от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Георги Свежин
|
|
| Роден
|
|
|---|
| Починал
|
|
|---|
Георги Свежин (Георги Иванов Нейков)
е
български
поет
.
Георги Нейков е роден на 3 ноември 1922 г. в с. Дойренци, Ловешко. Първи литературни опити прави като ученик в
Смесена гимназия ?Цар Борис III“ (Ловеч)
. Участва в създаването и живота на литературния кръг на
Димитър Аджарски
?Младо село“ в с. Дойренци. Приема псевдонима Георги Свежин. За публикувани произведения в сборника ?Чернозем“ и като активен член на
РМС
е изключен от гимназията. През 1941 г. Успява да завърши Смесена гимназия ?Цар Борис III“ (1941) и специалност медицина в
София
(1951).
Работи като заместник главен редактор на в. ?Здравен фронт“ (1952). Редактор във в. ?
Работническо дело
“. Завеждащ отдел ?
Поезия
“ и член на редколегията на сп. ?Пламък“. Главен редактор на в. ?
Пулс
“ (1968 ? 1980), в. ?
Мисъл
“ до 2000 г. Директор на националния музей за българска литература. Член на Съюза на българските писатели, заслужил деятел на културата (1975).
Автор на книги, пиеси и стихове, преведени на румънски, полски, английски, руски, украински, турски и арабски език. Издава стихосбирките: ?Непреклонна младост“, ?Всеки смята себе си за гений“, ?Злото от срам не умира“, ?Дяволски трели“, ?Диагнози“, ?Очите парят“. Автор на пиесите ?Неаполитанска песен“, Радиация“ и ?Мелница за нерви“.
- Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 ? 1945, ИК ?Сафо“, Лч., 2003.
ISBN 954-784-037-1
