Гаргано
(Gargano; Monte Gargano) е полуостров в югоизточната част на
Италия
, наричан още ?шпората на италианския ботуш“. Административно принадлещи към област
Апулия
, провинция
Фоджа
. Площ 2015 km² и се вдава във водите на
Адриатическо море
на 50 km. Бреговете му са слабо разчленени, на север ниски и заблатени, като тук се намират 2 сладководни
езера
?
Lago di Lesina
и
Lago di Varano
, а на югоизток, към залива Манфредония ? стръмни и скалисти. На югозапад плоската равнина Таволиера, по която протича река Канделара го отделя от
Неаполитанските Апенини
. Почти елия полуостров, с изключение на северната му част, където се простира тясна приморска низина е зает от планината Монте Гаргано с връх Монте Калво 1056 m, издигащ се на 12 km северозападно от град
Манфредония
. Изграден е от мезозойски доломити и варовици със силно развити карстови форми, в резултат на което обширни пространства са лишени от растителност. Районите на височина до 500 ? 700 m са заети от вечнозелени дъбови и борови гори, маквиси, лозя и овощни градини, а нагоре следват листопадни дъбови и борови гори. Има малки находища на боксит. Административно към региона на Гаргано принадлежат и 5-те острова на архипелага
Тремити
с обща площ 3 km². В подножието на масива Монте Гаргано са разположени множество населени места, катопо-големите са:
Виесите
,
Манфредония
,
Монте Сант'Анджело
,
Сан Джовани Ротондо
,
Торемаджоре
,
Сан Марко ин Ламис
,
Апричена
,
Сан Никандро Гарганико
.
[1]
Гаргано става известен особено чрез
Патер Пио
(1887 ? 1968), католически светец от 2002 г., монах-капуцин, който построява църквата
Santa Maria delle Grazie
в
San Giovanni Rotondo
, където на гроба му стават чудеса според вярващите.
- Butler, M., 1980. The giant erinaceid insectivore, Deinogalerix Freudenthal, from the upper Miocene of Gargano, Italy. Scripta Geologica 57, 1 ? 72
- Daams, R., Freudenthal, M. (1985):
Stertomys laticrestatus, a new glirid (dormice, Rodentia) from the insular fauna of Gargano (Prov. of Foggia, Italy).
Scripta Geologica 77:
21 ? 27
- Filippo Fiorentino, La memoria abitata, Napoli, 1998, Alfredo Guida Editore, pp. 128
