от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вранче
(на
македонска литературна норма
:
Вранче
) е
село
в община
Долнени
на
Северна Македония
.
Разположено е в
Прилепското поле
, югозападно от центъра на общината
Долнени
и северозападно от град
Прилеп
.
В XIX век Вранче е село в
Прилепска
каза на
Османската империя
. Църквата ?
Свети Никола
“ е от 1874 година.
[1]
В ?
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
“, издадена в
Константинопол
в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вранче (Vrantche) е посочено като село с 69 домакинства и 308 жители
българи
.
[2]
Според статистиката на
Васил Кънчов
(?
Македония. Етнография и статистика
“) от 1900 година
Вранче
е населявано от 520 жители
българи
християни
и 10
цигани
.
[3]
На Етнографската карта на
Битолския вилает
на
Картографския институт в София
от 1901 година
Вранче
е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 53 къщи.
[4]
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на
Българската екзархия
. Според
Никола Киров
(?
Крушово и борбите му за свобода
“) към 1901 година
Вранче
има 50 български къщи.
[5]
По данни на секретаря на екзархията
Димитър Мишев
(?
La Macedoine et sa Population Chretienne
“) в 1905 година във Вранче (Vrantche) има 64 българи екзархисти.
[6]
При избухването на
Балканската война
десет души от Вранче са доброволци в
Македоно-одринското опълчение
.
[7]
През 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбският войвода
Василие Тръбич
пише, че Вранче е български център в Прилепското поле. При избухването на
Първата световна война
и започналата сръбска мобилизация на местните жители, 25 от тях избягват и образуват чета на
ВМОРО
. През юни 1915 година вранечката чета успява да убие сръбския войвода
Йован Долгач
.
[8]
- Родени във Вранче
Васил М. Талев (? ? 1910), четник от ВМОРО, загинал в Поречието в сражение със сърби
[9]
Миле Наумчев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година 20-годишен, изпратен на заточение, убит в Урфа
[10]
Мирче П. Стоянов (? ? 1903), четник на ВМОРО, убит от турци в Върбяни
[9]
Наумче Грозданов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия
[11]
Йордан Ковилоски (1884 ? 1979), деец на ВМОРО, участник в Балканските и Първата световна война, в която е ранен и получава българска пенсия.
Петър Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на
Никола Андреев
[12]
Цветан Багев (? ? 1915), четник от ВМОРО, убит от сърби в родното си село
[13]
- Други
![](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Flag_of_Croatia.svg/20px-Flag_of_Croatia.svg.png)
Николина Николески
(р. 1976), хърватска и северномакедонска танцьорка, по произход от Вранче
- ↑
Црква ?Свети Никола“, село Вранче
// Old Prilep. Архивиран от
оригинала
на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑
Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт ? София, Македонска библиотека № 33, 1995.
ISBN 954-8187-21-3
. с. 74-75.
- ↑
К?нчовъ, Василъ
.
Македония. Етнография и статистика
. София, Българското книжовно дружество, 1900.
ISBN 954430424X
. с. 246.
- ↑
Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела)
. Скоп?е, Каламус, 2017.
ISBN 978-608-4646-23-5
. с. 21.
(на македонска литературна норма)
- ↑
Майски, Никола Киров
.
Крушово и борбит? му за свобода
. София, печ. ?Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑
Brancoff, D. M
.
La Macedoine et sa Population Chretienne : Avec deux cartes etnographiques
. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Editeurs, 1905. p. 150-151.
(на френски)
- ↑
Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“
. София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006.
ISBN 954-9800-52-0
. с. 835.
- ↑
Во?вода Васили?е Трби?, Мемоари. Казива?а и дожив?а?и во?воде велешког, к?ига друга, Београд, 1996, с. 43, 46., Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 ? 1915, Издателство на БАН, София, 1981, с. 146.
- ↑
а
б
Списъкъ на падналит? и умр?ли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и т?хни последователи въ Прилепъ и околията
//
Илюстрация Илиндень
XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑
Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. ?Розова долина“, стр. 20.
- ↑
Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. ?Розова долина“, стр. 21.
- ↑
?Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА ? Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑
Списъкъ на падналит? и умр?ли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и т?хни последователи въ Прилепъ и околията
//
Илюстрация Илиндень
XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.