от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въстание Мау Мау
|
Великобритански войници ескортират провизии нащрек за бойци на Мау Мау.
|
|
Период
| 1952 - 1960
|
---|
Място
| Британска Кения
|
---|
Резултат
| Британска победа
|
---|
|
|
|
|
Въстание Мау Мау
в
Общомедия
|
Въстанието Мау Мау
(1952 ? 1960), известно още като
въстанието на Мау Мау
,
извънредното положение в Кения
и
бунта на Мау Мау
, е
военен конфликт
в британската колония
Кения
(1920 ? 1963) между
Кенийската армия за земя и свобода
(KLFA), позната и като
Мау Мау
, и британските власти.
[1]
Доминирана от народите
кикую
,
меру
и
ембу
, KLFA привлича и представители на народите
камба
и
масаи
, които се бият срещу белите европейски заселници в Кения,
британската армия
и местния кенийски полк (включващ британски колонисти, местни спомагателни милиции, и пробритански настроени кикую).
[2]
Залавянето на бунтовническия лидер фелдмаршал
Дедан Кимати
на 21 октомври 1956 г. ознаменува поражението на Мау Мау и по същество прекратява британската военна кампания.
[3]
Въстанието обаче оцелява до независимостта на Кения от
Великобритания
, водено главно от части, включващи представители на меру, водени от фелдмаршал
Муса Мвариама
и
генерал Баймунги
. Баймунги, един от последните генерали на Мау Мау, е убит малко след като Кения постига независимост.
[4]
KLFA не успява да привлече широка обществена подкрепа.
[5]
Франк Фюреди
, във
?Войната на Мау Мау в перспектива“
, предполага, че това се дължи на британската политика на
разделяй и владей
.
[6]
Движението Мау Мау остава вътрешно разделено, въпреки опитите за обединяване на фракциите. Междувременно британците прилагат разработената стратегия и тактика за потискане на въстаниците, доказала се като успешна в малайската извънредна ситуация (1948 ? 60).
[7]
Въстанието Мау Мау създава разрив между европейската колониална общност в Кения и населението във Великобритания,
[8]
а също така и води до насилствени разделения в общността на кикую. ?Голяма част от борбата прониза самите африкански общности, вътрешна война, водена между бунтовници и така наречените ?лоялисти“-африканци, които взеха страната на правителството и се противопоставиха на Мау Мау.“
[9]
Потискането на въстанието Мау Мау струва на Великобритания 55 милиона паунда
[10]
и причинява най-малко 11 000 жертви, като някои оценки са значително по-високи.
[11]
Това включва 1090 екзекуции в края на войната, най-масовото
прилагане на смъртно наказание в историята Британската империя.
[11]