Георги Дзивгов

Георги Дзивгов
	Георги Дзивгов
български преводач, поет и дипломат
Роден	16 август 1903 г. София , Княжество България
Починал	18 февруари 1986 г. (82 г.) София , Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища , София , Република България
Работил	чиновник, дипломат, преводач
Работил в	Министерство на външните работи

Георги-Асен Димитров Дзивгов е български преводач , поет и дипломат .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 16 август 1903 г. в София в семейство на македонски преселници. Брат на публициста Крум-Александър Дзивгов. Завършва Френски колеж в София. Следва литература и философия в Швейцария и Париж . ^[1]

От 30-те години до 1955 г. работи в Министерството на външните работи и изповеданията , включително в българските представителства в Париж, Милано , Анкара и Техеран . От 1936 до 1948 г. заема длъжността първи секретар на Министерството на външните работи, а от 1949 до 1955 г. е началник на отделение в министерството. Подготвя френските емисии на БТА в продължение на 15 години. ^[1]

Първите му публикации са в списание ?Сила“. Сътрудничи на списание ? Златорог “. Още в младите си години публикува сборниците с поезия ?Жицата на Клото“ (1925) и ?Етюди“ (4 стихотворения и едно преводно ? на Пол Валери , 1927). Превежда на френски български писатели - антологията ?Poetes Bulgares“ (?Български поети“, 1927), ?Съвременни романисти и новелисти. Литературни щрихи“, ? Тютюн “ на Димитър Димов , ?Мисия в Момчилово“ на Андрей Гуляшки , ?Разкази в таралежова кожа“ на Светослав Минков , сборник на П. К. Яворов , творби на Г. П. Стаматов , Стоян Загорчинов , стихотворения на Христо Смирненски , Никола Вапцаров , Никола Фурнаджиев и др. и от френски ? Валери, Виктор Юго , Гийом Аполинер , Жан Кокто , Ги дьо Мопасан , Мишел Пеги , Алфред Жари , Луи Арагон , Жакомб, Пол Елюар , Микеланджело и др. ^[1]