Владимир Градев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Градев
български философ, теоретик на религията и преводач
Роден
12 май 1963  г. (61 г.)
Учил в Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси Теория на религията, религиозното разнообразие, политическа теология, божественото в съвременното изкуство, мистика и мистичен опит
Научна дейност
Област Религиознание
Работил в Софийски университет
Видни студенти Кирил Василев
Повлиян Мишел Фуко , Жак Дерида , Блез Паскал , Карл Шмит , Мартин Хайдегер , Симон Вейл

Владимир Николаев Градев е български философ , теоретик на религията, професор, дипломат .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Академична кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Завършва Четвърта езикова гимназия ?Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна през 1982 г. и френска филология в Софийския университет през 1986 г.

Докторската му дисертация ?Генезис и преображения на субективността във философията на Мишел Фуко“, защитена през 1996 г., е първото и единствено за момента систематично изложение на философията на Мишел Фуко на български език. Доктор на философските науки (2005 г.) с дисертация ?Теологическо-политическия дебат на 20 век“.

Специализирал е в Университета Париж VIII , Европейския университетски институт във Флоренция, Дома за науките за човека в Париж, Холандската академия за науките и Венецианския университет.

Владимир Градев преподава ?Теория на религията“ в специалност Културология на Софийския университет. [1]

Той е почетен член на Старата флорентинска академия ?Coleggio dei nobili“ и членува в Международния комитет на ?Les Etats generaux de la psychanalyse“. [2]

Дипломатическа кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

През 2001 г. Владимир Градев е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България при Светия престол във Ватикана и за посланик към Малтийския орден ( Суверенен Малтийски орден ). [3] Той връчва акредитивните си писма на папа Йоан Павел II на 21 декември 2001 г. По повод приключване на дипломатическия му мандат е приет на 20 януари 2006 г. от папа Бенедикт XVI . [4] Градев посвещава проникновени анализи на фигурите на двамата папи в книгите си ?Политика и спасение“ (2005) и ?Излизания“ (2015).

Философски възгледи [ редактиране | редактиране на кода ]

Мисленето на Градев е формирано в парадигмата на съвременната френска мисъл и се отличава със силен литературен фермент. Религиозният обрат, който бележи книгата му ?Прекъсването на пътя“ (2000), се случва в постмодерния сплит на философия и религия, характерен за цялото му по-нататъшно творчество. [5] Най-разгърнатите изследвания на Градев са посветени на проблематиката на политическата теология и теорията на религията.

Обществени дебати [ редактиране | редактиране на кода ]

В доклада си ?За фатализма и безразличието: две срещи“, представен на конференцията ?Текст, култура и морал в миналото и днес“, посветена на шестдесетгодишнината на Цветан Тодоров (СУ, 30 ? 31 октомври 1999 г.), Градев повдига въпроса ?трябвало ли е през 1988 година Цветан Тодоров да приеме званието doctor honoris causa, без да вземе отношение ? и тогава, и по-късно ? към начина, по който властта у нас се отнесе към турците“. Въпросът за неангажирането на Тодоров със събитието Възродителен процес е поставен в контекста на разглеждането на неговите критики към Сартр и Фуко за тяхната непоследователност и ангажиране с каузите на тоталитарните режими. [6]

В качеството си на преподавател във философския факултет на СУ Градев иска оставката на Ректора на СУ Иван Илчев във връзка с неговия ?патронаж и публична защита“ на конференцията за Людмила Живкова през октомври 2012 г. [7] Граждански протест осуетява в крайна сметка провеждането на мероприятието.

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Монографии [ редактиране | редактиране на кода ]

Четиритомната теория на религията (2013-2019) с второто разширено и преработено издание на ?Това не е религия“
  • ?Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ . София: Издателство ?ЛИК“, 1999.
  • ?Прекъсването на пътя. Книга от упражнения“ . София: Издателство ?ЛИК“, 2000. [8]
  • ?Политика и спасение. Въведение в теологическо-политическия дебат на ХХ век“ . София: Издателство ?Изток-Запад“, 2005.
  • ?Между абсолютното тайнство и нищото“ . София: УИ ?Св. Климент Охридски“, 2007.
  • ?Това не е религия“ . София: Фондация ?Комунитас“, 2013. [9]
  • ?Излизания“ , София: Фондация ?Комунитас“, 2015. [10]
  • ?Разпознавания. По пътищата на душата“ , София: Фондация ?Комунитас“, 2017. [11]
  • ?Това не е религия“ . Второ разширено и преработено издание. София: Фондация ?Комунитас“, 2017. [12]
  • ?Приближавания“ , София: Фондация ?Комунитас“, 2019. [13] [14]
  • ?Прочити на Данте“ , т. 1: Ад, т. 2: Чистилище, т. 3: Рай. София: Фондация ?Комунитас“, 2023. [15]

Преводи [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Мишел Фуко , ?Генеалогия на модерността“ . София: УИ ?Св. Климент Охридски“, 1992.
  • Мишел Фуко, ?Раждане на клиниката“ . Съвместно с Ирена Кръстева. София: УИ ?Св. Климент Охридски“, 1994.
  • Жил Дельоз , ?Различие и повторение“ . Съвместно с Ирена Кръстева. София: Издателство ?Критика и хуманизъм“, 1999.
  • Жак Дерида , ?Вяра и знание“ . София: Издателство ?ЛИК“, 2002.
  • Блез Паскал , ?Разум и вяра“ . София: Фондация ?Комунитас“, 2010.
  • Джакомо Леопарди , ?Мисли“ . София: Издателство ?Алтера“, 2009.
  • Джакомо Леопарди, ?Нравствени съчиненийца“ . София: Издателство ?Алтера“, 2010.
  • Симон Вейл, ?Дух и любов“ . София: Фондация ?Комунитас“, 2013.
  • Босюе, Бурдалу, Масийон, ?Memento Mori“ . София: Фондация ?Комунитас“, 2015.
  • Сър Томас Браун, ?Урнопогребение“ . София: Фондация ?Комунитас“, 2016.
  • Джордано Бруно , ?Пепеляната вечеря“ . София: Издателство ?Изток-Запад“, 2016.
  • Рамон Лул ( Раймонд Лулий ), ?Книга за Влюбения и Възлюбения“ . София: Издателство ?Семантика“, 2019.

Съставителство и редакция [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Пол Рикьор , ?Прочити“ . София: УИ ?Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Елизабет Рудинеско , Мишел Плон, ?Речник на психоанализата“ . В сътрудничество с Ирена Кръстева. София: Издателство ?ЛИК“, 2000.
  • ?На път към Хайдегер. Сборник по повод 80-годишнината от публикуването на ?Битие и време“ и българския превод на книгата“ . В сътрудничесто с Морис Фадел . София: Издателство на НБУ, 2010.
  • ?Бездната Хайдегер“ . В сътрудничество с Георги Ангелов. Благоевград: УИ ?Неофит Рилски“, 2011.

Награди и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Международна награда на фондацията ?Foyer des artistes“ за принос в областта на дипломацията (2005).
  • Рицар на Големия Пиев кръст (2006).
  • Рицар на Големия кръст ?Pro Merito Melitensi“ на Малтийския орден (2006). [16]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ CV на проф. Вл. Градев на сайта на Катедра История и теория на културата .
  2. ↑ Визитка на проф. Вл. Градев в сп. ?Дипломация“ Архив на оригинала от 2016-03-25 в Wayback Machine ..
  3. ↑ ?Президентът назначи Владимир Градев за посланик във Ватикана“ , news.bg, 12.02.2002.
  4. ↑ ?Българският посланик във Ватикана Владимир Градев посети папата“ Архив на оригинала от 2015-04-19 в Wayback Machine ., big.bg, 20.1.2006.
  5. ↑ За отношението между философия и религия в рамките на постмодернизма вж. лекцията на Градев ?Постмодернизъм“ , Литературен клуб , 25.09.2006.
  6. ↑ ?Посветено на Цветан Тодоров“ , в. ?Култура“, бр. 46 (2106), 19.10.1999.
  7. ↑ Писмо на проф. Вл. Градев от 20 октомври 2012 г. до колегите от СУ .
  8. ↑ Боян Манчев , ?Заровете играят на Бог“ , рец. за ?Прекъсването на пътя“ , в. ?Култура“, бр. 25 (2186), 29.06.2001.
  9. ↑ Владимир Сабоурин , ? Ако се каже за Бога, че е, то това би било нещо добавено . Размисли върху Това не е религия на Владимир Градев“ , рец. за ?Това не е религия“ , Портал Култура, 30.06.2014.
  10. ↑ Владимир Сабоурин, ?Между трона на свети Петър и Сега отпускаш Твоя раб : към политическата теология на Владимир Градев“ , рец. за ?Излизания“ в блога на Вл. Сабоурин, 12.04.2015. Също във в. ?Литературен вестник“, бр. 17, 2015 Архив на оригинала от 2016-05-16 в Wayback Machine ., с. 3.
  11. ↑ Владимир Сабоурин, ?Съработникът в Разпознавания на Владимир Градев“ , Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 29.08.2017 г.
  12. ↑ Глава 5 от Второто издание на ?Това не е религия“ , сп. ?Нова социална поезия“, брой 10 (януари), 2018.
  13. ↑ Сабоурин, Вл. ?Кантика Четвърта. Към Приближавания на Владимир Градев“ , Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 20.11.2019.
  14. ↑ Градев, Вл. Alta fantasia (гл. 2 от ?Приближавания“ ), сп. ?Нова социална поезия“, бр. 20 (януари) 2020, 17.01.2020.
  15. ↑ Георги Каприев, ?Владимир Градевите ?Прочити на Данте“ , рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 11 октомври 2023 г.
  16. ↑ Сп. ?Дипломация“, електронно издание, рубрика ?Автори“ Архив на оригинала от 2016-03-25 в Wayback Machine ..

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“          Портал ? Биографии “           Портал „Философия“          Портал ? Философия “           Портал „Политика“          Портал ? Политика “           Портал „България“          Портал ? България “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Градев&oldid=12133787 “.