Георги (Гео) Николов Зайков , известен като Пирински , е комунистически и профсъюзен деец от България , македонист ^[1] .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Зайков е роден на 15 август 1901 година в Банско ^{[2] [3]} . След Илинденското въстание баща му Никола Зайков , който е член на ВМОРО , е осъден на доживотен затвор и заточен в Еди Куле в Солун, но след Хуриета на младотурците през 1908 г. е амнистиран. Градът е присъединен към България през 1912 г. по време на Балканската война .

След като завършва образованието си в Банско, Пирински започва работа и гравитира около левичарските среди, свързани с БКП .

Емиграция в САЩ [ редактиране | редактиране на кода ]

През размирната за България 1923 г. младият Гео напуска страната и емигрира в САЩ, където е брат му. Пристига в Америка на 2 август 1923 г. Получава популярната още тогава ?зелена карта"; тя не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за относително пълноценен живот в страната. Първоначално е миньор, но след година започва работа във фабриката за вагони в Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия на САЩ , чийто член е до 1951 г. ^[1] Трудовата му дейност приключва с автомобилните заводи ? Дженерал Мотърс “ в град Понтиак .

После се отдава на организационна работа. Става функционер на Македоно-американския народен съюз ? организация с председател Смиле Войданов на левите македонски емигранти, която е алтернатива на Македонската патриотична организация . Организацията има за цел обединението на Македония в ?независима държава на македонски славяни, албанци, евреи, турци и аромъни“. Така, фактически Зайков развива коминтерновска пропаганда, целяща създаването на Балканска федерация ^[4] .

Зайков редактира вестниците ? Балканско сдружение “ (1931 - 1933), преименуван на ? Трудова Македония “ (1934-1938) и ?Съзнание“ (1935-1936) - официален орган на Българското бюро към Националния комитет на КП на САЩ, а след 1938 година и вестник ? Народна воля “. Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище Ню Йорк . По нареждане от Коминтерна в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава Славянски конгрес . Половин година по-късно вече съществува Американски славянски комитет със седалище Ню Йорк. Първата жена на Пирински е Ирина Кушнер от Литва , която е с еврейски корени. Там се запознава и с втората си съпруга - Полина Клопака, журналистка от Словения , също с еврейско потекло. В края на 1940-те години Пирински е обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Предпочита затвора ?Елис Айлънд", но на 2 август 1951 г. все пак е репатриран.

Отново в България [ редактиране | редактиране на кода ]

В социалистическа България го посрещат като герой. Става член на БКП ^[1] . Става заместник-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира през 1951 г., а от 1969 г. е негов председател ^[1] . На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик във Великобритания, но там кандидатурата му не е приета. Издава няколко книги и оставя ръкописа ?Дълъг път". Доживява зората на демократизацията. На преклонна възраст има куража да признае:

Съпругата му Полин Пиринска става преподавател по американска литература в Софийския университет ?Климент Охридски“, а синът му Георги Пирински се издига като активист на БКП и председател на XL народно събрание .

Георги Пирински умира на 7 декември 1992 година ^[3] в София ^[5] .

Автор е на мемоарните книги ?Двата свята в моя живот“ ^[6] и ?Какво видях и преживях в Америка“ ^{[1] [7]} . Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция ?Архиви“ . ^[8]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Портал ? Македония “

Нормативен контрол FAST LCCN VIAF WorldCat