Геомагнитната буря представлява временно смущение в земната магнитосфера , при което заредени частици с висока енергия навлизат в нея от междупланетното пространство. При по-нататъшното си взаимодействие с горните слоеве на земната атмосфера , тези частици предизвикват полярни сияния . Геомагнитните бури са възможни, понеже енергията на плазмените потоци, предизвикващи магнитни бури, е по-голяма от максималната енергия на частица, която може да бъде спряна от магнитопаузата . Частици с такава енергия биват изхвърлени от Слънцето при явления като коронални изхвърляния на маса или от поток от бърз слънчев вятър, който идва от коронални дупки . Геомагнитните бури, причинени от коронарни изхвърляния на маса се наблюдават, когато сме по-близо до максимум на слънчевата активност, а потоците бърз слънчев вятър, доминират потока високоенергийни заредени частици в периодите, близо до минимум на слънчевата активност. ^[1]

Геомагнитните бури водят и до много нежелани последствия, понеже индуцират токове в електропроводите и смущават разпространението на радиовълни, като сигналите на радиотелевизионни кули, тези на мобилните комуникации, на системите за сигурност и отбрана, както и на различни навигационни уреди. ^[2] Но най-значими ефекти върху техника геомагнитните бури предизвикват върху спътниците в надземна орбита, с които взаимодействат частици с типични енергии от 5 ? 50 keV . Те могат да индуцират напрежение от няколкостотин или дори няколко хиляди волта, което смущава нормалното действие на апаратите. ^[3]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]