", n. 97, 2008, с. 64?67