Генчо Димитров Пирьов
е
български
педагог
. Преподавателската и научната му дейност е в сферата на педагогическите и психологическите науки. Член-кореспондент на БАН.
Роден е на 24 ноември 1901 г. в
Казанлък
. Като ученик Генчо Пирьов посещава събрания на
анархисти
,
дъновисти
, но изявява особено предпочитание към мирогледа на
Толстой
и се превръща в негов последовател. Става
учител
в село
Оризово
,
Чирпанско
.
След това записва да следва
философия
, която тогава е заедно с педагогиката. Най-голямо влияние върху личността му има професор Димитър Кацаров, с чиято помощ той се насочва към философията на психологията. Проф. Кацаров успява да издейства на Генчо Пирьов и стипендия за специализация в
САЩ
(1925 ? 1927). Запознава се със световните светила на педагогиката и
психологията
като
Джон Дюи
и
Едуард Торндайк
и прави редица проучвания, които по-късно лягат в основата на бъдещите му изследвания.
След като се връща, се оженва и започва да преподава в
Американския колеж
в
Симеоново
, където по негова идея се преподава и
социология
.
През 1933 г. Пирьов постъпва на работа в Министерството на просветата като подначалник на Културното отделение. Пирьов е основател и ръководител на катедра ?Психология“ в
Софийския университет
(1964 ? 1971 г.) и директор на Института по
педагогика
.
В работата му се очертават два периода: началния ? с трудове по педагогика, и по-късен ? с публикации предимно на психологически теми.
[1]
Научният му принос е огромен: в областта на теорията и методиката на образованието, на общата, експерименталната, възрастовата, педагогическата и когнитивната психология, на семейното и общественото възпитание и възпитанието на личността. Издал над 40 книги, има 14 монографии, над 1000 публикации, които са посветени както на основни проблеми от психологията и педагогиката, така и на редица въпроси от живота. Между деветдесетата и стотната си годишнина професорът пише и издава десет книги. Най-значителният му труд е ?Психологията, фундаментална наука за човека“.
През 1958 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
[1]
През
2001
г. е удостоен с
орден ?Стара планина“
.
[2]
Умира на
2 януари
2002
г.
[3]
Нормативен контрол
 | |
|---|
|