Георги Софийски Нови

Георги Софийски Нови
	Георги Софийски Нови
	Стенопис от Журечкия манастир , 1622 година
светец , новомъченик
Роден	1497 г. Кратово , Османска империя
Починал	11 февруари 1515 г. (18 г.) София , Османска империя
Почитан в	Източноправославна църква
Празник	11 февруари
	Георги Софийски Нови в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Георги .

Георги Нови Софийски , познат и като Георги Софийски и Кратовски , е български новомъченик , един от деветимата софийски светци.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Основният източник за Георги Софийски Нови е неговото житие от поп Пейо Софийски , негов съвременник и участник в събитията от живота му. ^[1]

Георги е роден през 1496 или 1497 година в град Кратово , Османската империя, и се занимава със златарство . ^[2] Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Премества се на работа в София . ^[1] Намира подслон при поп Пейо и продължава да практикува занаята си.

Според житието му, Георги е надарен с физическа красота, което става причина местните мюсюлмани да се опитват да го привлекат към исляма . Изправен е пред публичен съд, където мюсюлманите се опитват да то склонят към вероотстъпничество с обиди, заплахи и предложения за подкупи, но не постигат успех. Макар и затворен и измъчван, той се среща често с поп Пейо, който го увещава да упорства във вярата си. Накрая той е публично изгорен на клада на 11 февруари 1515 година. ^[1]

Съгласно житието, и след изгарянето, тялото на Георги остава цяло. Това предизвиква изумлението на съдията, който разрешава то да бъде погребано в градската катедрала ?Света Марина“. ^[1]

Скоро след това Георги е канонизиран, а Църквата отбелязва паметта му на 11 февруари .

При условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги пролози и минеи. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 година, когато Никола Карастоянов отпечатва в Самоков книжката ?Служба с житием и страданием светаго великомученика Георгиа Новаго“. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 година и се намира в светогорския хилендарски скит Моливоклисия . То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 година в село Самунджиево (днес Ботевград ) е построен параклис с патрон този мъченик.

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
Богданови?, Д. Жити?е Георги?а Кратовца. ? Зборник истори?е к?ижевности, 10, 1976, 203 ? 267 (научно издание на текста на житието на светеца)
Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. ? Исторически преглед, 1991, № 2, 71 ? 74.
Житие на Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски) , pravoslavieto.com
Свети Георги Софийски Нови , Българско национално радио, 11 февруари 2007

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ^а ^б ^в ^г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство ?Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6 . с. 392 ? 393.
↑ Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев ? ?Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47

[данчева-василева-1] а ^б ^в ^г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство ?Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6 . с. 392 ? 393.

[2] Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев ? ?Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47

[1]

[2]