Владимир Георгиев Шкодров
е
български
астроном
, учен в областта на астрономията и физиката, професор.
Роден е на
10 февруари
1930
г. в град
Лом
, в семейството на инженер Георги Шкодров и съпругата му Трайна Шкодрова. Баща му, който работи в Белограчик, умира рано и 3-те деца на семейството: Владимир, Боно и Сийка, отрасват под грижите на Трайна. Семейството има дълга история на неразбирателство с комунистическите власти, които преследват Боно, дядото на Владимир, заради ?знатен произход“, и които впоследствие Трайна успешно съди, за да си върне част от национализираните земи. Напрегнатите отношения между местния комунистически елит и семейството се отразяват на целия живот на Владимир Шкодров, който никога не става член на Българската комунистическа партия и често се чувства ограничен в професионалната си кариера заради това.
Завършва през 1948 г. гимназията в
Белоградчик
и започва да следва
геодезия
в София, но през 1950 г. е изключен от висшия институт заради семейната си история. Няколко години по-късно успява все пак да възобнови следването си и завършва през 1958 г. Продължава образованието си с висша математика и астрономия в
Ленинградския университет
, където получава докторска степен през 1975 г.
След завръщането си в България започва да работи в Българската академия на науките, където участва в голям брой български и международни проекти, включително ръководи българските наблюдения при преминаването на
Халеевата комета
през 1986 г. Той е един от основателите на астрономическата обсерватория в Рожен (
НАО Рожен
), където провежда много наблюдателни часове и открива голям брой астероиди. През 1978 г. получава признателност от американските си колеги, които наричат с негово име астероида
4364 Шкодров
.
Преподава в
Шуменския университет
в продължение на повече от две десетилетия и в продължение на два мандата е негов
ректор
. Остава преподавател до последните години от живота си. За приноса си към развитието на университета е отличен с почетната титла доктор хонорис кауза.
Става народен представител в
XXXVII народно събрание
, избран като представител в Шумен. След края на депутатския си мандат поема ръководството на
Института за обучение на докторанти
на
Българската академия на науките
.
Умира в
София
на
31 август
2010
г.
Автор е на над 200 научни публикации. Неговите популярни книги по астрономия: ?Малки планети в Слънчевата система“ ("Наука и изкуство, 1973), ?Халеевата комета на път към слънцето“ (?Народна просвета“, 1985) и ?Етюди по история на астрономията“ (?Марин Дринов“, 2010) събудиха интереса към астрономията на повече от едно поколение българи. Научната и преподавателската му работа са отразени в монографиите ?Планетарна физика“ (Университетско издателство ?Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2005) и ?Планетен потенциал“ (Издателство на БАН, 1989).
Нормативен контрол
| |
---|
|